Решение № 654 от 16.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6771/2017 г.

Решение № 654 от 16.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6771/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Министерство на правосъдието срещу Решение № 755/25.04.2017 г. по адм. дело № 2077/2016 г. по описа на Административен съд – Бургас. Твърди се че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано в частта която Министерство на правосъдието е осъдено да заплати на Т. обезщетение в размер на 700 лева, в частта с която ГДИН е осъдена да заплати на осъденото лице сумата 2700 лева, както и в частта, с която са осъдени да заплатят на ищеца общо направени по делото разноски в размер на 87 лева. Твърди се, че съдът е следвало да присъди юрисконсултско възнаграждение съобразно своевременно направеното в тази насока искане. Съдът неправилно приел, че са налице предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност на двамата ответници, тъй като ищеца не доказал наличието на отменен акт или незаконосъобразно действие или бездействие извършени умишлени от администрацията на затвора, а така също и настъпването вреди от такова действие или акт. Ответната по жалбата страна чрез процесуален представител моли същата да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбите за допустими и неоснователни. Излага доводи по същество. С оспорения пред настоящата инстанция съдебен акт Министерство на правосъдието е осъдено да заплати на В. Т. обезщетение в размер на 700 лева, за претърпени неимуществени вреди – преживяна унизително и недостойно отношение в следствие на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС от служители на затвора гр. Стара Загора изразяващо в неосигуряване на достатъчна жилищна площ на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода лоши битови и санитарно-хигиенни условия в килиите за периода 06.08.2008 г. до 31.05.2009 г. като е отхвърлил иска до пълния му предявен размер от 2000 лева. Осъдил е ГДИН за заплати на лицето обезщетение в размер на 2700 лева за претърпени имуществени вреди на описаните по горе основания, както и за липса на условия на провеждане на свиждания за периода 01.06.2009 до 24.09.2015 г. Искът до пълния му размер от 22000 лева е отхвърлен като неоснователен. Присъдени са и законни лихви върху описаните две суми от датата на завеждането на исковата молба, както и сума в размер на 87 лева направени от Т. в хода на производството разноски. За да постанови акта си съдът е приел, че са установени по безспорен и категоричен начин извършени от администрацията на затвора гр. Стара Загора и затвора Бургас нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС изразяващи се в неосигуряване на достатъчно жизнено пространство на килиите, в които е пребивавал лишения от свобода, неосигуряване на постоянен достъп до санитарен възел, течаща вода, лоши битови и санитарно-хигиенни условия през времето от 06.08.2008 г. до 24.09.2015 г. Жалбите са подадени от страни в първоинстанционното съдебно производство, за които оспорения акт е неблагоприятен, в сроковете по чл. 211 от АПК, поради което са процесуално допустими. Жалбата на Министерство на правосъдието е неоснователна, а депозирана от Главна дирекция "ИН" – София частично основателна по следните съображения: При постановяването на решението си състава на Административен съд – Бургас е събрал доказателства относно релевантните за производството факти и обстоятелства. По делото не се спори, че В. Т. е изтърпявал наказание в Затворите в гр. Стара Загора и гр. Бургас. При престоя си в в двете поделения на Министерство на правосъдието, специализирани настаняване на лица, изтърпяващи наказание "лишаване от свобода", ищецът в първоинстанционното производство е бил настаняван в помещения, които по размери не отговарят на минимално изискуемата по закон площ. На Т. е осигурявано място за пребиваване с размери, неотговарящи на изискванията за минимална жилищна площ на лишените от свобода през периодите, в които не е бил в затворнически общежития. Макар и това изискване да не се абсолютизира и законодателя да е предвидил по - продължителен срок за осигуряване на минимална площ от 4 кв. м. на всеки затворник, не може и не следва да се изключи отрицателното въздействие на липсата на достатъчна жизнена среда върху лицата, чието право на свободно предвижване е принудително ограничено, макар и поради обстоятелството, че са извършили престъпление. В помещенията е липсвал постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, което безспорно е влошило хигиенно-битовите условия. Липсата на възможност за облекчаване на физиологични нужди през цялото денонощие в нарочно за това помещение или отделение на килията е поставило лицето в необходимост да ползва при необходимост през тъмната част от денонощието общ с останалите, пребиваващи в килията лица съд и в тяхно присъствие. Липсвала е и течаща вода, което е довело до невъзможност за поддържане на нормални хигиенни условия във връзка с ползването на тоалетна и намаляване на неприятните усещания, свързани с ходенето до тоалетна не само на Т., но и на съкилийниците му. Тези обстоятелства са безспорно несъвместими със въведената забрана за поставяне на лишените от свобода в унизително положение, уронващо неговото достойнство. За да бъде ангажирано имуществената отговорност на административния орган или негови служител по