Решение № 9950 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3931/2010 г.

Решение № 9950 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3931/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 28, ал. 2 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси (ЗПРКИ). Образувано е по жалба на Росен Сергеев Илиев от град Пирдоп против решение от 1.02.2010 г., постановено по адм. дело № 1021/2009 г. на Административен съд София-област в частта му, с която е прието, че в качеството му на общински съветник при Общински съвет град Пирдоп е налице на конфликт на интереси, изразяващ се в нарушение на чл. 7, ал. 1 във връзка с чл. 19, ал. 4 от ЗПРКИ, поради това че като общински съветник е взел участие в заседание на Общинския съвет, като е гласувал "за" решение № 129 по протокол № 12/8.10.2009 г., отнасящо се до читалище "Напредък" град Пирдоп, чиито чл. на читалищното настоятелство е Росен Илиев, както и му е наложена глоба в размер на 5000 лева на основание чл. 27а, ал. 4 във връзка с чл. 35, ал. 1 от ЗПКРИ. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Постоянната комисия за установяване на конфликт на интереси при ОбС Пирдоп (ПКУКИ), не взема становище по касационната жалба. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. По делото пред АС е установената фактическа следната фактическа обстановка, която не се оспорва от страните: Росен Сергеев Илиев е чл. на читалищното настоятелство на читалище "Напредък" град Пирдоп, съгласно удостоверение от 20.10.2009 г. по ф. д. № 323/1998 г. по описа на СОС. Като общински съветник в Общински съвет град Пирдоп, Илиев е подал декларация по чл. 12, т. 2 във връзка с чл. 14 от ЗПРКИ на 29.01.2009 г., в която е посочил обстоятелството, че е чл. на читалищното настоятелство. С протокол № 12/8.10.2009 г. Общинският съвет в град Пирдоп е взел решение № 129, като с т. 1 от същото е определена сумата от 50 лева, която да бъде превеждана по сметка на читалище "Напредък", от бюджета на ОбС Пирдоп, като заплащане за извършвана услуга "озвучаване" на мероприятията на Общинския съвет. При гласуването на това решение взел участие и Илиев, който е гласувал "за". На С молба от 29.10.2009 г. касаторът е подал оставка като чл. на читалищното настоятелство, която не е била приета към датата на постановяване на съдебното решение, поради факта, че не е било свикано общо събрание. АССО е приел, че е налице конфликт на интереси по отношение на общинския съветник Росев Илиев, който като чл. на читалищното настоятелство при читалище "Напредък" град Пирдоп, е участвал в заседание на Общинския съвет, в което е взето решение за заплащане на извършвана услуга, с което е нарушена забраната на чл. 7 от закона, както и не е спазил изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПРКИ да не участва в заседанието на колективния орган, когато се вземат решения, свързани с негови частни интереси. В случая, предвид естеството на казуса и приложимия закон, от съществено и водещо значение е отговорът на въпроса дали е налице или липсва "конфликт на интереси" за Илиев като общински съветник, при участието му в гласуването на Решение № 129/8.10.2009 г. на ОбС. Видно от мотивите на решението му, АССО е приел, че: 1./ изброените в Глава II от закона забрани, съществуват сами по себе си, без да е необходимо да се установява връзка между тях и легалните определения, дадени в чл. 2 от ЗПРКИ и 2./ за Илиев е налице "частен интерес" и съответно - "конфликт на интереси" по смисъла на чл. 2, ал. 1 и 2 от ЗПРКИ. От една страна, с декларацията си по чл. 12 от с. з. той е декларирал, че "като общински съветник е в конфликт на интереси с Читалище "Напредък". От друга, след като гласуваното решение има за последица престиране на материална облага, то за него, действайки в качеството си на общински съветник и чл. на Настоятелството на читалището едновременно, е налице "частен интерес". ВАС не възприема тези изводи на АССО и счита същите за незаконосъобразни. Съгласно легалното определение на чл. 2, ал. 1 от ЗПРКИ, "конфликт на интереси" възниква когато лице, заемащо публична длъжност има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Тълкуването сочи, че за да възникне "конфликт на интереси" следва на първо място да е налице установен по несъмнен начин, съществуващ частен интерес, който от своя страна може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията на лицето, заемащо публична длъжност. Нормата изисква за възникване на "конфликт на интереси", да е налице съществуващ "частен интерес", не и възможен такъв. Хипотетично (евентуално), може да бъде само влиянието на наличния "частен интерес" върху изпълнението на правомощията и задълженията на лицето, заемащо публична длъжност. Законодателят обаче е преценил и приел, че дори само възможността частният интерес да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията, води до състояние което е обществено опасно, недопустимо и укоримо. Като такова, то следва да бъде санкционирано. От дадените в чл. 2, ал. 2 и 3 от ЗПРКИ легални дефиниции на посочените понятия е видно, че "частен интерес" е всяка облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение, а "облага" е всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на привилегия или почести, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие. От горното следва, че за да е налице "частен интерес", трябва да съществува "облага" по смисъла на чл. 2, ал. 3 от ЗПРКИ. В казуса, така както обосновано е приел за установено и АССО, облага за Илиев липсва не само от работата му като чл. на Настоятелството на Читалище "Напредък", Пирдоп, но и от изпълнението на взетото решение № 129/2009 г. на ОбС. Целта на закона както се каза, е да попречи на възможността за незаконно обогатяване и/или получаване на нематериални облаги чрез използване на служебното положение от облагодетелствувалото се лице изпълняващо публична длъжност, както и на свързаните с него лица. По делото липсват доказателства установяващи наличието на частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията и задълженията, осъществявани по служба като общински съветник от страна на Илиев по смисъла на чл. 2, ал. 2 вр. ал. 3 ЗПРКИ. За да приеме наличие на конфликт на интереси, АССО е изходил единствено от това, че последният и Читалище "Напредък", са свързани лица по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПРКИ. Последното обаче не е доказано. Според текста на § 1, т. 1 от ДР на ЗПРКИ, "свързани лица са... физически и юридически лица, с които лицето, заемащо публична длъжност, се намира в икономически или политически зависимости, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност и обективност". По делото липсват доказателства, като чл. на Настоятелството на читалището, Илиев да е в някаква икономическа или политическа зависимост с читалище "Напредък". До доказването на последното, не може да се твърди за него, че е свързано лице с читалище "Напредък". Илиев не получава каквато и да е материална облага от работата си като чл. на неговото настоятелство. Липсват доказателства, а въпросът не е бил и предмет на работа на ПКУКИ и съда, че гласувайки за приемането на въпросното решение № 129/2009 г. на ОбС, на Илиев е била обещана, а още по-малко - че той е получил, каквато и да нематериална облага. Нещо повече - видно от необорените негови писмени обяснения, той е чл. на читалището и активен участник в дейността му от 1948 г., а от 1960 г. и чл. на ръководството му. Не само към момента на гласуването на решение № 127/2009 г. на ОбС, но и за целия този период липсват данни Илиев да е получил каквато и да е материална или нематериална облага от дейността си, извършвана изцяло на обществени начала. Всички изложени обстоятелства водят до извода за липса на "облага" по смисъла на чл. 2, ал. 3 от ЗПРКИ. Липсата на облага, води до липса на "частен интерес", а това от своя страна означава, че липсва "конфликт на интереси". Въпреки недобрата законова редакция на някои текстове очевидно е, че целта на закона е да "предотврати и разкрие конфликта на интереси" при осъществяването на служебните задължения на лицата, заемащи публични длъжности. ВАС не възприема правният извод на АССО, че забраните, посочени в Глава II от закона, съществуват сами по себе си, без да е необходимо установяването на облага, на тази база - частен интерес и съответно - конфликт на интереси. Ако това беше действително така, тези забрани щяха да съществуват в някой от общите закони, а не именно в ЗПРКИ. В посочените в този закон случаи, за да се приложи именно той, задължително следва да бъде установен конфликт на интереси. Това изискване не се отнася единствено до забраните, посочени в Глава V, тъй като те касаят лица, вече освободили заеманата от тях публична длъжност. Несъстоятелни са и доводите за наличен "частен интерес" на Илиев, извлечени от попълването от него на декларация по чл. 12, т. 2 от ЗПРКИ и от факта, че с въпросното решение № 129/2009 г. на ОбС, се "престира материална облага". Декларацията по чл. 12, т. 2 от ЗПРКИ, въпреки, че е обявена като такава "за частни интереси", се попълва по образец, предвиден в закона. В т. 1, абз. 3 от нея е предвидено деклараторът да даде сведения за това, дали "...е чл. на орган на управление или контрол на юридически лица с нестопанска цел". Тази точка коректно е попълнено от Илиев, като е посочено участието му в настоятелството на читалището. В същото време, в случаите когато има свързани лица с декларатора, дейността на които би довела до възникване на конфликт на интереси за него, се попълва т. 5 от декларацията. В подадената такава от Илиев, въпросната т. 5 не е била попълнена по причините, разгледани от ВАС по-горе, поради което не може да се приеме, че той е съзнавал съществуващ "частен интерес" за него. Дори лицето да се заблуждава и да попълни и тази точка от декларацията, съществуващият "частен интерес" следва да се изследва и докаже по делото. Не във всички случаи, когато с даден акт се престира материална облага съществува "частен интерес". За да бъде релевантно последното действие, е необходимо частният интерес да е за лицето, заемащо публична длъжност, като от извършеното от него се реализира облага лично за него или за свързани с него лица. В случая, както се посочи и по-горе, такава противозаконна облага не е установена по делото. По изложените съображения касационната жалба се явява основателна, като следва да се отмени решението на АССО. Делото е напълно изяснено от фактическа страна, поради което вместо отмененото решение следва да се постанови друго, по съществото на спора, с което се признае за установено, че по отношение на общинския съветник Росен Сергеев Илиев липсва конфликт на интереси при гласуването от него на решение № 129/2009 г. на Общинския съвет Пирдоп. В касационната жалба Илиев е направил искане за присъждане на направените по делото разноски. Предвид изложеното по-горе, то се явява основателно. По делото обаче не са представени доказателства за направени разноски, като такива не са посочени и в представеното пълномощно, поради което искането следва да се отхвърли като недоказано по размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение