Решение № 2015 от 23.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1786/2015 г.

Решение № 2015 от 23.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1786/2015 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Димитър Иванов Костандиев е подал касационна жалба срещу решение № 2525 от 5.11.2014 г. по адм. дело № 2180/2014 г. по описа на Административния съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 78 от 15.05.2014 г. на кмета на район "Одесос", Община Варна, за изземване на общинско жилище, представляващо апартамент № 29, находящ се в град Варна, ул. "Яребична", блок 3, етаж 4, който се владее без правно основание. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Кметът на район "Одесос", Община Варна, е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд установил, че Димитър Иванов Костандиев и четиричленното му семейство били настанени в жилище, находящо се в град Варна, съставляващо апартамент № 29, ул. "Яребична", блок 1-3, вход 3, етаж 4, състоящ се от три стая, кухня и сервизни помещения, със заповед № 87/22.01.1988 г. на председателя на Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет. Със заповед № 307 от 12.11.1998 г. на кмета на район "Одесос" наемното правоотношение на Димитър Костандиев с Община Варна било прекратено. Заповедта влязла в сила на 10.02.2003 г. или към датата на обявяването на решение № 1066 от 10.02.2003 г. по адм. дело № 5292/2003 г. по описа на Върховния административен съд, с което подадената срещу нея жалба била отхвърлена. На 18.02.2008 г. за имота бил съставен акт за частна общинска собственост № 4867/2008 г. Като правно основание за придобиването на имота в акта е посочена разпоредбата на § 42 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за общинската собственост и писмо № РД-0801/182/9.06.1998 г. до областния управител. В отговор на запитване на Димитър Костандиев относно собствеността на имота областният управител го уведомил с писмо № РД-04-9400-589/9.06.2005 г., че процесният имот е държавна собственост. В друго писмо № РД-04-1001-13 от 14.06.2005 г., адресирано до кмета на район "Одесос", областният управител посочил, че за жилището е съставен акт за държавна собственост № 116 от 6.10.1988 г. Със заповед № 78 от 15.05.2014 г. на кмета на район "Одесос", издадена на основание чл. 65, ал. от Закона за общинската собственост, било разпоредено изземването от Димитър Иванов Костандиев и семейството му на общинско жилище, находяща се в град Варна, представляващо апартамент № 29, ул. "Яребична", блок 3, етаж 4, поради това, че се владее без правно основание. Съдът направил извод, че заповедта е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен административен орган, при спазване на производствените правила и на материалния закон. Без оглед на по-късното съставяне на акт за общинска собственост, имотът станал общинска собственост по силата на § 10 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за общинската собственост, според който с влизането на закона в сила преминават в собственост на общините обектите, изградени с държавни средства, предоставени на бившите народни съвети, или с доброволен труд и средства на населението. Към датата на издаването на заповед № 78/15.05.2014 г. на кмета на район "Одесос" жалбоподателят обитавал имота без правно основание, тъй като наемното му правоотношение било прекратено с влязъл в сила административен акт, считано от 10.02.2004 г. С тези мотиви административният съд отхвърлил жалбата на Димитър Костандиев. Касационната инстанция намира, че решението съответства на материалния закон. Установените по делото факти обосновават изземването на имота на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост. Според нормата на чл. 65, ал. 1 ЗОбС, общински имот, който се владее или държи без основание, не се използува по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината, респективно със заповед на кметовете на райони в градовете с районно деление. Административният съд мотивирано отхвърлил довода на жалбоподателя, че заповедта за изземване е незаконосъобразен административен акт, тъй като имотът не е общинска, а държавна собственост. Съгласно чл. 5 ЗОбС общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост. Община Варна е установила правото си на собственост върху обитаваното от семейството на Димитър Костандиев жилище с акт за общинска собственост, който има доказателствена сила до доказване на противното. По делото не е представен акт за държавна собственост, за да се приеме, че е налице конкуренция на права. Представеното по делото писмо № РД-04-1001-13/14.06.2005 г., на което се позовава касационният жалбоподател, не би могло да удостовери право на собственост върху жилището в полза на държавата, тъй като не представлява акт за държавна собственост по чл. 5 от Закона за държавната собственост. Що се отнася до цитираният в писмото на областния управител акт за държавна собственост, той е съставен преди приемането на Конституцията на Република България (обн. ДВ 56 от 13 юли 1991 г.), с която се въвежда разделението между частна и публична собственост, съответно между държавна и общинска собственост. Цитираната в акта за общинска собственост разпоредба на § 42 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за общинската собственост урежда преминаването на държавни имоти в собственост на общините. Според записаното в нея, "застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините." При положение, че Община Варна е придобила имота по силата на закона, по-късното съставяне на акта за общинска собственост за този имот няма правно значение. Актът за общинска собственост не поражда, а удостоверява правото на собственост на общината. Към датата на издаване на оспорената заповед, както вярно е приел административният съд, актът установява правото на собственост на общината, поради което разпореждането за изземването на имота като общински не противоречи на закона. Жалбоподателят неоснователно се позовава и на нищожност на заповед № 307 от 12.11.1998 г. на кмета на район "Одесос", с която е прекратено наемното му правоотношение, и оттам, на нищожност на заповедта за изземване. Както беше отбелязано по-горе, подадената от него жалба срещу заповед № 307 от 12.11.1998 г. на кмета на район "Одесос" е отхвърлена с влязло в сила съдебно решение. Съгласно чл. 177, ал. 3 АПК решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд