Решение № 7084 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13675/2019 г.

Решение № 7084 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13675/2019 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството по делото е по реда на чл. 237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Предмет на производството е искане на Д. Д. и Д. П., в качеството им на наследници на Ж. П. Искането е за отмяна на влязлото в сила решение № 1379 от 18.07.2019 г., постановено по адм. дело № 1477/2019 г. на Административен съд Бургас, в частта му, в която е отхвърлена жалбата срещу заповед № РД-09-17/04.06.2019 г. на Областния управител на Област Бургас, в частта й под № 61, относно размера на определеното обезщетението за сумата над 223 678. 08 лв. до 239 052, 27 лева. Искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение е на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Твърди се, че са били налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които се представят към искането. Счита, че неправилно съдът е отказал да кредитира заключението на вещото лице, тъй като в списъка на сделките, ползвани като пазарни аналози от вещото лице под № 17 неправилно била включена ипотека за обезпечаване на сключен договор за жилищен кредит. Твърди се, че същият пазарен аналог под № 17 е бил приет като валиден, отговарящ на изискванията на чл. 32, ал. 2 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ и на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС в други производства пред същия съд. Аргументира се, че те са от съществено значение за правилното решаване на делото. Твърди се също, че съдът не е дал никакви указания на вещото лице за представяне на доказателства относно ползваните от банката оценки на ипотекирания имот, за да се прецени дали са ползвани от банката същите методи за оценяване и дали оценката на ипотекирания имот била извършена в релевантни по ЗДС едногодишен период или е извън него. Претендира се отмяна на влязлото в сила съдебно решение в посочената му част и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответникът по искането Областен управител на област Бургас, с представено писмено становище, счита искането за неоснователно и моли то да бъде отхвърлено. Ответникът по искането Агенция "Пътна инфраструктура" – гр. София, не изразява становище по искането за отмяна. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира искането за отмяна за процесуално допустимо - подадено е от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК - за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. В чл. 239, т. 1 от АПК е предвидено, че актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Или отмяна на това основание може да се допусне при наличието на нови писмени доказателства или обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната и които факти не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната да представи по делото всички необходими доказателства, установяващи твърденията й, най-късно до приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. Сочените нови обстоятелства и нови доказателства в хипотезата на чл. 239, т. 1 от АПК и в смисъла обсъден по-горе, не са посочени от искателите и не са представени по делото. В искането, по което е образувано настоящото производство, като нови обстоятелства и нови писмени доказателства се сочат и представят следните доказателства: 1. Решение № 1379/18.07.2019 г. по адм. д. № 1477/2019 г. на БАС; 2. Писмени бележки по адм. д. № 1477/2019 г. на БАС с вх. № 7513/12.07.2019 г.; 3. Заключение по № 1477/2019 г. на БАС; 4. Заключение по № 1478/2019 г. на БАС; 5. Решение № 1338/12.07.2019 г. по адм. д. № 1447/2019 г. на БАС; 6. Решение № 1399/22.07.2019 г. по адм. д. № 1448/2019 г. на БАС; 7. Решение № 1447/29.07.2019 г. по адм. д. № 1449/2019 г. на БАС; 8. Решение № 1355/15.07.2019 г. по адм. д. № 1488/2019 г. на БАС; 9. Решение № 1396/22.07.2019 г. по адм. д. № 1491/2019 г. на БАС; 10. Решение № 1373/17.07.2019 г. по адм. д. № 1556/2019 г. на БАС; 11. Решение № 1433/26.07.2019 г. по адм. д. № 1604/2019 г. на БАС; 12. Решение № 1474/02.08.2019 г. по адм. д. № 1817/2019 г. на БАС. Така посочените и представени към искането обстоятелства и доказателства не са нови по смисъла, обсъден по-горе в хипотезата на чл. 239, т. 1 от АПК, и не са от съществено значение за делото, по която е постановено съдебното решение, чиято отмяна се иска. Всички те касаят тълкуване на фактите по спора на други съдебни производства, които не са относими към процесното производство по адм. дело № 1477/2019 г. на Административен съд Бургас. Най-значимо е обстоятелството, че представените с искането писмени доказателства не са от съществено значение за делото. За да са от съществено значение за делото представените писмени доказателства е необходимо те да са могли да повлияят на постановеното решение от Административен съд Бургас. Представените с искането доказателства не са такива. Те нямат отношение за решаване на спора по делото, по което решението се иска да бъде отменено. Противоречивата съдебна практика на административните съдилища и практиката по други дела не са основания за отмяна на влязло в сила съдебно решение по реда на чл. 239, т. 1 от АПК. Представените към искането доказателства не установяват факти, които имат значение към формираните от съда правни изводи. Постановените в редовния инстанционен контрол съдебни актове дори и да са противоречиви, не подлежат на отмяна по извънредния способ. Затова искането за отмяна се явява неоснователно и следва да се отхвърли. Останалите доводи в искането касаят твърдения за нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебното решение, които представляват касационни основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Но те не са основания за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по реда на чл. 237 – чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс. Затова тези касационни оплаквания не могат да се обсъждат в настоящото производство. С оглед изложеното искането за отмяна се явява неоснователно и следва да се отхвърли. При този изход на правния спор е неоснователно искането на молителите за присъждане на разноски по делото. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение