Решение № 873 от 22.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3621/2017 г.

Решение № 873 от 22.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3621/2017 г., VI о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. С. Р. против решение № 295 от 28.02.2017 г. по адм. дело № 1497/2016 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 2153-15-143/2.06.2016 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - П., с което е изменено разпореждане № 4908014715/ ПР -2141-15-17/31.03.2016 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване ТП на НОИ - П., като е изменен размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната на Рекина. Жалбоподателката поддържа, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, тъй като началната дата за отпускане на пенсията, както и категориите стаж за времето от 1.01.1966 г. - 31.12.1967 г. и от 1.04.1978 г. - 1.12.1978 г. са неправилно определени. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а преписката да бъде върната на пенсионния орган за ново произнасяне. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - П. оспорва касационната жалба. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съденият акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. По делото е установено, че с разпореждане № 4908014715/30.04.2002 г. на жалбоподателката е отпусната пожизнено, считано от 1.02.2002 г., лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Пенсията е отпусната на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване (КСО) при зачетен осигурителен стаж от втора категория 18 години, 6 месеца и 06 дни, осигурителен стаж от трета категория 14 години, 04 месеца и 25 дни и при общ размер на осигурителния стаж - 39 години, 11 месеца и 25 дни, а размерът на пенсията е определен по правилата на чл. 70 КСО. След няколко години контролните органи на НОИ предприемат проверка за установяване на осигурителния стаж на Рекина. Въз основа на представените от жалбоподателката декларация 12.09.2013 г. и представените допълнително от нея документи, са събрани доказателства относно редовно оформен осигурителен стаж за периода 1.06.1968 г. - 28.02.2014 г. с обща продължителност по чл. 104 КСО - 40 г. 04 м. 07 дни, от които 13 години, 01 месец и 07 дни стаж при условията на втора категория и 23 години, 11 месеца и 21 дни стаж от трета категория. При тези данни органът приема, че Рекина не отговаря на изискването по § 4 ПЗР КСО за 15 години осигурителен стаж при втора категория и няма право на пенсия при посочените в текста предпоставки. По тези съображения с разпореждане 4908014715/6.10.2014 г. пенсионният орган отменя разпореждането от 2002 г., с което на жалбоподателката е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст при хипотезата на § 4 ПЗР КСО и всички последващи разпореждания и отказва да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това разпореждане е отменено след жалба на Рекина с решение № РД-32/4.02.2015 г. на директора на ТП на НОИ - П. и преписката е върната на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО за ново произнасяне. При новото разглеждане на преписката, след анализ на представените документи ръководителят на пенсионното осигуряване приема, че жалбоподателката има общ стаж за периода 1.06.1968 г. - 28.02.2014 г. 40 години, 04 месеца и 07 дни, превърнат при условията на 104 КСО към трета категория, от които 13 години, 1 месец и 07 дни стаж от втора категория и 23 години, 11 месеца и 21 дни от трета категория и отговаря на изискванията на 68, ал. 1 КСО за пенсиониране, като е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 1.08.2009 г. Тъй като към посочената дата осигуряването не е прекратено, на основание чл. 94, ал. 1 КСО приема, че пенсията следва да бъде отпусната на Рекина, считано от датата на прекратяване на осигуряването или от 1.03.2014 г. По тези съображения с разпореждане № 4908014715/ПР-2141-15-17/31.03.2016 г. ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-П. отменя разпореждането от 2002 г., с което на Рекина е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст и всички последващи и отпуска на жалбоподателката пожизнено на основание чл. 68, ал. 1 КСО лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, съгласно посочения по- горе стаж в размер на 362,19 лв., считано от 01.03.2014 г. Разпореждането е обжалвано от Т. Р. по реда на чл. 117, ал. 2 КСО. Жалбоподателката представя нови доказателства за осигурителен стаж - образец УП 3 № 143/19.04.2016 г., издаден от "Легия" АД гр. Р. за осигурителен стаж от 01.04.1978 г. до 30.11.1978 г. с продължителност 7 месеца. Представя и удостоверение за идентичност на имена, с което иска повторно установяване на осигурителен стаж в ТКЗС с. В. от 1.06.1976 г. до 6.01.1977 г. и в ТКЗС с. Д. Н. в периода 1.01.1966 г. до 31.12.1967 г. С оглед новите доказателства директорът на ТП на НОИ - П. приема, че жалбоподателката има осигурителен стаж от втора категория 13 години, 1 месец и 7 дни и 25 години, 5 месеца и 11 дни при трета категория или общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория 41 години, 9 месеца и 27 дни за времето от 1.01.1966 г. до 28.02.2014 г. На тази база с решение № 2153-15-143/2.06.2016 г., предмет на оспорване, директорът на ТП на НОИ - П. изменя размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната на Т. Р., като я увеличава на 372,56 лв., считано от 1.03.2014 г., когато осигуряването на лицето е прекратено. В частта относно началната дата за отпускане на пенсията, органът се позовава на разпоредбата на чл. 94 КСО, действаща към посочената дата и възприема мотивите, изложени в разпореждането на ръководителя на пенсионното осигуряване. При тези факти първоинстанационният съд правилно приема, че оспореният акт е постановен от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Изводите на решаващия съд за зачитане на стажа на жалбоподателката за времето 1.01.1966 г. до 31.12.1967 г. и за периода 1.04.1978 г. до 30.11.1978 г. (това са периодите, посочени в жалбата до Административен съд - П.) като такъв от трета категория, също се споделят от настоящата инстанция. Законосъобразно е преценено, че осигурителният стаж на лицето за посочените периоди не съответства по вредност и тежест на такъв от втора категория. Съгласно разпоредбата на 104, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд. В конкретния случай полаганият от жалбоподателката труд през посочените по- горе периоди не попада в хипотезите на чл. 52б и на чл. 66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП отм.), тъй като заеманите от лицето длъжности не са сред изброените в текстовете. (Представените образец УП 3 № 143/19.04.2016 г., издаден от "Легия" АД гр. Р. за осигурителен стаж от 1.04.1978 г. до 30.11.1978 г. с продължителност 7 месеца и удостоверението от 16.05.2016 г., установяващо осигурителен стаж от 10 месеца, не съдържат данни в този смисъл, а искането за допускане на експертиза е оттеглено от страната.) Заключението на административния съд, че пенсията следва да бъде отпусната не от датата на възникване на правото, от датата, от която осигуряването на жалбоподателката е прекратено, обаче е направено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и не се споделя от настоящата инстанция. Същото е съобразено единствено с разпоредбата на чл. 94, ал. 1 КСО (изм.), съответно ал. 2 (отм.) в ред. до 31.12.2014 г., според която пенсиите за осигурителен стаж и възраст се отпускат от датата на прекратяване на осигуряването. При тълкуването на текста не е взето предвид решение от 05.11.2014 г. по дело С-103/13 на Съда на Европейския съюз, с което е прието, че "чл. 49 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) не допуска разпоредба на държава членка като чл. 94, ал. 1 КСО (в сл. ред. ал. 2), според която условие за отпускане на пенсия за старост е предварителното прекратяване на осигуряването във връзка с упражняваната в друга държава денка (трудова) дейност". Това решение на Съда на Европейския съюз намира приложение и в настоящия случай съгласно разпоредбата на чл. 633 ГПК и с оглед необходимостта от еднакво третиране на българските граждани, работещи в България и тези, работещи в страни от Европейския съюз. Поради това следва да се приеме, че обстоятелството, че осигуряването не е прекратено не представлява пречка за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ако предпоставките за това са осъществени. В случая жалбоподателката придобива право на пенсия при условията на чл. 68 КСО за осигурителен стаж и възраст на 01.08.2009 г., поради което пенсията следва да й бъде отпусната от тази дата. Ето защо изводите на административния орган и на първоинстанционния съд, че пенсията следва да бъде отпусната от датата на прекратяване на осигуряването са незаконосъобразни. Поради изложеното решението на Административен съд - П. следва да бъде отменено в частта, в която жалбата на Рекина против решение № 2153-15-143/2.06.2016 г. на директора на ТП на НОИ - П. и потвърденото с него разпореждане № 4908014715/ ПР -2141-15-17/31.03.2016 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване ТП на НОИ - П., е отхвърлена в частта относно началната дата, от която на Рекина е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст и вместо него следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който решението на директора на ТП на НОИ - П. и потвърденото с него разпореждане в частта относно датата за отпускане на пенсия да бъде отменено и преписката - върната на органа за ново произнасяне в тази част съобразно дадените по- горе указания. В останалата част решението на административния съд следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение. По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение,