Решение № 2297 от 4.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7854/2014 г.

Решение № 2297 от 4.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7854/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Район "Витоша" - Столична община против решение № 2440 от 11.04.2014 г., постановено по адм. д. № 60/2014 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за недопустимост на обжалваното решение и в условие на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - Валерий Иванов Михайлов, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № РД 1-165/09.12.2013 г. на кмета на Район "Витоша" - Столична община, с която служебното правоотношение на Валерий Иванов Михайлов е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) - поради обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществените нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗДСл. Обжалваното решение е съответно на материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон. От събраните по делото доказателства е установено, че служителят е заемал длъжността началник отдел "Образование, социални дейности, култура, спорт и логистика" в администрацията на Район "Витоша" - Столична община на непълно работно време - 7 часа. Със заповед от 31.07.2013 г. кметът на Район "Витоша" - Столична община е разпоредил считано от 01.08.2013 г. да се промени длъжностното разписание, като длъжността, заемана от Михайлов да се заеме от държавен служител на пълен работен ден и на основание чл. 3, ал. 4 от Наредбата за провеждане на конкурсите за държавни служители за длъжността да се обяви конкурс. В константната си практиката относно законосъобразността на прекратяване на служебното правоотношение на посоченото основание Върховният административен съд приема, че за да е осъществен фактическия състав на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. следва да е налице нова фактическа обстановка, същата да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност и причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението, защото са неподвластни на волята им. Или обективната невъзможност по принцип следва да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните по правоотношението не съдейства в една или друга степен. В конкретния случай въведените нови изисквания за длъжността са в резултат от разпореждане на органа по назначаването и следователно не са извън неговата воля. Ето защо изводът на Административен съд София-град, че спрямо държавния служител не е налице хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл., е законосъобразен. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Столична община да заплати на Валерий Иванов Михайлов направените по делото разноски в размер на 400 лв., представляващи изплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,