Решение № 2210 от 14.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5986/2011 г.

Решение № 2210 от 14.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5986/2011 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по е по касационни жалби на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. София при ЦУ на НАП и "СИ ПИ ЕМ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ООД, чрез пълномощника си адв. М. Едрева, срещу решение от 01.03.2011 г., постановено по адм. д. № 01599 по описа на Софийски градски съд, Административно отделение /СГС/, с което е отменен поради изтекла абсолютна погасителна давност Данъчно-ревизионен акт /ДРА/ № 317 от 01.06.2005 г., издаден от Катя Рангелова Младенова на длъжност главен данъчен инспектор в ДП "Възраждане" при ТДД - гр. София, потвърден по реда на чл. 121, ал. 4 от ДПК (отм.) от Регионален данъчен директор - гр. София, за определени данъчни задължения на дружеството, за данъчен период 01.07.2000 г. - 31.07.2000 г., в размер на 16500.00 лв. и съответните лихви за забава и е отхвърлена жалбата на "СИ ПИ ЕМ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ООД в останалата част. В жалбата на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. София при ЦУ на НАП се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касаторът незаконосъобразно съдът не е отчел обстоятелството, че установеното задължение е заплатено, за което представя доказателства, поради което е погасено чрез плащане, като един от способите визирани в чл. 168, т. 1 от ДОПК, респ. чл. 138, т. 3 ДПК (отм.). Моли да бъде отменено обжалваното решение, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В жалбата на "СИ ПИ ЕМ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ООД се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че не следва да се приложи ТР № 5/04 г., досежно доказателствената тежест на данъчните органи при констатирано данъчно предимство по смисъла на чл. 109, ал. 11 от ДПК (отм.). Допълнително излага подробни доводи досежно неправилно приложение на разпоредбите на чл. 64 и чл. 55 от ЗДДС (отм.). Моли да бъде отменено решението в обжалваната част, с присъждане на направени разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустими, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, поради което следва да бъда разгледани по същество. Предмет на разглеждане пред СГС е бил ДРА № 317 от 01.06.2005 г., издаден от Катя Рангелова Младенова на длъжност главен данъчен инспектор в ДП "Възраждане" при ТДД - гр. София, потвърден по реда на чл. 121, ал. 4 от ДПК (отм.) от РЕГИОНАЛЕН ДАНЪЧЕН ДИРЕКТОР - гр. СОФИЯ, с който на "СИ ПИ ЕМ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ООД, са определени общо данъчни задължения за периода от 01.01.2000 г. до 31.12.2004 г., ДДС за внасяне в размер на 56013.05 лв. и лихви в размер на 28710.88 лв. По жалбата на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. София при ЦУ на НАП: За да постанови обжалваното решение в частта, в която е отменен процесния ДРА поради изтекла абсолютна погасителна давност от фактическа страна съдът е приел, че за данъчен период 01.07.2000 г. - 31.07.2000 г. е отказано право на данъчен кредит по доставки на ЕТ "Валдос-Валентин Савов", предвид обстоятелството че при извършена насрещна проверка доставчика не е намерен на данъчния адрес, с оглед на което искането за представяне на документи и писмени обяснения от данъчен субект е връчено по реда на чл. 50 от ДПК (отм.) и в законоустановения срок не са представени исканите документи. От данъчните органи е прието, че на основание чл. 64, т. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 109, ал. 11 от ДПК, не са налице основания за възникване на правото на данъчен кредит на жалбоподателя и определения размер на ДДС за довнасяне възлиза на 16500.00 лв. Съдът е приел за основателно направеното възражение от жалбоподателя за изтичане на 10-годишния давностен срок за погасяване на установените в тази част публични вземания предвид разпоредбата на чл. 140, ал. 2 ДПК (отм.), респ. чл. 171, ал. 2 ДОПК и факта, че в тези правни норми е уреден институтът на погасителната давност, който е материалноправен, независимо че нормите се намират в процесуален закон. До този извод съдът е достигнал като е приел, че определените с ДРА данъчни задължения са възникнали към момента на действие на ДПК, съгласно който "абсолютна давност" е регламентирана в чл. 140 ДПК (отм.) и визира изискване с изтичането на 10-годишен давностен срок да се погасяват всички публични задължения независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите на чл. 152 и 153. В този смисъл е и разпоредбата на сега действащия чл. 171 ДОПК, според която публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, а съгласно следващата ал. 2 с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. При анализа на правните разпоредби съдът е приел, че, считано от 01.01.2001 г. е започнала да тече 10-годишната абсолютна давност за погасяване на данъчни задължения по ЗДДС вследствие непризнатото право на данъчен кредит по доставки, получени от ЕТ "Валдос-Валентин Савов", възникнали за данъчен период 01.07.2000 г. - 31.07.2000 г., която е изтекла към датата на приключване на устните състезания в съда - 02.02.2011 г. Решението в тази си част е неправилно, предвид представените в настоящото производство доказателства от представителя на касатора, а именно извлечение от данъчна сметка по ЗДДС на "СИ ПИ ЕМ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ООД. По делото няма спор по фактите. Безспорно установено е, че задължението за ДДС е възникнал за м. 07.2000 г., поради което и съгласно разпоредбите на ДПК (отм.) и ДОПК, които са идентични в частта досежно срока на погасяване на публични задължения поради изтекла абсолютна давност, а именно 10 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. Основателен е довода на касатора, че възражението за погасяване на вземането по давност е направено в писмените бележки на представителя на ревизираното дружество, поради което не е имал възможност да представи доказателства за погасяване, чрез плащане на публичното вземане. Предвид обстоятелството, че заплащането на установените задължения е един от способите за погасяване на вземания визирани в чл. 168, т. 3 от ДОПК, респ. чл. 138, т. 3 от ДПК (отм.), то решението в тази си част следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, който да обсъди приетото в настоящата касационна инстанция писмено доказателство - извлечение от данъчна сметка по ЗДДС на дружеството и при необходимост от специални знания да назначи ССЕ и установи, факта на плащане на процесното публично задължение за данъчен период 01.07.2000 г. - 31.07.2000 г. По жалбата на "СИ ПИ ЕМ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ООД: За да отхвърли жалбата на дружеството в останалата част, съдът е приел, че законосъобразно е отказано право на данъчен кредит по доставки, получени от преките доставчици ЕТ "Пага-Петър Гълъбов" за данъчни периоди м. 09. и м. 11.2001 г.; "Сани-4" ЕООД за данъчен период м. 07.2002 г. и "Асиста ком" ЕООД за данъчен период м. 12.2002 г. За доставките на "Сани-4" ЕООД, съдът е приел, че е налице основание за приложение на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС /разпоредба в сила от 01.01.2002 г. и относима за данъчен период м. 07.2002 г./, и липса на предпоставките на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.), тъй като в хода на ревизията е установено, че документите и обясненията изискани от доставчика с редовно връчено ИПДПОДС, не са представени както в хода на ревизията, така и в производството по обжалване на ДРА. Не е представена хронологична ведомост на счетоводна сметка 4532 за начисления през съответния период ДДС, не е представена оборотна ведомост, документи за наличие на собствени или наети помещения, транспортни средства, за закупени материали, които да бъдат вложени в извършените СМР, трудови договори на наети лица. Относно доставчика - "Асиста ком" ЕООД, съдът е приел, че не е установен факта на начисляван на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). "Асиста ком" ЕООД, не е открит от ревизиращите органи на декларираните от него данъчен адрес. Спазени са процесуалните изисквания на ДПК (отм.) досежно връчване на съобщението по реда на чл. 50 от кодекса, поради което и предвид на обстоятелството, че доставчика не е представил в дадения срок изисканите документи и писмени обяснения данъчният орган е бил в невъзможност да провери дали доставчика е начислил данък в счетоводството си по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС. Правото на данъчен кредит законосъобразно е отказано на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) и поради липса на предпоставките на. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.). Относно данъчни периоди 01.09.2001 г. - 30.09.2001 г. и 01.11.2001 г. - 30.11.2001 г. е отказано право на данъчен кредит по доставки на ЕТ "Пага-Петър Гълъбов", като съдът е приел, че при извършена насрещна проверка от данъчни е установено, че на доставчика е било връчено ИПДПОДС, но от представените документи, не се установява реално изпълнение на доставката, като не са представени документи, доказващи предаване на резултата от изпълнената доставка. При тези констатации съдът е приел, че законосъобразно данъчният орган на основание чл. 64, т. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 109, ал. 11, ал. 12, т. 3 от ДПК е приел, че не са налице основания за възникване на правото на данъчен кредит на жалбоподателя. Подробно съдът е обсъдил приетите по делото основна и две допълнителни съдебно-счетоводни експертизи, от които се установява, че доставчиците не са открити на декларираните от тях данъчни адреси, поради което не е извършена проверка в счетоводствата им, но е установено, че издадените от преките доставчици фактури са включени в дневника за продажби за съответните данъчни периоди, както и в подадената от тях справка-декларация за съответния данъчен период. Съдът е обсъдили и приетите по делото ДРА, издадени на доставчиците на жалбоподателя касаещи процесните данъчни периоди и е приел, че на първо място липсват доказателства, че същите са влезли в сила и на следващо място, че е извършена проверка досежно доставките, в частта в която са получатели, а не в частта на начисления данък по продажбите. Решението е правилно. Подробно съдът е обсъдил изцяло и в съвкупност събраните по делото доказателства и е достигнал до законосъобразни правни изводи. Основните доводи на касатора са свързани с противоречие на обжалваното решение с ТР № 5/2004 г. на ОСС на ВАС, издадени ДРА на преките доставчици, приетите по делото доказателства и преди всичко неоспорени ССЕ и практика на ВАС и ЕСПЧ. На първо място с ТР № 5/2004 г. на ОСС на ВАС е прието в т. 1, че разпоредбата на чл. 109, ал. 11 и ал. 12 от ДПК (отм.) задължава данъчния орган да установи, че в резултат на действия по избягване или осуетяване прилагането на данъчен закон, извършени от предходни доставчици, ревизираният данъчен субект е получил облага или данъчно предимство, както и да определи размера им. В конкретния случай нормата е приложена от данъчните органи относно данъчни периоди 01.09.2001 г. - 30.09.2001 г. и 01.11.2001 г. - 30.11.2001 г. за доставки на ЕТ "Пага-Петър Гълъбов", който е пряк, а не предходен доставчик. В хода на съдебното обжалване не са оборени констатациите на данъчните органи, че от представените документи, не се установява реално изпълнение на доставката, като не са представени документи, доказващи предаване на резултата от изпълнената услуга. Относно останалите доставчици правилно съдът е приел, че са налице предпоставките на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.), като не е установена кумулативното изискване на. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.). Позоваването на решенията на ЕСПЧ в случая е неоснователно, тъй като същите касаят само начисляването на ДДС от доставчика и отразяването на сделката в неговите счетоводни регистри, както и подаване на справка-декларация, за да уреди той задълженията си към бюджета, но не и реалността на доставките. Що се отнася до решенията на СЕО /понастоящем СЕС/, те, от една страна не са задължителни, когато предмет на правния спор са периоди, за които се прилага действащото българско законодателство /в случая ЗДДС (отм.), приложим за 2001 г. и 2002 г./ и от друга, видно от цитираните в мотивите на решението на СГС текстове, наличието на реално осъществена доставка между прекия доставчик и ревизираното лице, които упражнява във връзка с нея право на приспадане на данъчен кредит, е изискване, което не се отрича. В конкретния случай не е доказано осъществяването именно на тази доставка, а не на предходните по веригата, а последващата реализация на стоките от получателя може да бъде само косвено доказателство в тази насока при наличието на достатъчно други. С оглед на изложеното и поради липса на визираните в касационната жалба отменителни основания, обжалваното решение в тази си част следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение