Решение № 560 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11559/2017 г.

Решение № 560 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11559/2017 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Общински приходи" към Направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община срещу решение № 5118/3.08.2017 г. по адм. дело № 10212/2016 г. по описа на Административен съд С.-град (АССГ), с което е отменен Акт за установяване на задължения (АУЗ) № СОА16-ГР94-3314/30.05.2015 г., издаден на основание чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), от орган по приходите в дирекция "Общински приходи", отдел "Общински приходи - Витоша" при Столична община, мълчаливо потвърден от Директора на дирекция "Общински приходи" при Столична община, с който са установени задължения на Б. Й. от [населено място], за такса битови отпадъци (ТБО) за недвижим имот с адрес: [адрес], за периода 2011-2015 г. в размер на 4241, 75 лева и лихва от 1201, 06 лева или общо 5442,81 лева. Касаторът претендира неправилност на съдебния акт, като релевира доводи за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага, че в нарушение на изискванията на АПК, обжалваният акт е немотивиран и необоснован като при постановяването му съдът е извършил неправилна преценка на приложимия закон. Твърди нарушение на чл. 63, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), тъй като дори да се приеме, че в посочения период процесният имот не е включен в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване и съответно ТБО за тази услуга е недължима, то ТБО е дължима за останалите два компонента – обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответната страна – Б. Й. оспорва касационната жалба по съображения подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки. Счита аргументите на касатора за бланкетни и неоснователни. Претендира разноски по делото, за които представя списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок за оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на настоящата касационна проверка е решението на АССГ, с което е отменен оспорения АУЗ, с който са установени задължения на Б. Й. от [населено място], за такса битови отпадъци (ТБО) за недвижим имот с адрес: [адрес], за периода 2011-2015 г. в размер на 4241, 75 лева и лихва от 1201, 06 лева или общо 5442, 81 лева. Първоинстанционният съд е приел за установено, че Б. Й. е собственик на недвижим имот, находящ се в [адрес], съставляващ ПИ № 817 до кв. № 16 и 17, местността "в. з. Беловодски път", целият с площ от 7954 кв. м, съгл. Нотариален акт за дарение № 59, том 3, дело № 394/20, 07, 2005 г на Нотариус № 210 с район на действие СРС. Н. основание чл. 14, ал. 1 ЗМДТ Йонова е декларирала с декларация вх. № 1727-2778/25.10.2005 г. придобиването на имота, като за същия е открита партида № 7202 Н39174. През 2013 г. е подадена коригираща декларация. В същата длъжностното лице от Столична община е вписало, че имотът се намира в "строителна зона 2, УПИ Х87, кв. 16, в. з. Беловодски път, земята в природен парк Витоша, вид земя УПИ извън строителни граници, устройствена зона друга". Имотът е освободен от данък върху недвижимите имоти на осн. чл. 24, ал. 1, т. 10 ЗМДТ. Въз основа на описаните в декларацията данни е определена данъчната оценка на имота, според коефициентите, посочени в приложение № 2 от ЗМДТ в размер на 530221 лв. С молба от Б. Й. до кмета на Столична Община от 11.04.2016 г. е поискано да й бъде заличено задължението за плащане на ТБО за имота от 2011 г. до момента, тъй като имотът попадал в група територии за природна защита "Природни паркове" и същата не може да го ползва за предвиденото строителство, предвид отговора на Главния архитект на СО от 14.03.2011 г. Ето защо и и. д. Директор на Дирекция Общински приходи разпоредила на Отдел ОП-Витоша извършването на проверка и установяването на задълженията с АУЗ по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК. Със заповед № С015 РД-09-622/03.06.2015 г. на кмета на Столична община са определени компетентните органи по приходите, които да издават АУЗД. Към преписката са приложени решенията на Столичния Общински Съвет /СОС/, с които е одобрил план-сметка за дейностите по събиране, извозване, обезвреждане в депа и/или други съоръжения на битови отпадъци и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и е определил размера на таксата за битови отпадъци за периода 2011 г. - 2015 г., както и заповедите на Кмета на Столична Община за определяне на границите на територията на район "Витоша", в които се извършва предоставянето на трите вида услуги. Вземайки предвид всички гореизброени данни в доклада, главният инспектор в Отдел Общински приходи Витоша при Столична Община е издал оспорения акт № СОА16-ГР94-3314/30.05.2016 г. В същия е прието, че за имота се осъществяват и трите вида услуги посочени в чл. 62 ЗМДТ. Актът е връчен на пълномощник на 8.06.2016 г., като на 22.06.2016 г. е оспорен по административен ред. В рамките на срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК /изтекъл на 22.08.2016 г. / горестоящият административен орган не се произнесъл по жалбата. Въз основа на представеното по делото писмо № 94-00-187/20.05.2011 г. на заместник - министъра на МОСВ и писмо № САГ17-ТП00-012/2/30.01.2017 г. на главния архитект на Столична Община, съдът е приел, че притежавания от Йонова имот е в рамките на Природен парк Витоша и не се допуска извършване на строителство в него. От заключението на допуснатата СТЕ съдът е установил, че съгласно приложните по делото заповеди на кмета на Столична община са определени границите на територията на район Витоша, в които се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване в периода 2011-2015, вкл. като изключение има за имоти, попадащи извън границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване в т. ч. Природен Парк Витоша – целият. За да отмени процесния АУЗ, първоинстанционният съд е приел, че за да е дължима ТБО за услугите по чл. 62 ЗМДТ, освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 ЗМДТ и заповеди по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, в които да са посочени районите и видът на услугите по чл. 62 ЗМДТ, които се предоставят, по аргумент от чл. 71 ЗМДТ, следва да се установи, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване са реално извършвани от общината, както и че тя да разполага с депо или друго съоръжение за обезвреждане на битовите отпадъци. Съдът е посочил, че тежест на административния орган, като издател на акта и изпълнител на услугите е да установи тези обстоятелства, тъй като основава на тях своето искане за заплащане на дължимата такса за битови отпадъци. За посоченото, предвид разпоредбата на чл. 171, ал. 4 АПК, са дадени конкретни указания с протоколното определение от 14.03.2017 г. Въз основа на приложените по делото доказателства и приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза съдът е направил извод, че за имота на Б. Й., находящ се в Природен парк Витоша не е организирано сметосъбиране и сметоизвозване за периода 2011-2015 г., поради което е налице изключението на чл. 71, т. 1 ЗМДТ. На следващо място съдът е приел, че от представените доказателства не се установява категорично, че през периода 2011 г. - 2015 г. Столична община е извършвала на територията на Район "Витоша" - Природен парк Витоша, дейности по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. По тези съображения съдът е приел, че издадения АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № СОА16-ГР94-3314/30.05.2015 г. е материално незаконосъобразен. Решението е правилно. Същото е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон. В съответствие с фактическите обстоятелства и приложимата правна уредба съдът е направил обоснован извод за незаконосъобразност на административния акт, като мотивите му се споделят от настоящата инстанция. Не се установяват сочените в жалбата съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Фактическите установявания възприети от съда, съответстват на данните по делото. Първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест и е формирал съответни на доказателствения материал изводи по релевираните от страните доводи, обсъдил е фактите от значение за предмета на спора и приложимото към тях право, като е даден правно и логически обоснован отговор на спорните по казуса въпроси. Решението е постановено след цялостна служебна проверка на административния акт в изпълнение на изискването на чл. 168 АПК и при излагане на мотиви, обуславящи постановения от съда правен резултат. Не са налице съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото, поради което оплакванията на касатора в тази насока са неоснователни. Атакуваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Съгласно чл. 62 ЗМДТ (в приложимата редакция преди изм. ДВ бр. 88 от 2017 г., в сила от 1.01.2022 г. - изм., бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. В чл. 71 ЗМДТ са посочени случаите, в които такса не се събира. За разлика от задължението за данък върху недвижимите имоти, таксата битови отпадъци е вземане, което е дължимо при реално предоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, а когато има депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, се събира и такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депата, респективно съоръженията. Това означава, че за да бъде начислена такса битови отпадъци, следва да бъде установен фактът на действително извършени дейности по горепосочените услуги, респективно наличието на депо или друго съоръжение за обезвреждане на битови отпадъци (чл. 62 и чл. 71 ЗМДТ – в приложимата редакция). Ако такива доказателства липсват, се налага изводът, че такса за услугите не следва да бъде заплащана. Услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на отпадъците в депа или други съоръжения не са обвързани с конкретен имот, а целта на тяхното предоставяне обслужва интересите на населението на цялата община/район. Наредбата на общинския съвет по чл. 9 ЗМДТ и заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ са правни предпоставки за предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ, но органът трябва да докаже във всеки конкретен случай фактическото престиране на услугата, за да възникне задължение за плащане на ТБО. Със заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 и чл. 71, т. 1 ЗМДТ са определени границите, в които ще се извършват дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване. Съдът е обсъдил заключението от СТЕ, както и представените доказателства относно характера и местонахождението на имота, въз основа на които правилно е установил, че процесният имот се намира в границите Природен парк Витоша, който попада извън границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване съгласно изрично установеното в т. 2. 1. от представените заповеди за релевантния период, поради което е обоснован изводът за незаконосъобразност на установеното задължение за тази услуга. За пълнота следва да бъде отбелязано, че самият орган по приходите в процесния АУЗ е посочил, че задълженото лице е освободено от ДНИ, поради характеристиките на имота, а именно, че имотът попада в границите на парк, предпоставка за освобождаване от ДНИ на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 ЗМДТ и в противоречие с тази своя констатация от друга страна приема, че имотът не попада в границите на парка и начислява такса за сметосъбиране и сметоизвозване. Действително в заповедите по чл. 63 ЗМДТ за имотите, които попадат извън границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване, е посочено, че се оказват услугите по обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Това обаче не е единственото условие за да бъде дължима таксата за посочените услуги. По отношение на услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, следва да бъдат представени доказателства за реалното предоставяне на тази услуга, а по отношение на услугата по обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, следва да бъдат представени доказателства за наличието на депо. Съставът на АССГ е дали изрични указания на административния орган да представи доказателства в тази насока, като последният нито в първоинстанционното производство, нито с касационната жалба, е представил такива. Доказателства в тази насока биха могли да бъдат договори, сключени между общината и изпълнителя, протоколи за свършена работа, фактури, платени от общината на изпълнителя и др. доказателства, които да установяват реалното предоставяне на услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Не са представени и доказателства за съществуването и поддържането на депо за обезвреждане на битови отпадъци. Правилно административният съд е приел, че доказателствената тежест е на органа. Престирането на услугата в трите й компонента е фактическо основание – един от релевантните юридически факти, при осъществяването на които възниква задължението за таксата. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ДОПК доказателствената тежест за фактическите основания е на органа. Като не е доказал реалното извършване на услугата в трите й части, органът неоснователно претендира такса за тези услуги. Липсата на доказателства за всеки от елементите, релевантни за доказване на дължимостта, обосновава извод за незаконосъобразност на АУЗ. Тази недоказаност се дължи на липсата на процесуална активност у органа, последиците от която са в негова тежест. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 228 във вр. с чл. 143 АПК, на ответната страна следва да се присъдят претендираните разноски в размер на 600 лв. платено адвокатско възнаграждение, съгласно представения Договор за правна защита и съдействие от 23.11.2018 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение