Решение № 15658 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14261/2016 г.

Решение № 15658 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14261/2016 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на временно изпълняващ длъжността Директор на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" гр. Р. О. Б., чрез процесуалния си представител М. А. - старши юрисконсулт в ОД на ДФ "Земеделие" гр. Т., срещу решение № 52 от 08.11.2016 г. по адм. дело № 77/2016 г. на Административен съд - Р.. Релевират се доводи, че решението е постановено неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се потвърди като законосъобразен издаденият индивидуален административен акт - Заповед № 03-170-РД/103 от 25.05.2016 г. за отказ от финансиране на проект на заявление за подпомагане по подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014-2020 г., издадена от Вр. и. д. Директор на ОД на ДФ "Земеделие" гр. Р.. Претендира присъждане на разноски по делото, в т. ч. юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в минимален размер определен от съда съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение. От ответника - С. Х. Г., с адрес: гр. К., ул. "Стара планина" № 4, вх. ..., ап. ..., чрез процесуалният му представител адв. А. М. от Адвокатска колегия - Т. е постъпил писмен Отговор, в който се изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на административния съд е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което прави искане същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените разноски. В открито съдебно заседание пред ВАС ответникът се явява лично и с пълномощника си отново оспорват касационната жалба и молят съдебното решение да бъде оставено в сила. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е допустима, но по същество е неоснователна. Счита, че оспорената заповед противоречи на материалния закон, а решенето на съда като законосъобразно следва да се остави в сила. Настоящият тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението на датата 09.11.2016 г., от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеното съдебно решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С обжалваното решение № 52 от 8 ноември 2016 г. по адм. дело № 77/2016 г., в производство с правно основание чл. 145 от АПК, Административен съд - Р. е отменил като незаконосъобразна Заповед № 03-170-РД/103 от 25.05.2016 г. на директора на областната дирекция на Д. фонд "Земеделие" - град Р., с която е отказал финансирането на заявление за подпомагане с ИД № 17/06/1/0/01326, подадено от С. Х. Г. от град К., като преписката се връща за ново произнасяне на административния орган, а Д. фонд "Земеделие" - гр. С. е осъден да заплати на жалбоподателя С. Х. Г. сумата от 10 лева, представляващи разноски по делото за заплатена държавна такса. За да постанови това решение първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че заповедта е издадена въз основа на Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., която е в сила от 6.06.2015 г. Наредбата е издадена на основание чл. 9а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Съгласно чл. 20а, ал. 3 от този закон, изпълнителният директор може да делегира със заповед част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане на решения и/или сключване на договори за финансово подпомагане на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Съгласно чл. 20а, ал. 4 от същия закон, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. С. З. № 03-РД/1404 от 23.07.2015 г. на същия орган на директорите на ОД на ДФЗ са делегирани изрично посочените в нея правомощия, сред тях са вземане на решения и издаване на заповеди за одобрение или отказ от финансиране на заявления за подпомагане, подадени по подмярка 6.1. Ето защо съдът е счел, че заповедта е издадена от оправомощено на това основание лице - временно изпълняващ длъжността директор на ОД на ДФЗ - Р., който е и териториално компетентен да се произнесе по така подаденото заявление, съгласно заповед № 142/12.03.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. На следващо място съдът е приел, че заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа както фактическите, така и правните основания, послужили като мотиви за издаването й. Предвидената в Наредбата специална процедура относно заявленията за подпомагане по подмярка 6.1 е спазена, но административния съд е установил, че заповедта не е постановена в съответствие с материалния закон, като е взел предвид, че финансовата помощ по Наредба № 14 от 2015 г. е безвъзмездна и се предоставя за създаване и развитие на стопанства на млади земеделски стопани. За да постанови атакувания отказ за финансиране, административният орган е приел, че кандидатът не е млад земеделски стопанин, тъй като не съответства на изискванията на чл. 5, ал. 4 във връзка с ал. 2, т. 2, предл. второ от наредбата. Посочил е, че кандидатът вече е стопанисвал земя с цел производството на земеделска продукция - тютюн, още през 2003 г. - т. е. по-рано от 18 месеца от датата на подаване на заявлението за подпомагане. Основание за този извод е съществуващата регистрация на заявителя в регистъра на тютюнопроизводителите през 2003 г. След анализ на събраните по делото доказателства обаче съдът е приел, че се опровергава този извод, защото нито в О. К., нито в Министерството на земеделието и храните, нито в Д. фонд "Земеделие" се съхраняват доказателства, от които може да се направи извод, че през 2003 г. Г. е стопанисвал земя с цел производство на тютюн. Административният съд е приел, че няма данни заявителя да е подавал заявление за регистрация като тютюнопроизводител, да е подписвал договори във връзка с такова производство или да е получавал парични суми от продажбата на тютюн. Неговото име фигурира единствено в представената Заповед № 61/19.02.2003 г., но посоченият за това лице единен граждански номер се различава от единния граждански номер на жалбоподателя в последните си четири цифри. Ето защо, само въз основа на съществуващата регистрация в регистъра на тютюнопроизводителите за 2003 г. и при липсата на подписани от жалбоподателя заявление, декларация, договор; на данни за изкупуване и данни за премии, не може да се направи извод, че Г. действително е стопанисвал земеделска земя с цел производство на земеделска продукция, а именно тютюн. Още повече, че точно в този период на регистрация -н през януари - февруари 2003 г., жалбоподателят е отбивал редовната си военна служба, поради което съдът намира, че сочената в заповедта за отказ пречка - стопанисването на земя с цел производство на земеделска продукция много преди определения 18 месечен срок преди подаване на заявлението, не е налице, а приемайки обратното, административният орган е постановил заповедта си в нарушение на наредбата. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Неоснователен се явява релевирания довод, че съдът не е изяснил обстоятелството за регистрация на С. Х. Г. като тютюнопроизводител в регистъра на тютюнопроизводителите, като е отказал да назначи съдебна експертиза. Настоящия състав на ВАС споделя направения от административния съд извод в протокол от публично заседание, проведено на 13.07.2016 г., че за изясняването на фактите и обстоятелствата не са необходими специални умения и знания, които съдът не притежава, а е необходимо да се изиска информация и съществуващи документи от трети неучастващи в спора лица. Предвид което съдът е изискал допълнителни доказателства от О. К., ТД "Д. архив" в гр. Р. и Министерство на земеделието и храните, гр. С.. В изпълнение на съдебното разпореждане същите са представили съответните налични доказателства, които съдът е обсъдил и въз основа на които е достигнал до правилен извод. Правилно първоинстанционният съд е определил държавната такса за обжалване в размер на 10 лева, тъй като оспорваният административен акт - Заповед № 03-170-РД/103 от 25.05.2016 г., с която е отказано финансиране на заявление за подпомагане, са дела по Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), като същото е видно и от протокола за избор на съдия - докладчик, а не са по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). По аргумент от § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕСИФ (във всичките редакции - първоначалната, обн. в ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г.; изм. в ДВ, бр. 58 от 18.07.2017 г.; изм. в ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г.) този закон е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. В случая процедурата по Заявлението за подпомагане по подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" е подадено от С. Х. Г., приложено по адм. дело № 77/2016 г. по описа на Административен съд - Р., е проведена по реда на Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., която наредба е издадена на основание ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ. Делата по ЗПЗП не са с материален интерес, защото при тях се преценява законосъобразността на административния акт, а не се извършва преценка на стойностното изражение на претендираната и одобрената, респективно отказана субсидия или финансиране. В конкретния случай се извършва проверка на законосъобразността на извършените от административния орган действия, а не се касае за финансова корекция. В открито съдебно заседание, проведено на 26.10.2016 г. е направено възражение от страна на процесуалния представител на вр. и. д. директор на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" Р., тъй като жалбоподателят не бил довнесъл дължимата такса и затова производството по делото следва да бъде прекратено. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че следва да се приложат общите правила и да се събере простата държавна такса, предвидена в Тарифа № 1, която е в размер на 10 лева за физически лица и 50 лева за търговци и юридически лица. Следователно жалбоподателят С. Г. е дължал държавна такса в размер на 10 лева за жалбата си срещу оспорвания административен акт, тъй като със същия се засягат пряко и непосредствено правата и законните интереси на земеделския производител - кандидат за подпомагане, и който безспорно носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 АПК. Предвид което изложените доводи от страна на касационния жалбоподател се явяват неоснователни. От събраните по делото доказателства, административният съд е опровергал извода на административния орган, като от представените документи от ТД "Д. архив" гр. Р., О. К., О. Т., Министерство на земеделието и храните, гр. С., Д. фонд "Земеделие", гр. С. не са представени изрични документи, че заявителя е стопанисвал земя с цел производство на тютюн. Същият не е подавал заявление за регистрация като тютюнопроизводител, не са подписвани договори или получавал пари от продажба на тютюн. От приложената в кориците на делото Заповед от 19.02.2003 г. е видно, че фигурира лице със същите имена, но с различен единен граждански номер (ЕГН ). Следователно при липса на други доказателства оборващи направения от административния съд извод, а именно документи, с които да се докаже, че лицето е произвеждало, продавало и получавало премии за произведен тютюн много преди определения 18 месечен срок преди подаване на заявлението, правилно административният съд е приел, че не е налице пречката, приета от административния орган за уважаване на заявлението. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС съдебно решение не страда от твърдяните пороци и следва да бъде оставено в сила изцяло. При този изход на спора пред касационната инстанция, на касационния жалбоподател не се дължат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение. На ответника С. Х. Г. следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за адвокатско възнаграждение, които видно от приложения Договор за правна защита и съдействие от 13.01.2017 г. възлизат на 650 лева - договорена и платена сума, което е в съответствие с т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС), според което "съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка". В конкретния случай е направено отбелязване, че сумата е платена по банков път и е приложено банково извлечение от Банка ДСК. Представен е и Списък на разноските. Направеното в касационната жалба от страна на процесуалния представител на вр. и. д. директор на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" Р. възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно, защото размерът на адвокатското възнаграждение не е прекомерно голям с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което договореният и внесен размер от 650 лева на адвокатското възнаграждение съответства на тази сложност и отговаря на сложността, на правните и фактически установявания и на обема на реално осъществените действия от процесуалния представител. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,