реда на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ не е необходимо да се докаже умишлено поведение в резултат на което да са настъпили твърдяните от ищеца вреди. Достатъчно е да се установи, че лишените от свобода са поставени в положение, вписващо се в ограничението по чл. 3 от ЗИНЗС и настъпилите за тях вреди се предполагат до доказване на противното. Винаги поставянето на едно лице в унизително за него положение води до неблагоприятно въздействие върху неговата психика, предизвиква дискомфорт, който може и следва да бъде компенсиран чрез адекватно обезщетение. Обстоятелството, че нашият законодател е въвел гратисен период за осигуряване на минималната жилищна площ за всеки лишен от свобода и разпоредбата на чл. 43, ал 3 от ЗИНЗС влиза в сила от 01.01.2019 г., не освобождава администрацията от задължението да осигури на тези лица условия, които по никакъв начин да не уронват тяхното достойнство, да не ги поставят в безчовечно или унижаващо положение, което да предизвика настъпването на усещания на физическа болка или страдания по смисъла на чл. 3, ал. 2 и 3 от ЗИНЗС. Изложението в жалбата за неоснователност на претенцията за обезщетения на вреди, настъпили в резултат на липса на адекватно медицинско обслужване не следва да бъдат обсъждане тъй като обезщетение на това основание не е присъдено. При определяне на размера на дължимите от всеки един от ответниците суми, които да компенсират негативните усещания на ищеца, първоинстанционния съд не е съобразил част от обстоятелствата, имащи отношение към приложението на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Периода, през който обезщетението следва да бъде за сметка на Министерство на правосъдието е от 9 месеца и към него момент ищецът в първоинстанционното производство, изтърпявайки наказание "лишаване от свобода" безспорно е бил поставен в условия, които са въздействали отрицателно върху психиката му. Съдът е взел в предвид както интензитета на търпяните от Т. негативни усещания така и тяхната продължителност. По отношение на втори ответник, носещ отговорност за вреди по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ през периода след 01.06.2009 година, съдът вземайки предвид интензитета на търпяните от Т. негативни усещания, е определил обезщетение, което не е съобразил с продължителността на въздействието им върху неговата психическо и физическо състояние. Въпреки, че в мотивите е констатирал липсата на основания за присъждане на обезщетение за периодите, през които лицето е изтърпявало наказанието си в общежития към затворите в гр. Стара Загора и гр. Бургас, в които условията са отговаряли на изискванията за опазване на честта и достойнството на лишените от свобода, съдът е присъдил такова за целия престой на Т. в местата за лишаване от свобода от 01.06.2009 г. до 24.09.2015 г. по отношение на ГДИН. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" следва да понесе отговорност за причинените на лицето негативни усещания за период от малко над 3 години, а не както е определил първоинстанционния съдебен състав от малко над 6 години. С оглед значително по-малкия период от време, през което лишения от свобода ищец е бил поставен в положение, което би могло да урони достойнството му и да доведе до отрицателно въздействие върху психоемоционалното му състояние, така определеното от първоинстанционния съд обезщетение следва да се намали. Периодите, през които Т. е пребивавал в ЗООТ "Строител" към Затвора гр. Бургас от 12.08.2012 г. до 23.07.2014 г. и от 12.05.2015 г. до 24.05.2015 г., както и в ЗООТ "Гълъбово" към Затвора гр. Стара Загора от 24.07.2014 г. до 29.04.2015 г. или общо около 2 години и 9 месеца следва да се изключат като време, през което са настъпили подлежащи на обезщетяване вреди, което от своя страна ще доведе и до необходимост от намаляване размера на първоначално определеното от съда обещетение. Настоящата инстанция споделя становището на първоинстанционния съд, че с оглед предприетите от страна на ГДИН мерки за подобряване на условията, в които лишените от свобода, в това число и Т. изтърпяват наказания, следва да се определи относително по- ниско в сравнение с дължимото от Министерство на правосъдието обезщетение. След 01.06.2009 година интензитета на негативните усещания, които ищеца навежда като основание за търсене на обезщетение постепенно е намалявал и администрацията е изпълнявала в рамките на възможностите си програма, насочена към създаване на нормални и търпими условия за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода". При така определената продължителност на периодите, свързани с относими към разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обстоятелства, влияещи върху извода за справедливост на размера на обезщетението, което следва да се присъди, настоящия съдебен състав намира, че справедливо по размер обезщетение за търпяните от лицето вреди за периода от 01.06.2009 г. до 11.08.2012 г., от 24.07.2014 г. до 11.05.2015 г. и от 25.05.2015 г. до 24.09.2015 г. е сума в размер на 1400 лева, която следва да бъде заплатена от ГДИН. В останалата си част, първоинстанционния съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв следва да се потвърди. С оглед изхода на производството претенциите за разноски не следва да бъде обсъждана от настоящия съдебен състав. Поради горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, трето отделение