Решение № 8540 от 5.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10192/2021 г.

Решение № 8540 от 5.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10192/2021 г., II о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Алфа маркетинг" ЕООД против решение № 1659 от 06.08.2021 г., постановено по адм. д. № 2897/2020 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – главният архитект на район "Тракия" - Община Пловдив, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив отхвърля жалбата на "Алфа маркетинг" ЕООД против отказ на главния архитект на район "Тракия" – Община Пловдив, обективиран в писмо изх. № 6-7000-553(1)/30.05.2019 г., за издаване на удостоверение за търпимост на сгради с идентификатори 56784.540.1385. 1; 56784.540.13. 1; 56784.540.13. 2 и 56784.540.1222. 1 по КК на гр. Пловдив. Решението е постановено, след като предходното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като в отменителното решение са дадени задължителни указания. За да отхвърли жалбата срещу отказа да се издаде удостоверение за търпимост първоинстанционният съд приема, че строителството на процесните сгради е реализирано без действащ ПУП и за същите не са налице строителни книжа. Констатира, че в тежест на жалбоподателя е да ангажира доказателства, установяващи че сградите са били допустими към момента на построяването им и са спазени изискванията на ЗПИНМ (отм.), респективно ЗТСУ (отм.), което не е направено, поради което прави извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. С решение № 13705 от 04.11.2020 г., постановено по адм. д. № 3743/2020 г. по описа на Върховния административен съд, е отменено решение № 221 от 24.01.2020 г. по адм. д. № 2000/2019 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В решаващите мотиви на отменителното решение е прието за установено, че три от процесните сгради, а именно с идентификатори 56784.540.1222. 1 и № 56784.540.13. 1 и № 56784.540.13. 2, които са описани като две в АДС от 24.07.1987 г. са построени през 1948 г., а четвъртата с идентификатор № 56784.540.1385. 1 през 1977 г. Към момента на построяване на трите сгради през 1948 г. е в сила и действа Закона за благоустройство на населените места в Царство България (ДВ бр. 117 от 13.05.1941 г.), отменен с приемането през 1949 г. на Закона за планово изграждане на населените места. Установено е, че към момента на изграждане на три от сградите, същите са се разрешавали въз основа на правилник, издаден от министъра на обществените сгради, пътищата и благоустройството, въз основа на одобрени генерални планове за площадките на държавните предприятия, на каквато площадка са се намирали сградите към момента на изграждането им, съгласно запис в АДС № 224 от 24.07.1987 г., а именно, че същите са се намирали на площадката на Окръжен пътен комбинат гр. Пловдив. Посочено е, че въпреки индицията за съществуващ генерален план, в нарушение на процесуалните правила, съдът не е издирил същия и не е дал указания на страните. При новото разглеждане на делото, въпреки дадените в отменителното решения задължителни указания, не са събрани доказателства за съществуване на генерален план, като не са изискани данни в тази насока от регионалния отдел на държавен архив. Съдът прави своите изводи за законосъобразност на оспорения отказ, без да събере относимите за спора доказателства и без да обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Незаконосъобразен и необоснован е изводът на съда, че от заключението на вещото лице се установява, че процесните строежи са извършени без наличие на одобрени устройствени планове. Напротив от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза при първоначалното разглеждане на делото се установява, че вероятно сградите, построени 1948 г., предвид приложените по делото доказателства, са били допустими към момента на извършването им и съобразно тогава действащото законодателство – Закон за благоустройство на населените места (отм.), като съгласно чл. 251 от същия се допуска изграждането на държавни и общински стопански постройки в територии близки до регулационните граници на населеното място – до 1000 м., като е посочен и реда за разрешаване строителството на такива сгради, но в тази насока, въпреки дадените в отменителното решение указания, не са събрани доказателства. Съдът не обсъжда приложените по делото доказателства за собственост, от които е видно, че процесните сгради първоначално са собственост на "Пътно поддържане Пловдив" ЕООД, като същите са придобити въз основа на договор за приватизационна продажба. Впоследствие с постановление за възлагане на частен съдебен изпълнител сградите са възложени в собственост на дружеството жалбоподател. Освен това съдът прави преценка за законосъобразност на оспорения административен акт, без да обсъди посочените в същия фактически основания за издаването му, а именно: липса на доказателства за времето на изграждане на процесните сгради; последните не са отразени в предходния ПУП – ПР, одобрен със заповед № 523/30.06.1973 г. и заповед № 0А-339/17.03.1998 г.; посочено е, че съгласно действащия ПУП сграда с идентификатор 56784.540.1222. 1 попада в УПИ І – 540. 1222-зеленина, сгради с идентификатори 56784.540.13. 1 и 56784.540.13. 2 попадат в ПИ с идентификатор 56784.540.13 – "[улица], сграда с идентификатор 56784.540.1385. 1, попада в УПИ ІV – 540. 219 – обществено обслужващи дейности. Посочено е, че в ПУП - ПРЗ сградите са отразени без запазване. Съдът прави извод за материална законосъобразност на оспорения административен акт, без да извърши проверка дали при издаване на същия са спазени административнопроизводствените правила. С оглед посочените фактически основания за постановяване на отказа да се издаде удостоверение за търпимост и предвид събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност в т. ч. и заключенията на приетите по делото съдебно-технически експертизи, неоспорени от страните, следва, че административният акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В нарушение на чл. 35 АПК оспореният отказ е издаден, без да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. На първо място в административното производство не са събрани доказателства за годината на построяване на сградите, без които не може да се направи преценка в коя от хипотезите на търпимост попадат строежите, за да се определят релевантните факти, които следва да се установят, с оглед преценка за наличие или липса на условията за издаване на удостоверение за търпимост. Позоваването на действащия ПУП – ПРЗ е формално, след като не е установена годината на построяване на сградите. От приложените по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че три от процесните сгради, а именно с идентификатори 56784.540.1222. 1, 56784.540.13. 1 и 56784.540.13. 2, които са описани като две в АДС от 24.07.1987 г. са построени през 1948 г., а четвъртата с идентификатор 56784.540.1385. 1 през 1977 г. Към момента на построяване на трите сгради през 1948 г. е в сила и действа Закона за благоустройство на населените места в Царство България (ДВ бр. 117 от 13.05.1941 г.), отменен с приемането през 1949 г. на Закона за планово изграждане на населените места. Установено е, че към момента на изграждане на три от сградите, същите са се разрешавали въз основа на правилник, издаден от министъра на обществените сгради, пътищата и благоустройството, въз основа на одобрени генерални планове за площадките на държавните предприятия, на каквато площадка са се намирали сградите към момента на изграждането им, което е установено от запис в АДС № 224 от 24.07.1987 г., а именно, че същите са се намирали на площадката на Окръжен пътен комбинат гр. Пловдив. При тези данни административният орган е следвало да събере доказателства (чл. 36, ал. 1 АПК), респективно да изиска представянето им от заявителя, установяващи наличие на генерален план за построяването на процесните сгради. Освен това е установено, че процесните сгради са предмет на договор за приватизационна продажба и същите са включени в дълготрайните материални активи на приватизираното дружество (в приложения нот. акт № 196, том І, рег. № 3031 по н. д. № 156/2013 г. на нотариус с район на действие ПРС изрично е посочено, че е представено извлечение от инвентарна книга на ДМА с-ка 203 към 31.12.2012 г.), и респективно същите следва да са описани в правния анализ и информационния меморандум, като в правния анализ следва да са посочени активите на предприятието, изразяващи се в недвижимости – върху терени, сгради, съоръжения, с обозначени граници, разгъната площ и други технически данни според вида на обекта, законността на строежа, в регулация ли е или не, време на придобиване, нормативен акт по силата, на което е възникнало придобивното правно основание. При изясняване на тези факти по несъмнен начин ще се установи дали процесните сгради са допустими по действащите подробни градоустройствени планове към момента на построяването им и по правилата и нормативите, действали по време на извършването на строежите т. е. дали е налице хипотезата на приложимия в случая § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и в зависимост от направените фактически установявания следва да се откаже или да се издаде удостоверение за търпимост. Следователно административният акт е издаден при съществено нарушения на административнопроизводствените правила, което води и до нарушение на материалния закон, поради което същият е незаконосъобразен и подлежи на отмяна. С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което същото следва да се отмени, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспореният административен акт следва да се отмени, а преписката да се върне за ново произнасяне от административния орган при спазване на указанията, дадени в настоящите мотиви. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Община Пловдив да заплати на "Алфа Маркетинг" ЕООД сумата 370 лв., представляваща заплатена държавна такса за настоящото касационно производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,