Решение № 14557 от 1.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8105/2009 г.

Решение № 14557 от 1.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8105/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Ауто хит" ООД моли да бъде отменено решение № 20/24.04.2009 г. по адм. д. № 69/2009 г. на Русенския административен съд в частта, с което е отхвърлена жалбата му против решение № А47/0077/22.12.2008 г. на началника на МБ-Русе, потвърдено с решение № А47/0077/08/23.01.2009 г. на началника на Митница-Русе като неправилно. Подържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. Моли жалбата против решението на началник МБ-Русе да бъде уважена в обжалваната част. Ответникът по касационната жалба Началникът на МБ - Русе, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил решение № А47/0077/22.12.2008 г. на началника на МБ - Русе, потвърдено с решение № А47/0077/08/23.01.2009 г. на началника на Митница - Русе в частта, с която е отказано да се приеме преференциална ставка мито 0 % за стоките по ЕАД № 4003/4-11410/19.12.2005 г. и ЕАД № 4003/4-11408/19.12.2005 г., определени са мито 330, 03 лв. и ДДС 66, 53 лв. по първата ЕАД и мито 147, 92 лв. и ДДС 30, 38 лв. - по втората ЕАД ведно с лихви и е отхвърлена жалбата в останалата й част. В мотивите си съдът е приел, че решението на началник МБ - Русе е издадено от компетентен орган. С него са определени за внасяне 3252, 16 лв. мито и 644, 06 лв. по 11бр. ЕАД на "Ауто хит" ООД за внос на авточасти от Германия с деклариран преференциален произход Европейската общност по Протокол № 4 от Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и Република България. Искането за признаване на преференциално мито за произход е обосновано с декларации за произход върху вносните фактури, попълнени от износителя в Германия. Била е извършена проверка по чл. 32 от Протокол № 4 към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и Република България, за започването на която касаторът е бил уведомен на 18.11.2008 г. В отговор на запитване на българските митнически органи № 4423/17.04.2008 г. е изпратено писмо от 15.09.2008 г. на Главна митническа дирекция Кьолн, според който в отговор на запитването № 4423/87 г., че след извършената проверка са установени и други неоснователно издадени декларации за произход по приложение относно 36 бр. фактури. Предвид така завършилата проверка е издадено обжалваното пред АС решение на началник МБ - Русе. Съдът е приел, че изпратените писма от германските митнически власти са официални документи по чл. 179, ал. 1 ГПК, изготвени са от длъжностни лица в кръга на службата им по установената форма и ред и представляват годно доказателство за извършените от митническите органи действия. Съдът е приел, че писмата на германските митнически органи не са били оспорени по чл. 193 ГПК, притежават материална доказателствена сила, която е обвързваща за съда. Съдът е приел, че не е доказан преференциален произход на внесените стоки, не е доказано наличие на изключителни обстоятелства по чл. 32, т. 6 от Протокол № 4 за признаване преференциален произход, когато отговорът не съдържа достатъчна информация да се определи произхода на стоката и е приел, че правилно митническите органи са отказали да признаят преференциален произход на стоките от Европейската общност. Съдът е отхвърлил доводът на касатора, че не е доказано данните в писмото от 15.09.2008 г. да се отнасят за процесните ЕАД, като е приел, че в клетка 44 от вносните ЕАД са описани документите представи при вноса и във всяка ЕАД с код 380 са посочени номерата на вносните фактури, по които е закупена внасяната стока. Приел е също, че в обжалваното решение погрешно вместо номерата на фактурите са посочени номерата на операциите по писмото от 15.09.2008 г., който пропуск не е съществен, тъй като във всяка ЕАД е посочен номерът на фактурите, по които са внесени стоките. Приел е също, че не е налице хипотезата на чл. 36, т. 6 от Протокол № 4 - липса на достатъчна информация в отговора на проверката по чл. 32 от Протокол № 4 в отговора относно наличието или не преференциален произход на стоките. Съдът е отхвърлил останалите възражение на касатора против решение за липса на заверка на приложението към писмото от 15.09.2008 г., за липса на имената на износителя и купувача на стоките като неоснователни. Приложението е част от писмото, представляващо официален документ, а страните по фактурите са установими от самите фактури и приложените ЕАД, в които са цитирани. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил законосъобразни правни изводи. Съдът подробно е обсъдил всички възражения на касатора, които се повтарят и в касационната жалба, достигнал е до правилни правни изводи в обжалваната част, които не следва да се повтарят в настоящото изложение. Правилно е приел, че не е налице хипотезата на чл. 32, т. 6 от Протокол № 4 - недостатъчно данни в отговора, за да се отговори стоките имат ли произход от Европейската общност. Изводът на съда, че обжалваното решение е законосъобразно е правилен. Решението като правилно в обжалваната част следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,