Решение № 14605 от 29.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8560/2016 г.

Решение № 14605 от 29.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8560/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от П. Г. А., лишен от свобода и изтърпяващ наказанието си в З.- В., срещу решение № 1104 от 18.05.2016 г., постановено по адм. д. № 3206/2015 г. по описа на АС-В.. К. А. твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно, а ВАС, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения от него иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу ГДИН. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател П. А. не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по съществото на спора. Ответникът, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"- С., редовно призован, се представлява от юриск. Николова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на обжалваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в депозиран по делото писмен отговор и устно - в хода по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на предявената от А. касационна жалба. Настоящият касационен състав на ВАС, трето отделение намира касационната жалба за допустима като предявена от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно и в срока за оспорване. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение АС- В. е отхвърлил изцяло предявения от П. Г. А. срещу ГД" Изпълнение на наказанията"- гр. С. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 20000/двадесет хиляди/лв, ведно със законната лихва върху тази сума, за претърпени от него неимуществени вреди в периода: 01.05.2013 г. - 05.09.2014 г., изразяващи се в преживяване на унижение, нечовешко отношение и изтезание от страна на служителите в ОЗ- В. и е осъдил П. А. да заплати на ГДИН юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - В., след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства е заключил, че предявеният иск се явява неоснователен, доколкото не е налице първата от кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ- не се доказва наличието на незаконосъобразно фактическо действие или бездействие на затворническата администрация за исковия период, от което се претендират вредите. Въпреки, че в исковата си молба А. е посочил различни суми като обезщетение за различни видове бездействия на служителите в Затвора- В., предвид фактическите твърдения на ищеца и утвърдената съдебна практика, вкл. и тази на Европейския съд по правата на човека, съдът е приел, че е сезиран не с обективно съединени искове, а с една искова претенция за претърпени неимуществени вреди от различни форми на бездействие на съответните органи, довели до поставянето на затворника в такива условия при пребиваването му в Затвора- В., които водят до унижаване на човешкото му достойнство - нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ, а именно: неосигуряване на достъп до санитарен възел и течаща вода през нощите в исковия период 01.05.2013 г. - 05.09.2014 г. и принуждаване на ищеца да удовлетворява физиологичните си нужди в кофа в присъствието на другите 5-6 съкилийници, неосигуряване на достатъчен брой тоалетни за всичките 70-80 затворници в светлата част на денонощието; неосигуряване на достатъчна жилищна площ в исковия период, довело до необходимост ищецът да спи на трета вишка на около 40- 50 см от тавана, което довело до здравословни проблеми, лоши отношения с останалите затворници. Съдът, отделяйки спорното от безспорното, е приел, че страните по делото не спорят относно факта, че за исковия период от около 16 месеца ищецът е пребивавал в килии № 4 и № 5 в I а коридор на Затвора- В., в които нощем същият не е имал достъп до санитарен възел и течаща вода, през деня всички затворници от този коридор са ползвали само една обща тоалетна, килиите са били с площ от около 7 кв. м., в тях през претендирания период е имало поне 5 затворника. Единствените спорни според административния съд въпроси са: 1. Представлява ли унижение на човешкото достойнство на лишения от свобода липсата на санитарен възел и течаща вода в килията през нощта, както и наличието само на една тоалетна за общо ползване от всички затворници в светлата част на деня и 2/ Отговорен ли е ответникът за възникващите между затворниците отношения. Базирайки се на събраните по делото доказателства, съдът, макар да приема за неприемлива липсата на санитарен възел в килиите, е заключил, че това не води до унижение личността на затворниците, тъй като е свързано с времето, когато е строена сградата на Затвора - В. и възможностите за реконструкцията и модернизацията й. Съдът намира, че затворническата администрация не отговаря за разпределението на леглата между затворниците, както и за отношенията между самите затворници, доколкото отношенията между хората / лишени от свобода или свободни / се определят от характерите им, от възпитанието и културата им, поради което не могат да им бъдат налагани принудително. Нещо повече - по твърдения на самия ищец след поискване същият да бъде преместен в друга група при по- добри условия и отношения, тази негова молба е била удовлетворена. Въз основа на горното, административният съд е заключил, че предявеният от А. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е неоснователен, тъй като ищецът не е провел пълно и главно доказване на основанията за ангажиране отговорността на ответника за вреди- не е доказал наличието на незаконосъобразно действие или бездействие от страна на затворническата администрация през исковия период, от която да са причинени претендираните вреди. Съдебното решение е частично неправилно. Неправилно, в несъответствие с приетото за безспорно между страните и установеното от доказателствата по делото, АС-В. е заключил, че по делото остава недоказана първата от изискуемите по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди, а именно: наличието на незаконосъобразни фактически бездействия на затворническата администрация, от които се претендират вредите. По делото не се спори, че за претендирания период от около 16 месеца А. е пребивавал в килии с площ от около 7 кв. м. с още минимум четирима затворника, в които липсва санитарен възел и течаща вода, през нощта затворниците са били принудени да облекчават физиологичните си нужди в кофа в присъствието на останалите съкилийници, а през деня 70-80 затворници са ползвали една единствена обща тоалетна с едно клекало. За целия исков период килии № 4 и № 5, в които е пребивавал ищецът са били пренаселени, което е довело до необходимостта А. да спи на трета вишка, на около 40- 50 см. от тавана на помещението. Макар императивните разпоредби на ЗИНЗС и ППЗИНЗС / съответно -чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС и чл. 20, ал. 1 и ал. 3 от ППЗИНЗС/ да не са в сила за периода, предмет на исковата молба, поради отлагателното им действие, настоящият състав на ВАС, трето отделение намира, че администрацията на затвора по силата на общата разпоредба на чл. 2, т. 3 и чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС е длъжна да осигури на задържаните лица такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на тяхното физическо и психическо здраве и уронване на човешкото им достойнство. Според настоящата касационна инстанция пребиваването почти 24 часа в денонощието в килия от по-малко от 10 кв. м., заедно с още минимум четирима затворника, удовлетворяването на физиологични нужди в кофа в присъствие на други лица, съставляват фактическо бездействие да се изпълнят задължения, пряко произтичащи от закон и водят до неблагоприятно засягане на личността и човешкото достойнство, причинявайки на А. твърдените от него негативни изживявания, физически и психически болки и страдания. Предвид времетраенето на негативните изживявания - около 16 месеца и техния интензитет, както и с оглед принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, настоящата касационна инстанция намира, че на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 1100 лв за исковия период, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на преустановяване на незаконосъобразните фактически бездействия - 05.09.2014 г. / когато А. е преместен в друга килия със санитарен възел и нормална квадратура спрямо обитателите й / до окончателното изплащане на главницата. По горните съображения съдебното решение следва да бъде отменено до сумата от 1100 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.09.2014 г. до датата на окончателното плащане на главницата и вместо него, ГДИН да бъде осъдена да заплати на П. Г. А. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразните фактически бездействия на затворническата администрация при Затвора - В. за периода: 01.05.2013 г. -05.09.2014 г. в размер на 1100 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.09.2014 г. до датата на окончателното й изплащане. Съдебното решение в отхвърлителната му част за сумата над 1100 лв до пълния предявен размер от 20 000 като правилно следва да бъде оставено в сила. Съдебното решение следва да бъде отменено и в частта, в която П. А. е осъден да заплати на ГДИН съдебни разноски за първоинстанционното производство в размер на 300 лв юрисконсултско възнаграждение. Съдебното решение в частта за разноските е постановено в нарушение на материалния закон. Член 10, ал. 2 и 3 ЗОДОВ съдържа изрични разпоредби за разноските в производствата по този закон. Специалната законова регламентация на отговорността за разноски по ЗОДОВ изключва приложението на чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 3 ГПК за настоящия случай. Законодателят е регламентирал изрично и в отклонение от общия принцип на отговорността за разноските съразмерно на уважената част от иска - чл. 78, ал. 1, 2, 3, 4 и 8 ГПК, съответно чл. 143, ал. 1, 2, 3 и 4 АПК, задължението за разноски в специалния ЗОДОВ. Предвид това в хипотеза като спорната ответникът няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение