Решение № 765 от 21.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9965/2013 г.

Решение № 765 от 21.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9965/2013 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Георги Петков Стамболиев от гр. Бургас против решение № 3292/16.05.2013 г., постановено по адм. дело № 1867/2013 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). По поддържаните оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново такова по съществото на спора, с което да бъде отменен процесния административен акт, както и да се присъдят на жалбоподателя разноските по делото. Ответната страна - Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния си представител - юрк. Стоянова, оспорва касационната жалба като неоснователна. По развитите в депозирано писмено становище доводи моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Подкрепя извода на съда, че поисканата информация се съдържа в административната преписка по конкретно административно производство с участието на касационния жалбоподател, по което той има правни възможности за достъп, както в административното производство, така и при евентуално оспорване на административния акт по административен и съдебен ред. Върховният административен съд, в настоящия състав, констатира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество и в пределите на проверката по чл. 218 от АПК, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Георги Стамболиев срещу отказ на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в писмо изх. № 02-280-6500/82-6 от 15.01.2013 г. по заявление с вх. № 02-280-6500/22.02.2012 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният пред него акт е законосъобразен като издаден от задължен по чл. 3 от ЗДОИ орган в рамките на неговата компетентност, в предвидената от закона форма и в изпълнение на дадените с влязло в сила решение № 6875/12.12.2012 г. на АССГ по адм. дело № 5523/2012 г. указания, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. По делото няма спор за факти. Процесният отказ на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е постановен на основание чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 2 във вр. с чл. 13, ал. 2, т. 1 и чл. 2, ал. 4 от ЗДОИ по заявление на жалбоподателя за достъп до обществена информация с вх. № 02-280-6500/82 от 22.02.2012 г., съдържащо искане да му бъде предоставен достъп до следните документи: заповед за назначаване на проверка на място № 202813 от 03.10.2011 г. и документ, от който да е видно каква е квалификацията на експертите, извършили проверката на място. Съдът е възприел изводите на административния орган за осъществяване на предвидените в закона предпоставки, обуславящи отказ за достъп до поисканата информация. След преценка на доказателствата и анализ на приложимото законодателство е счел, че търсената информация не представлява обществена такава по смисъла на закона и същата е изключена от обхвата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Посочил е, че издаването на исканата заповед няма самостоятелно значение, тъй като е част от административно производство, образувано по подадено от Стамболиев заявление за субсидия, като резултатите от назначената с тази заповед проверка са обективирани в уведомително писмо с изх. № 02-020-6500/4002 от 30.06.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ за 2011 г. Наведен е извод, че достъпът до същата заповед може да се осъществи чрез достъп до административната преписка, по която жалбоподателят е страна, по реда на административното обслужване на гражданите, което се изключва от обхвата на ЗДОИ. По отношение на искания достъп до документ, съдържащ информация относно квалификацията на конкретни лица, решаващият съд е приел, че такъв е само дипломата на лицето за придобито висше или средно образование, в която обаче се съдържат лични данни като ЕГН, номер на лична карта и други. Счел е, че тази информация представлява лични данни, спрямо които по силата на чл. 2, ал. 4 от ЗДОИ този закон не се прилага, а предоставянето им се осъществява по реда на Закона за защита на личните данни. Според АССГ въпросът за квалификацията на проверяващите също няма самостоятелно значение, а е част от въпросите, касаещи законосъобразността на постановения отказ за субсидия, срещу който лицето има отделен начин за защита. С тези мотиви съдът е приел оспорването за неоснователно. Решението е правилно. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната правна уредба съдът е направил обоснован извод за липса на основания за отмяна на постановения отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в писмо изх. № 02-280-6500/82-6 от 15.01.2013 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Съобразен със закона и с доказателствата по делото е изводът на решаващия съд, че обжалваният административен акт е законосъобразен, като подробно изложените в решението му мотиви, обуславящи постановения правен резултат, се споделят от настоящия касационен състав. Неоснователно е позоваването на касатора на влязло в сила решение № 6875/12.12.2012 г. на АССГ по адм. дело № 5523/2012 г., тъй като след връщането на административната преписка административният орган се е съобразил с указанията на съда за произнасяне с изричен акт и е изложил съответните мотиви, с оглед на приложимите разпоредби на ЗДОИ. Правилно съдът е приел по съществото на спора, че исканата информация няма характер на обществена по смисъла на ЗДОИ. Находящите се в преписката по заявление на жалбоподателя за отпускане на субсидия документи и свързаната с тях информация нямат обществен характер, не са относими към обществения живот в страната и не могат да дадат възможност на заявителя да си състави собствено мнение относно дейността на задължения по закона субект. Процесната информация, касаеща заповед за извършване на проверка, касае единствено оспорващия и има частен характер. Същата е свързана с подготовка издаването на акт на органа и няма самостоятелно значение, поради което по силата на чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ са налице основанията за ограничаване на достъпа, като не се установява наличие на надделяващ обществен интерес по смисъла на чл. 13, ал. 4 ЗДОИ, който да преодолява предвиденото в закона ограничение. Предмет на заявлението за достъп до информация са документи, които са част от административна преписка, по която Стамболиев е страна, поради което същият разполага с друга процесуална възможност за достъп до тях, а именно чрез предвидените в закона форми на участие в инициирано от самия него административно производство. Достъпът на касатора до исканите документи може да се осъществи и в евентуално производство пред съд при оспорване на крайния административен акт - уведомителното писмо за отказ за изплащане на помощ по схемите и мерките за директни плащания (2011), чиято проверка на законосъобразността обхваща и въпроса за назначаване и извършване на проверката от ДФЗ и компетентността на проверяващите органи. Следователно поисканата информация е свързана с конкретно правоотношение, по което касационният жалбоподател е страна и не отговаря на кумулативните изисквания на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, като са налице други правни способи за реализиране на търсената от него защита. Правилен е в тази връзка изводът на съда, че процесната информация се предоставя на гражданите по реда на административното обслужване, поради което и съгласно чл. 8, т. 1 от ЗДОИ същата е изключена от приложното поле на закона. Що се отнася до направеното от жалбоподателя искане за предоставяне по реда на ЗДОИ на документи, от които да е видно каква е квалификацията на експертите Ценов и Миланова, следва да се посочи, че по начало притежаваното образование и квалификация не попада в категорията лични данни по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ. Вида и степента на притежавано образование в преобладаващите случаи е изискване за заемане на определена длъжност. С наличието или липсата на определено образование не се идентифицира и не може да бъде идентифицирано конкретно лице по смисъла на Закона за защита на личните данни, имащ за цел да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните. В този смисъл видът образование не е свързан с неприкосновеността на личността и личния живот, а е обективно съществуващ факт. В конкретния случай обаче със заявлението за достъп не се иска посочване на вида и степента на образование на извършилите проверката експерти, а документ, удостоверяващ тяхното образование и квалификация (т. е. диплома за завършено образование), който с оглед съдържанието му безспорно засяга лични данни. При това положение съдът законосъобразно е приел, че исканата информация съставлява защитени със закон данни, като редът за предоставяне на такава е регламентиран в ЗЗЛД. След като търсената информация касае разкриване на лични данни, приложението на ЗДОИ е изключено, видно от разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от същия закон. Поради това, като е приел, че административният орган законосъобразно е отказал достъп до поисканата със заявление с вх. № 02-280-6500/22.02.2012 г. информация, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в касационната му фаза и предвид направеното от процесуалния представител на административния орган в качеството му на ответник по жалбата искане за присъждане на деловодни разноски за настоящата инстанция, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение, в полза на същия се дължат направените в това производство такива, поради което и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят Георги Стамболиев следва да бъде осъден да заплати на ДФ "Земеделие" юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,