Решение № 959 от 24.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6752/2016 г.

Решение № 959 от 24.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6752/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Иван Раденков Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от министъра на земеделието и храните, чрез процесуалния му представител - юрк. Ялъмова - Колева, срещу решение № 4401 от 13.04.2016 г., постановено по адм. дело № 4639/2015 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. По подробно изложени доводи касаторът оспорва решението, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се да бъде отменено. Ответникът - Представителят на Върховна административна прокуратура, чрез прокурор Беремска не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна. След извършена касационна проверка на съдебното решение по наведените от страните основания и в обхвата на служебното начало по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът съобрази следното: С оспореното решение, постановено в производство по чл. 185 и сл. АПК, тричленният състав на Върховния административен съд по протест на Върховна административна прокуратура е отменил издадената от Министерство на земеделието и храните (МЗХ) Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211"Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007- 2013 г., обнародвана в ДВ, бр. 71/13.08.2013 г. За да постанови този резултат, съдът е формирал решаващ извод за незаконосъобразност на оспорения пред него подзаконов нормативен акт, считайки, че е приет в противоречие с изискванията на чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Съдът е приел за установено, че първоначалния проект на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 11 от 03.04.2008 г. е публикуван на интернет страницата на министерството на 11.07.2013 г. Проектът е съгласуван в съответствие вътрешните правила за съгласуване на нормативни актове в МЗХ, като видно от приложената справка за отразяване на становищата същото е приключило на 26.07.2013 г., като предложения е направил единствено Д. фонд "Земеделие", които не са приети. Докладът на заместник министъра на земеделието и храните с който се мотивират направените предложения за изменение и допълнение на нормативния акт и проектът на същия е представен за одобрение на министъра на земеделието и храните на 02.08.2013 г. Окончателния текст на наредбата е изпратен в Д. вестник с изх. № 3101-28/05.08.2013 г. на МЗХ и изменението й е обнародвано в ДВ. бр. 71 от 13.08.2013 г. Съдът е приел, че обявеният и одобрен втори проект на наредбата се различава по съдържание от първоначалния, публикуван на интернет сайта на МЗХ. Установено е, че публикуваният проект съдържа 4 параграфа, от които § 1, 2 и 3 с текста на съответните изменения по чл. 6, 7, 11 от Наредба № 11 и § 4 с текст "Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в Д. вестник". Обнародвания проект съдържа 5 параграфа, като § § 5 е със съдържанието на § 4 от първоначалния проект, § 4 предвижда изменение на чл. 14 от действащия подзаконов нормативен акт. Предвид изложеното съдът е установил, че при издаването на наредбата са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Позовал се на разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), съгласно която преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган, съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция, заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя възможност най- малко 14 дневен срок за предложения и становища по проекта. В контекста на изложеното съдът е приел, че в настоящия случай това изискване не е спазено и е нарушена съществено процедурата по издаването на нормативния акт. С оглед изложеното е отменил оспорената наредба. Решението е правилно. Решаващият съд е установил правилно фактическата и правна обстановка и въз основа на тях е извел правилни и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Нормата на чл. 26, ал. 2 ЗНА сочи, че изброените задължения на съставителя на проекта са императивно предвидени, с оглед гарантиране на основни принципи - принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Спазването на тези изисквания дава гаранции, че при формирането на волята на приемащия орган ще бъдат съобразени всички необходими обстоятелства, за да се приемат регулиращите определени обществени правила по един разумен, компетентен и стабилен начин. Предвид изложеното съдът е приел, че не е спазено изискването на чл. 26, ал. 2 ЗНА, съгласно което преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган, съставителят на проекта го публикува на Интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Подзаконовото нормативно регулиране е конституционно призната функция на висшите органи на изпълнителната власт, осъществявана в публичен интерес - чл. 115 КРБ. Дейността по издаване на нормативни административни актове, бидейки същностен белег на държавното управление и основен правен регулатор, се подчинява на общите принципи на чл. 4, на чл. 8 и чл. 12 АПК - законност, равенство и достъпност, публичност и прозрачност. Нормотворческия процес се основава и на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност - чл. 26, ал. 1 ЗНА. В тази връзка, ЗНА придава изключително значение на мотивирането на предложението за приемане на нормативен акт и възможността за предварителното му разгласяване и обсъждане с всички заинтересовани преди внасянето му за обсъждане и приемане от компетентния орган, за да се гарантират посочените принципи, които формулират и целите на изискването. С оглед императивния им характер, неизпълнението на посочените процедурни правила представлява съществено нарушение. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия