Решение № 24 от 18.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2311/2012 г.

Решение № 24 от 18.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2311/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Производството е за възобновяване на нохд. № 808/2012 г. на Окръжен съд гр. Плевен, образувано по искане на осъдения Б. Д. Б. В съдебно заседание искането с доводи за съществени процесуални нарушения се поддържа от осъдения и защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното определение при спазване на процесуалните правила и закона, а искането на осъдения изцяло неоснователно. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С определение от 31.10.2012 г. постановено по нохд. № 808/2012 г. на Окръжен съд гр. Плевен е одобрено споразумение между Окръжна прокуратура гр. Плевен и защитата на осъдения Б. Д. Б., по силата на което Б. се е признал за виновен на 11.10.2012 г. в [населено място] при условията на опасен рецидив да е отнел чужди движими вещи на обща стойност 75 лв. от владението на К. Я., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване престъпление по чл. 199, ал. 1т. 4 НК вр. с чл. 198, ал. 1 НК вр. с чл. 29, ал. 1 б А и Б НК, за което да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от пет години, при първоначален строг режим в затвор. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения Б.: Доводите са за нарушено право на защита, поради замяна на служебния защитник участвал в досъдебното производството, с друг в съдебното такова без да са налице законовите предпоставки за това. Според защитата защитника в съдебното производство е бил на различна позиция от тази на осъдения, което е недопустимо. В саморъчно изготвеното искане осъдения сочи и други нарушения: -"натиск от страна на прокурора, който го заплашил, че ако делото се гледа по общия ред ще получи дванадесет години лишаване от свобода...същото му съобщил и съдията по време на гледане на делото, а той бил смазан от бой и много уплашен." Доводите са неоснователни и не намират опора в данни по делото. Досъдебното производството е протекло по реда на чл. 356 и сл. НПК, тъй като Б. е задържан непосредствено след извършване на грабежа. Всички следствени действия са извършени на 11.10.2012 г. и на следващия ден 12.10.2012 г. Б. е привлечен в качеството си на обвиняем, разпитан е и му е предявено разследването, след като му е назначен защитник. При разпита осъдения е заявил, че "ако ми бъде изменено обвинението за кражба, желая да възстановя щетите и да сключа споразумение с прокуратурата". На 16.10.2012 г. и на 17.10.2012 г. са възстановени щетите на пострадалата, приложен албум за извършеното разпознаване и справка от затвора за изтърпяно предишно наказание, което е наложило ново предявяване на досъдебното производство, при което е участвал друг служебен защитник. От протокола е видно, че осъдения е направил искане за превеждане в друг затвор, тъй като се "опасявал от саморазправа" от страна на други затворници. Направено е изявление и от защитника, за желанието на Б. да сключи споразумение с прокуратурата и ако това не стане делото да се гледа по съкратена процедура. Горепосоченото сочи, че осъдения Б. е осъществил правото си на защита в пълнота. Не е налице разминаване на позициите на подсъдим и защитник. Протокола от съдебното заседание сочи, че процедурата по чл. 381 и сл. НПК е стриктно спазена, осъдения е "декларирал " че е съгласен с постигнатото споразумение и се отказва от по нататъшното разглеждане на делото по общия ред. Определението, с което съда е одобрил постигнатото между страните споразумение е постановено при спазване на процесуалните правила и закона. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното определение законосъобразно, а искането на осъдения Б. за възобновяване на производството неоснователно. Ето защо и на основание чл. 426 НПК вр. с чл. 354, ал. 1т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение