Решение № 7237 от 3.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1358/2009 г.

Решение № 7237 от 3.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1358/2009 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 323, ал. 1 Закона за съдебната власт. Образувано е по жалба на Димитър Иванов Дечев, следовател в Окръжна следствена служба - Бургас и е срещу Решение, взето по Дисциплинарно дело № 17/2008 г. по описа на ВСС, Протокол № 52/17.12.2008 г. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска отмяната му. Ответникът Висш съдебен съвет, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, приема, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Производството за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Димитър Дечев е по реда на чл. 316 и сл. ЗСВ. Образувано е по предложение на Главния съдебен инспектор и съобразно нормата на чл. 312 ал. 1 т. 3 ЗСВ. С обжалваното протоколно решение по т. 18 на Протокол № 52 от заседанието на ВСС, проведено на 17.12.2008 г. на жалбоподателя е наложено наказание с правно основание чл. 308 ал. 1 т. 3 ЗСВ - намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 15 % за срок от 6 месеца. За да постанови акта си ВСС е взел предвид констатациите от дисциплинарното производство и Решение от 15.12.2008 г. на Дисциплинарния състав на ВСС. В предложението за образуването на дисциплинарното производство в 35 пункта са посочени преписките, по които прокурор Дечев не се е произнесъл в законоустановените срокове, обстоятелство, съставляващо дисциплинарно нарушение по смисъл на чл. 307, ал. 1, т. 3 и т. 1. В течение на производството пред Дисциплинарния състав жалбоподателят не е оспорил констатациите по 14 пункта на предложението, където забавянето е от 70 до 331 дни. Обясненията му са в смисъл, че е направил пропуски в количествения показател за сметка на качествения такъв. Дисциплинарният състав е счел, че се касае за виновно неизпълнение на служебните му задължения като прокурор при РП - Ямбол. Допуснал е дисциплинарно нарушение - системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл. 307, ал. 3, т. 1 ЗСВ. Неоснователно е възражението на Дечев от жалбата, че вече е бил наказан за просрочени в Ямболската районна прокуратура дела като е била намалена комплексната оценка при атестирането му от Комисията по предложенията и атестирането към ВСС през 2008 г., обстоятелство, попречило му да се състезава за длъжностите, които бил заявил. Дисциплинарните наказания са конкретно и подробно изброени в чл. 308 ЗСВ и соченото не е между тях. Неоснователно е и възражението за липса на виновно неизпълнение на служебните му задължения, което обосновава с натовареността си като районен прокурор. Дисциплинарният състав е счел това неизпълнение съставомерно съобразно нормата на чл. 307, ал. 2 ЗСВ като е обосновал извода си със принципа на случайното разпределение на делата и приложените към преписката в тази връзка заповеди на административния ръководител с №№ 3/15.02.2008 г. и 21/15.10.2007 г. и продължително бездействие от страна на Дечев. Настоящият състав споделя тези мотиви. Принципно неоснователно е възражението за неизпълнимост на наложеното наказание, тъй като то е било наложено, когато жалбоподателят е бил на длъжност прокурор в РП, а към настоящия момент е следовател в Окръжна следствена служба Бургас. Дисциплинарната отговорност касае личността, а не длъжността на физическото лице. Тя е обусловена от личните и професионални качества на дисциплинарно привлечения. Доколкото и докогато работи в системата на съдебната власт тази отговорност е осъществима и наложеното наказание - изпълнимо. В същото време, видно от Протокол № 52/17.12.2008 г., с който е наложено наказанието - ВСС е бил с ясното съзнание, че намалява основното трудово възнаграждение с 15% за 6 месеца на Димитър Дечев "прокурор в Районна прокуратура гр. Ямбол (бивш), понастоящем следовател в ОСлС гр. Бургас". Ноторно е, че налице разлика във възнагражденията между РП и ОСлС (в полза на ОСлС). Наложеното наказание, обаче, е съобразено и справедливо - за минималния по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ срок - 6 месеца и в размер - 15 % (при възможност от 10 % до 25 %). Взета е предвид констатацията от Решението на ДС на ВСС, че Дечев не е наказван до момента и е проявил самокритичност, както и броя на преписките (14), по които Дечев е допуснал просрочие и не е оспорил това обстоятелство. Воден от горните съображения настоящият съд намира, че решението на ВСС е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата против него - отхвърлена като неоснователна. Предвид изложеното и на осн. чл. 323 ЗСВ Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав,