Решение № 10263 от 12.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16058/2011 г.

Решение № 10263 от 12.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16058/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП срещу решение № 4812/03.11.2011 г. постановено по адм. д. № 5480/2011 г. на Административен съд София-град, с което е отменен ревизионен акт № 1000362/24.02.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители" - София, потвърден с решение № 843/25.05.2011 г. на ДД "ОУИ" - София за определено допълнително задължение за ДДС за м. 12.2009 г. в размер на 6 497,46 лв. и лихви за забава в размер на 748,37 лв. и е осъдена дирекцията да заплати на юрисконсултско възнаграждение на дружеството в размер на 540 лв. Изложени са доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му и решение по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу РА и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Захарни заводи" АД, гр. Горна Оряховица, в представен писмен отговор и чрез процесуален представител - юрисконсулт, оспорва касационната жалба и желае решението да бъде оставено в сила. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. За да отмени РА в обжалваната част, съдът се е позовал на представеното по делото "потвърждение" от получателя на доставката - румънско дружество "СЦ Билпрод 2008" СРЛ, с което е приел, че се доказва осъществен ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, при наличието на доказателства по чл. 45, т. 1 и т. 2 ППЗДДС. Решението е фактически и правно необосновано. При ревизията на дружеството за ревизиран данъчен период м. 12.2009 г. е оспорена реалността на ВОД по данъчна фактура № 0003010418/14.12.2009 г. и е определено задължение за "Захарни заводи" АД да внесе ДДС върху данъчната основа на доставката. Ревизиращите са приели, че документираната във фактурата доставка на стоки вафли "Етър" към регистрираното в Румъния дружество не е извършена, следователно не се касае за вътреобщностна доставка, облагаема с нулева ставка, а за доставка с място на изпълнение на територията на страна и задължението за ДДС за м. 12.2009 г. е в размер на 60 270,63 лв. Поради това, че задълженото лице за този период е начислило 53 773,17 лв., при така извършената корекция е допълнително установен с ревизията ДДС за внасяне в размер на 6 497,46 лв. и лихви за забава в размер на 748,37 лв. Необоснован е изводът на съда, че в случая са налице доказателства за вътреобщностна доставка на стоки по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС. Неправилно е прието от съда, че от ДЗЛ са представени доказателства - документите по чл. 45, т. 1, б. "а" и т. 2, б. "а" от ППЗДДС. В случая съдът не е направил анализ на представените документи от ДЗЛ в хода на ревизията и съпоставка с тези ангажирани от него впоследствие, в хода на производството по оспорване на акта. Съдът не е отчел, че представената от жалбоподателя международна товарителница - CMR с вписан превозвач ЕТ "Инатранс-Иван Венцев" е била предмет на последваща проверка, при която е установено, че превозни средства с номера СА 8073 НК и С 7106 ЕР, отразени в товарителницата, не са собствени или наети от превозвача. Едноличният собственик Иван Венчев е дал декларация, че не е наемал посочените превозни средства, както и че не е отдавал на друго лице за ползване издадения му лиценз на превозвач. Установено е, че автомобилите са собственост на "Пи Ен Логистик" ЕООД, което е лизингодател. От направеното запитване до ИА "Автомобилна администрация" и ГД "Гранична полиция" не се установяват данни за преминаване на автомобилите през границата България - Румъния. Не са представени тахошайби на посочените автомобили, от които би могло да се установи движението им. Не са представени пътни листи, разходооправдателни документи за закупени винетки, за такси за преминаване на река Дунав. Всички тези доказателства са съпътстващи представената от ревизираното лице международна товарителница, но поради това, че същите не са представени и съобразно констатациите от насрещни проверки, при които е установено, че товарителницата не отразява вярно превозвач и превозни средства - товарни автомобили, правилно е прието от ревизиращите органи, че липсват доказателства за осъществен ВОД по процесната фактура. Съдът се е позовал напълно безкритично на представена и то впоследствие, в хода на оспорването на РА, декларация от 21.12.2009 г. от получателя "СЦ Билпрод 2008" СРЛ - Румъния. Анализът на този частен документ не удостоверява как са получени стоките на територията на Румъния, а транспортирането на стоките от територията на една държава-членка до друга държава-членка е съществен елемент от съдържанието на понятието вътреобщностна доставка. Съдът, при липса на каквито и да е доказателства за това, е приел, че транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя. Този извод е изцяло в противоречие с твърдението на жалбоподателя, че транспортът е осъществен от превозвач ЕТ "Инатранс-Иван Венцев" и превозни средства с номера СА 8073 НК и С 7106 ЕР. При така анализираните доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производство, необосновани са изводите на съда за доказана реално осъществена ВОД по оспорената данъчна фактура. Решението на АССГ е неправилно, следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по същество, с което да се отхвърли жалбата на "Захарни заводи" АД, гр. Горна Оряховица, срещу оспорения РА. При този изход на спора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции общо в размер на 690 лв., определено на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 и чл. 8 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,