Решение № 336 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12604/2009 г.

Решение № 336 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12604/2009 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Пътна полиция" в Столична дирекция на вътрешните работи срещу решение № 62 от 20.07.2009 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 3312/2009 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за незаконосъобразно, постановено при нарушаване на процесуалните правили и неправилно приложение на материалния закон. Съдът неправилно е приел, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 9, ал. 4 АПК. Административният орган е длъжен да укаже на молителя, че регистрация на автомобил може да се извърши след възстановяване на идентификационния номер по реда на Инструкция № I-185 от 6.12.2003 г. за определяне реда за възстановяване на идентификационния номер на пътно превозно средство на министъра на вътрешните работи (Инструкция № I-185), но само ако е налице някоя от хипотезите на чл. 4 от инструкцията. В случая не е налице нито една от предвидените в нормата хипотези. Незаконосъобразно съдът приема, че органът е длъжен да укаже, че следва да се извърши корекция на договора за придобиване на право на собственост. Недопустимо е административният орган да указва на страните по една гражданскоправна сделка как и какво да договарят. Задължението за представяне на документ за собственост с поставения от производителя идентификационен номер е визирано в чл. 143, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, чл. 5, ал. 1 и чл. 12, ал. 1, т. 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях (Наредба № I-45). Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да отхвърли жалбата на Димитър Петров Пешев срещу заповед № 215 от 10.04.2009 г. на началник отдел "Пътна полиция" в Столична дирекция на вътрешните работи. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба счита същата за неоснователна. Съдът правилно е установил неизпълнение на задълженията на административния орган, които представляват нарушение на чл. 9, ал. 4 АПК. Твърди, че към датата на издаване на оспорената заповед са били налице и двете, изисквани от органа, доказателства за регистрацията на автомобила - идентификационен номер на производителя и документ за собственост. Административният орган е нарушил чл. 28, ал. 1, т. 1 и 4 и чл. 34, ал. 1, 2 и 3 АПК. Производството е следвало да се осъществи по реда на чл. 143, ал. 5 от Закона за движение по пътищата. С оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от Закона за движение по пътищата органът е следвало да укаже необходимостта от представяне на доказателства за собственост. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за основателна. С обжалваното решение съдът е отменил заповед № 215 от 10.04.2009 г. на началник сектор "Пътна полиция" в Столична дирекция на вътрешните работи. За да постанови този резултат съдът е приел, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до неправилно приложение на материалния закон. Приел е, че за да се извърши регистрация на пътно превозно средство са необходими две предпоставки - идентификационен номер на производител и установено право на собственост върху вещта, индивидуализирана по марка, модел, номер на двигател и шаси. Приел е, че по делото е безспорно наличието на първото изискване. По отношение на второто - органът е следвало да укаже на Пешев да представи документ за собственост с автентичния идентификационен номер. При установения от органите по регистрацията автентичен идентификационен номер административният орган е следвало да укаже, че регистрацията може да се извърши при възстановяване на идентификационния номер по реда на Инструкцията, за което е трябвало да се образува отделно административно производство, и да укаже необходимостта от извършване на корекция на документа за собственост. Неизпълнението на тези задължения е приел, че са нарушение на чл. 9, ал. 4 АПК, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. С оглед на изложеното е отменил оспорваната заповед. Тези изводи на съда са неправилни. Правилно съдът е приел, че регистрацията на пътно превозно средство, съгласно чл. 143, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, се извършва при наличието на две кумулативни предпоставки - поставен от производителя идентификационен номер на превозното средство и доказателство за собственост на превозното средство. Неправилно обаче съдът е приел, че административният орган е нарушил разпоредбата на чл. 9, ал. 4 АПК като не е указал на ответника по касационната жалба, че следва да се проведе отделно производство по възстановяване на идентификационния номер. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от Закона за движение по пътищата пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. В конкретния случай в хода на административното производство е установено, че има интервенция върху на идентификационния номер на производителя - първоначалният номер е заличен по механичен начин и е поставен друг номер. При извършеното експертно изследване е открит автентичният идентификационен номер. Тази констатация обаче не означава, че за целите на регистрацията автентичният идентификационен номер е установен и следва задължително превозното средство да се регистрира. Това означава само, че автентичният номер е установяем и за да се извърши регистрация е необходимо той да се установи по смисъла на чл. 143, ал. 3 от Закона за движение по пътищата. Това става чрез процедурата, предвидена в издадената на основание чл. 143, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, Инструкция № I-185. Тази процедура е самостоятелно административно производство и като всяко такова започва по молба на заинтересованото лице. Освен това тя е допустима само в изчерпателно определените в разпоредбата на чл. 3 от Инструкция № I-185 хипотези. Провеждането на това производство не е обстоятелство, за което не се сочат доказателства, а субективно право, чието упражняване зависи от преценката на носителя му. Административният орган има задължение да осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството, но няма задължение да указва на страните да упражняват или не предоставените им субективни права. Неправилен е и другият извод на съда за допуснато нарушение на чл. 9, ал. 4 АПК - недаването на указания за промяна съдържанието на договора за покупко-продажба на процесния автомобил. За да е релевантно доказателството за собственост следва да идентифицира превозното средство чрез исканите от закона данни за идентификация - чл. 140, ал. 2 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл. 5, ал. 1 във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 4 от Наредба № I-45. От съдържанието на тези разпоредби следва, че документът за придобиване на процесното превозното средство трябва да съдържа данни за поставения от производителя идентификационен номер, категорията, марката, модела. Несъответствието на някои от идентифициращите данни, визирани в договора, с тези на автомобила, не дава възможност да се направи извод за идентичност между представения за регистрация автомобил и визирания в документите такъв. От доказателствата по делото е безспорно, че ответникът по касационната жалба е представил договор за покупко-продажба. Това е доказателството, което законът изисква. Фактът, че това доказателство не установява идентичност на представения за регистрация автомобил с този описан в договора е въпрос на преценка на доказателствата и не означава, че административният орган е длъжен да съдейства на молителя като му укаже да промени съдържанието на договора. Договорът е съглашение между две страни, които свободно са определили съдържанието му и дали и как ще го променят е тяхно право. Административният орган не може да указва на страните по договора да променят ли и как съдържанието му. Като е приел, че с не даването на указания за образуване на производство по възстановяване на идентификационния номер и за промяна съдържанието на договора за покупко-продажба административният орган е нарушил разпоредбата на чл. 9, ал. 4 АПК първоинстанционният съд е постановил неправилен поради нарушение на материалния закон съдебен акт, който следва да бъде отменен. Фактическата обстановка по делото е безспорна и с оглед разпоредбата на чл. 222, ал. 1 АПК настоящата инстанция следва да реши делото по същество. Оспорваната заповед № 215 от 10.04.2009 г. е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му и в искана от закона форма. Заповедта е издадена в резултат на проведено повторно административно производство след отмяна от съда на първоначалната заповед № 681 от 10.10.2008 г., с която е отказана регистрацията на процесния автомобил поради неустановяване на автентичен идентификационен номер на производителя. В хода на повторното административно производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Органът е изпълнил указанията на съда - да обсъди всички представени от заявителя документи и с оглед на установения автентичен идентификационен номер на производителя да се произнесе налице ли са предпоставките за регистрация на автомобила. В изпълнение именно на тези задължителни указания органът е издал оспорваната заповед мотивирайки се с непредставянето от Димитър Пешев на документ за собственост на превозното средство с идентификационния номер на производителя. Представеният от ответника по касационната жалба договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 15.12.2004 г. го легитимира като собственик на лек автомобил с различен от оригиналния идентификационен номер. С оглед на това неоснователни са твърденията на ответника по касационната жалба, че заповед № 215 е нищожна, тъй като е в противоречие с влязлото в сила решение по административно дело № 6978/2009 г. Оспорваната заповед е в съответствие с материалноправните разпоредби на Закона за движение по пътищата - визираното в чл. 143, ал. 1 изискване пътното превозно средство да се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство, и с целта на закона. С оглед на това жалбата на Димитър Петров Пешев срещу заповед № 215 от 10.04.2009 г. на началника на отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи следва да бъде отхвърлена. Независимо от постановения отказ за регистрация ответникът по касационната жалба може да сезира административния орган с искане за възстановяване на идентификационния номер на притежавания от него автомобил. Ако случаят попада в една от хипотезите на чл. 3 от Инструкция № I-185 и административният орган постанови възстановяване на номера и ако Пешев представи документ за собственост на превозното средство с поставения от производителя идентификационен номер той би могъл да сезира административния орган с ново искане за регистрация, тъй като ще бъдат налице нови обстоятелства, които не са преклудирани от настоящото съдебно решение. С оглед на изхода от обжалването, направеното от касационния жалбоподател искане и на основание чл. 228 във вр. с чл. 143, ал. 4 и чл. 144 АПК във вр. с чл. 78 ГПК ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи адвокатско възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд,