Решение № 3762 от 1.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3301/2015 г.

Решение № 3762 от 1.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3301/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ против Решение № 211 от 9.01.2015 г., постановено по адм. дело № 217/2014 г. по описа на Административен съд Смолян, с което е отменено уведомително писмо от 11.08.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г., като преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне, в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. С касационната жалба се правят възражения за противоречие на решението с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Хилми Касимов Шейков, чрез пълномощника си по делото адв. Орманова взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата и неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Хилми Касимов Шейков срещу Уведомително писмо № 02-210-6500/3446 от 11.08.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказано оторизиране на искани суми по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, Схемата за национално доплащане на площ /СНДП/ и по мярка Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/, по подадено от него заявление за подпомагане. За да откаже финансово подпомагане по СЕПП административният орган се е основал от правна страна на разпоредбите на чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол /Наредба № 105/2006 г./, чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009, при приетото от фактическа страна, че кандидатът е заявил площ, която не стопанисва и излизаща извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 г. в размер от 0.9 ха. Недопустимостта за финансово подпомагане по СНДП се основава от правна страна на разпоредбите на чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105/2006 г. и чл. 47, ал. 2, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП, при приетото от фактическа страна, че кандидатът е заявил площ, която не стопанисва и излизаща извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 г. в размер от 0.03 ха Недопустимостта за финансово подпомагане по НР1 се основава от правна страна на чл. 12, т. 1от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони от Програмата на развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /Наредба № 11/ и чл. 16 от Регламент /ЕС/ № 65/2011 а от фактическа на това, че кандидатът е заявил по големи площи в сравнение с реално ползваните такива и попадащи извън специализирания слой за 2013 г. Проверка на място не е извършвана. За изясняване на спора са представени писмени доказателства. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения акт като незаконосъобразен, приемайки, че е издаден от компетентен орган в пределите на възложените му правомощия, но при неспазване на установената от закона форма - липса на мотиви, както и при и допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, довели до неправилно приложение на материалноправни разпоредби. Прието е от административния съд, че в акта липсва надлежно изложение на фактическите обстоятелства, основаващи извод на административния орган, съответен на разпоредбите на чл. 9 във връзка с чл. 8 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите регионални критерии за постоянни пасища, отменена, но в сила от 19.03.2010 г. до 24.02.2015 г., определящи кои площи са допустими за подпомагане и кои площи са използвани, съответно са в добро земеделско състояние. Съдът е приел, че административният орган не е събрал служебно всички необходими доказателства и е издал административния акт, без да изясни фактите и доказателствата по делото, както и да обсъди възраженията и обясненията на страните. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Приетата от първоинстанционния съд липса на мотиви на оспорения пред него административен акт не е налице. От текстовото и таблично негово съдържание, при изрично позоваване на други документи, на които административния орган го основава, се извеждат както фактическите, така и правни основания, обусловили извода за недопустимост на исканата оторизация и изплащане на финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. От фактическа страна недопустимостта се основава на това, че е извършена проверка на заявените за подпомагане от Шейков парцели, с референтните такива, съгласно одобрения със заповед от 27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 г. Въз основа на така извършените административни проверки по чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, основаващи от фактическа страна административния акт, е изведен извод за недопустимост на исканото подпомагане от правна страна: на основание чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105/2006 г. и чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП по СЕПП; на основание чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105/2006 г. и чл. 47, ал. 2, т. 7 от ЗПЗП по СНДП и на основание чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105/2006 г. и чл. 12, т. 1 от Наредба № 11/2008 г. по НР1. Дали изключването на части от заявените от кандидата за подпомагане парцели от слоя "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 г. основава недопустимост на подпомагането по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г. при приложение на посочените от административния орган материалноправни разпоредби е въпрос по съществото на спора, който въпрос съдът не е разгледал. Не е налице и възприетата неяснота относно наличието или не на установени двойно заявени площи /застъпване/, съответно дали същите са отстранени. Видно е от обжалвания административен акт, че площите на парцелите, заявени от Шейков за подпомагане, не са коригирани на това основание. Неправилно е прието също в обжалваното решение, че административният орган не е събрал доказателства относно относимите факти. Отказът, обективиран в обжалваното пред съда уведомителното писмо, се основава на наличието на площи, които кандидатът не стопанисва, относно искането за плащане по СЕПП и СНДП, и за същите площи, като заявени в размер извън реално ползваните, по искането по НР1, като и по трите искания отказът се основава на приетото от фактическа страна, че тези площи са извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 г., утвърден със заповед от 27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните. Несъответствието е прието за установено при извършване на административни проверки. По делото са представени доказателства, установяващи заявените за подпомагане от Шейков за кампания 2012 г. парцели, включително картен материал за всеки от тях, върху който той е декларирал, че заявява участие по схемите и мерките за директни плащания. Представени са и доказателства, извадка от одобрения слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 г. касаеща същите парцели. От фактическа страна административния акт се основава именно на съпоставката на заявените и допустими площи. При необходимост този спорен по делото въпрос подлежи на изясняване от лице със специални знания при приложението на чл. 195 от ГПК, което в случая не е сторено. Първоинстанционният съд е приел също, че не са събрани други доказателства, без посочване какви биха били те и относимостта им конкретния спор. Най-общо в обжалваното решение е прието и неизпълнение от страна на административния орган на задълженията му по чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК, без да е даден отговор за приложението им в конкретното административно производство. Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения, липса на изложени мотиви по съществото на спора, препятства проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението в случая, като решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение. При този изход на делото разноски не следва да се присъждат. По тези искания на страните първоинстанционният съд следва да се произнесе при новото разглеждане на делото. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,