Решение № 13933 от 19.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4116/2016 г.

Решение № 13933 от 19.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4116/2016 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" против решение № 167 от 11.02.2016 г. по адм. дело № 651/2015 г. на Административен съд - Б., с което е отменена заповед № 1230/03.08.2015 г. на същия административен орган, с която на Л. В. С. на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Жалбоподателят поддържа, че съдебното решение е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не се обосновава от събраните доказателства, тъй като заповедта за налагане на наказание е издадена при спазване на всички нормативни изисквания. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Ответницата оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението на съда е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд - Б. е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В нарушение на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК административният съд пренебрегва задължението си да провери служебно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а се задоволява с обсъждане само на част от направените от жалбоподателката доводи, а именно тези, засягащи определянето на дисциплинарното наказание. Принципно правилните съображения на първоинстанционния съд за това, че разпоредбата на чл. 91, ал. 1, т. 2-4 е приложена от дисциплинарно наказващия орган формално, без да са изложени конкретни съображения относно тежестта на нарушението и настъпилите от него вредни последици за държавната служба или за граждани, както и такива във връзка с цялостното поведение на служителката, в случая не са достатъчни да обосноват отмяна на административния акт, тъй като критериите за определяне на наказанието са обсъдени изолирано, без да са взети предвид специалните изисквания на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл относно формата на заповедта за налагане на наказание (в тази насока съдът се е позовал на общия текст на чл. 59, ал. 2 от АПК). Не е коментиран нито един от и доводите и съображенията на административния орган във връзка със спазване на формата и на процедурата по налагане на наказание, както и тези за съответствие на акта с материалния закон. В противоречие с чл. 170 от АПК тежестта на доказване в процеса не е разпределена от съдебния състав и в нарушение на чл. 171, ал. 4 от АПК на страните не се дадени указания за фактите и обстоятелствата, за които следва да ангажират доказателства. Представените по делото доказателства, независимо че са изброени в оспореното решение, не са обсъдени от съдебния състав. Липсва анализ и интерпретация на доказателствата в тяхната съвкупност, а показанията на свидетелите относно практиката при регистрацията на товарните автомобили, преминаващи на трасе "Вход", задълженията на митническите инспектори на това работно място и възможностите и причините някои автомобили да не бъдат регистрирани изобщо не са коментирани. В нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК решението на административния съд не съдържа мотиви по нито един от доводите на административния орган относно формата на заповедта, спазването на процедурата и прилагането на материалните разпоредби. Липсват и всякакви съображения по основанията за оспорване на заповедта, изброени в чл. 146 от АПК. Както се посочи по- горе, изложените от съда мотиви засягат избирателно само един от доводите в жалбата, но при липсата на съображения по останалите основания за оспорване, както и такива по възраженията и становищата на страните, тези аргументи не са достатъчни да обосноват извод за незаконосъобразност на административния акт. Допуснатите от административния съд и посочени по-горе нарушения на разпоредбите на чл. 168, ал. 1 от АПК, чл. 170, чл. 171, ал. 4 и на чл. 172а, ал. 2 от АПК са съществени, тъй като спазването на цитираните процесуални норми е гаранция за правилността на съдебния акт. Обратно - несъобразяването с тях, както в случая, създава вероятност за неправилност на решението, тъй като крайните изводи на съда са направени без да са изследвани всички материалноправни и процедурни изисквания за законосъобразност на оспорената заповед, не съответстват на всички доказателства по делото, а липсата на мотиви препятства проверката на правилността на постановения съдебен акт. Тези нарушения са достатъчно основание за отмяна на обжалваното решение без да се обсъждат останалите доводи на касационния жалбоподател. Поради всичко изложено по - горе настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение, са допуснати посочените в касационната жалба съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Поради това оспореният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд - Б. за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото от първата инстанция следва да се съобрази изложеното по-горе, като съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на основанията, посочени в чл. 146 от АПК, обсъди всички доводи и възражения на страните, както и всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка направи крайните изводи за законосъобразността или незаконосъобразността на оспорения административен акт, съответно за основателността или неоснователността на жалбата, като провери: спазени ли са изискванията за форма предвидени в чл. 97, ал. 1 от ЗДСл; изяснени ли са от дисциплинарно наказващия орган всички факти от значение за случая и съобразена ли е установената практика при регистрация на товарни автомобили на трасе "Вход", както и изпълнени ли са всички останали процедурни изисквания; налице ли са основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителката и съобразени ли са изискванията на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл при определяне размера на наказанието, като изложи съображения и аргументи в подкрепа на направените заключения. С оглед изложеното и в съответствие с разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на делото административният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред Върховния административен съд. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,