Решение № 10655 от 23.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 54, ал. 6 ЗКИР. Образувано е по касационна жалба на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - Варна, подадена чрез процесуален представител, против Решение 483/13.04.2022 г., постановено по административно дело 1234/2021 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменена негова Заповед 18-5835/28.05.2021 г. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се оспорват възприетите от съда правни изводи за отсъствие на грешка и непълнота кадастралната карта, както и наличие на спор за материално право. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорената заповед. Ответната страна Н. Димитрова посредством писмен отговор, изготвен от адвокат А. Киркорова оспорва касационната жалба и изразява становище в подкрепа на съдебното решение, с молба да бъде оставено в сила и се присъдят сторените разноски. Постъпил е отговор и от С. Вълчева и И. Вълчев, представлявани от адвокат В. Панов, в който се съдържат доводи за правилност на съдебния акт, поради което се иска оставянето му в сила и присъждане на разноски. Адвокат Панов се явява на проведеното по делото открито съдебно заседание, като поддържа становището си, изложено в отговора. Останалите ответни страни Е. Маразова, Н. Иванова и М. Димитрова, редовно призовани не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Варна е заповед, издадена на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР поради непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта на гр. Варна през 2008 г. Промяната в кадастъра се състои в заличаване на три поземлени имота с идентификатори 10135.1501.411, 10135.1501.412 и 10135.1501.413 и находящите в тях шест сгради, които имоти се обединяват в един новонанесен поземлен имот с идентификатор 10135.1501.1366, в който са отразени и съществуващите сгради. Въз основа на приетите по делото доказателства и вземайки предвид заключението на вещото лице, изготвило съдебно-техническа експертиза, съдът е извършил правилни фактически установявания и е описал развилите се правоотношения. Съдът е отговорил на поддържаните пред него възражения и е извършил съответната проверка за законосъобразност на оспорения акт, след което правилно е приел, че е издаден в нарушение на материалния закон. Обоснован е решаващият правен извод на административния съд, мотивирал го да отмени оспорената заповед, а именно, че в конкретния случай не е налице основанието по чл. чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР за изменение на кадастралната карта. Съгласно легалната дефиниция на понятието "непълноти или грешки" в кадастъра, такива са налице при установени несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Категорично е заключението на експерта, което не е било оспорено от страните за това, че границите и очертанията на поземлени имоти с идентификатори 10135.1501.411, 10135.1501.412 и 10135.1501.413 по действащата кадастрална карта, напълно съответстват на действителното им състояние, както и на границите и очертанията на имотите по предходния кадастрален план. Това заключение не е опровергано по съответния ред от страна на ответния административен орган, поради което правилно съдът се е позовал на него, разрешавайки процесния спор. С оглед изложеното, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми. Решението е и обосновано, тъй като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Съдебното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, Агенцията по геодезия, картография и кадастър следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответната страна Н. Димитрова сторените от нея съдебно-деловодни разноски в размер на 1000 лева, а в полза на С. Вълчева и И. Вълчев разноски в общ размер на 970 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,