Решение № 9401 от 10.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1756/2018 г.

Решение № 9401 от 10.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1756/2018 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на Й. Н. Х. с ЕТ "Й. Х." чрез адв. Н. срещу Решение № 2107/28.11.2017 г. по адм. дело № 3019/2016 г. на Административен съд /АС/ - П., с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу Ревизионен акт /РА/ № 241302384/02.09.2013 г., потвърден с Решение № 1247/03.12.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - гр. П., в частта с която допълнително са установени: ДДС за периода 25.08.08 г. до 31.12.10 г. -29669,54 лв. и лихви 12690,74 лв.; Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 2008 г. - 2010 г. - 3329,57 лв. и лихви 1208,005 лв. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът излага подробни съображения за недоказаност на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред по съображения, че по делото не е доказано наличие на реални доставки в хипотезата на укрити от задълженото лице приходи. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част и по същество на спора да бъде отменен ревизионния акт в тази му част. Претендира направените по делото разноски. Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" - гр. П., чрез представителя си юрисконсулт Г., в писмена защита, излага доводи за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Производството пред АС е повторно и в изпълнение указанията на ВАС дадени в отменително решение № 14092 от 20.12.2016 г., постановено по адм. д. № 10733/15 г., по описа на ВАС, осмо отделение. Предмет на обжалване пред АС - П. е бил Ревизионен акт /РА/ № 241302384/02.09.2013 г., потвърден с Решение № 1247/03.12.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - гр. П., в частта с която допълнително са установени: ДДС за периода 25.08.08 г. до 31.12.10 г. - 29669,54 лв. и лихви 12690,74 лв.; Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 2008 г. - 2010 г. - 3329,57 лв. и лихви 1208,005 лв. За да преминат към облагане по особения ред, органите по приходите са приели наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Констатирано е, че за отчетния период ревизираното лице не е отразило в счетоводството си фактури от доставчиците: "И. ООД, ЕТ "Л.-Х.. Р.", "В. Б." ЕООД, "Б." ЕООД, "И. Б." ООД, "Т." ЕООД, ЕТ "Г. К., ЕТ "А.-В. Л.", ЕТ "М.", ЕТ"Д. К.", "Б. М." ООД, "М. К. енд К. Б." ЕООД, "М. г. к." ООД, "С. к." ЕООД, "К. о.", "Д. ЕООД, "Д.-Н. Д. ЕООД, ЕТ "А. М.-В. Х.", ЕТ "Л.", "А." ООД, "Н. и. - К." ЕООД, ЕТ"К. С.", "Л." ЕООД, "Д." ООД, "С." ЕООД, "Г. К. к. ЕООД, ", И." ЕООД, ЕТ "К. Щ.", ЕАД "Н. А. к. Б.", ЕООД "Б.", "И. г." ООД, "Д. С. З.", ЕТ "Б.", ЕТ "К. П. -70" и ЕТ "А. 99", с предмет на доставките хранителни стоки, цигари, вестници и списания. Въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства, органът по приходите е приел, че ЕТ е получил стоките, описани в издадените от доставчиците неосчетоводени фактури, които е продал и е реализирал приход, недеклариран от него, т. е. налице са данни за укрити приходи. В частта по ЗДДС е прието, че за изпълнените облагаеми доставки на стоки, получени по неосчетоводените фактури, задълженото лице дължи 20% ДДС, поради което общо начисления ДДС е в размер на 29669,54 лева. В частта по ЗДДФЛ предмет на обжалване е установеният размер на данъка по чл. 48 за периода 01.01.2008 г. до 31.10.2010 г. общо в размер на 3 329,57 лв. ведно с прилежащите лихви Предмет на настоящото производство е решението, с което е отхвърлена жалбата на търговеца. На първо място съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и при липса на съществени нарушения на процесуалните правила. При преценка на неговата обоснованост и материална законосъобразност, АС - П. е приел, че са доказани предоставите по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Съдът е посочил, че от органа по приходите са предприети предвидените процесуални действия по чл. 124 от ДОПК и е извършен анализ по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Съдът е приел, че по фактурите, индивидуализирани в РД и издадени от доставчиците на ревизираното лице са налице извършени доставки, стоките са получени и реализирани към края на съответните години като дати на инвентаризация на стоково-материални запаси като при реализацията не се отчетени приходи и съответно не е начислен ДДС. С. съда липсата на осчетоводяване на посочените по-горе фактури води до извод за укрити приходи, т. е. е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Съдът е приел, че изводите на органите по приходите за реално осъществени продажби са обосновани от представените от доставчиците доказателства, съпоставени с останалите доказателства по делото. Административният съд е описал подробно фактическата обстановка по спора, събраните по време на ревизията доказателства, констатациите на органа по приходите и основанието и вида на установените задължения, след което е пристъпил към разглеждане на възраженията на жалбоподателя. Обсъдените от съда доказателства са приетите писмени такива, събрани в хода на ревизионното производство, представени от РЛ и при извършени насрещни проверки от доставчиците на РЛ, както и представените от страните писмени доказателства в хода на съдебното производство. Решението е правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма, при спазване на процесуалните разпоредби по издаването му. Касационните оплаквания са относно липсата на предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - наличие на данни за укрити приходи или доходи - за прилагане на облагането по аналогия. Твърди се, че откритите при извършените насрещни проверки, при доставчици на жалбоподателя документи не са достатъчно убедителни доказателства за действителното извършване на процесните доставки. Оплакванията са неоснователни. В производството по обжалване на РА, при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. В доказателствена тежест на ревизирания е да обори презумпцията, а в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог. В процесния случай, за да се премине към особения вид ревизия, приходните органи са приели, че за ревизирания данъчен период са налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 от ДОПК - наличие на данни за укрити приходи от ревизираното лице и водене на счетоводство, което не дава възможност за установяване на основата за определяне на данъчното облагане. Този извод е аргументиран с обстоятелството, че от извършената в хода на ревизията съпоставка между данните по подадените от РЛ отчетни регистри по чл. 124, ал. 1, т. 1 ЗДДС за закупени стоки и предоставената при извършените насрещни проверки на постоянните доставчици на търговеца информация за издадени от тях фактури за доставки, отразени счетоводно при тях и отчетени в дневниците им за продажби, е установено, че през ревизирания период ЕТ "Й. Х." не е включил в отчетните регистри по чл. 124, ал. 1, т. 1 ЗДДС /дневници за покупки/ и не е завел в счетоводството си фактури за доставка на стоки, обичайни за извършваната от него търговска дейност /търговия с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия/. Предвид събраните доказателства съдът намира за обоснован изводът, че към момента на започване на производството са били налице данни за укрити доходи. Законосъобразно ревизията е проведена по реда за особени случаи. Начисленият допълнително ДДС е във връзка с фактури, издадени от "И. ООД, ЕТ "Л.-Х.. Р.", "В. Б." ЕООД, "Б." ЕООД, "И. Б." ООД, "Т." ЕООД, ЕТ "Г. К., ЕТ "А.-В. Л.", ЕТ "М.", ЕТ "Д. К.", "Б. М." ООД, "М. К. енд К. Б." ЕООД, "М. г. к." ООД, "С. к." ЕООД, "К. о.", "Д. ЕООД, "Д.-Н. Д. ЕООД, ЕТ "А. М.-В. Х.", ЕТ "Л.", "А." ООД, "Н. и. - К." ЕООД, ЕТ "К. С.", "Л." ЕООД, "Д." ООД, "С." ЕООД, "Г. К. к. ЕООД,", И." ЕООД, ЕТ "К. Щ.", ЕАД "Н. А. к. Б.", ЕООД "Б.", "И. г." ООД, "Д. С. З.", ЕТ "Б.", ЕТ "К. П. -70" и ЕТ "А. 99". Фактурите са за хранителни стоки, напитки, продукти и други, свързани с основната дейност на РЛ за ревизираните периоди. Фактурите са включени дневници за продажби и СД по ЗДДС при доставчиците. Няма данни за осчетоводяване на фактурите и стоките, както и за реализация на последните, при РЛ. Установено е, че при извършените насрещни проверки доставчиците са представили поисканите документи и обяснения, сред които процесиите фактури, по които получател е РЛ, писмени обяснения на представляващите относно извършването на процесните доставки на хранителни стоки, продукти и напитки. Представени са също хронологични регистри, от които е видно осчетоводяването на процесиите фактури, отчитането като приход и начисляването на ДДС. Д. е редовно начислен от доставчиците, процесиите фактури са отразени в справки - декларации и дневниците за продажби. Доставчиците са производители или търговци на едро със стоки от вида на фактурираните и са потвърдили извършването на доставките към касатора. При всички тези данни обосновано е прието от съда, че не е оборена презумпцията за вярност на фактическите констатации относно получаването на фактурираните стоки при РЛ и съответно използването им за целите на облагаемата дейност на лице. Фактурата като първичен счетоводен документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. Данъчната фактура представлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ облагаемо данъчно събитие и начислен данък. Като частен документ, който се издава от доставчика, той се подписва от него и от получателя. В случая, нито в хода на ревизията, нито при проведения административен контрол и при съдебния контрол РЛ е оспорило автентичността на тези подписи. Поради което правилно е приел първоинстанционният съд, че неангажирането на никакви доказателства по повод оспорването на авторството на гореизброените частни документи, а именно подписът в полето за Получател, удостоверяващ сам по себе си приемо-предаването както на фактурата, така и на стоките, описани в нея, означава само едно, че подписът е положен от страна на жалбоподателката, и/или някой от нейните служители, съответно собствеността върху стоките документирани с тях е прехвърлена между доставчика и получателя. Изрично е посочено, че е била допусната СГрЕ по адм. д. № 77/2014 г. на ПАС, за която впоследствие въпреки многобройните възможности, дадени по адм. д. № 77/2014 г. на ПАС на жалбоподателя, не е било заявено от жалбоподателя дали се поддържа, както и депозитът, определен по адм. д. № 77/2014 г. на ПАС не е бил внесен от жалбоподателя, поради което това допуснато доказателствено искане е останало без резултат. Ето защо настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че въпреки многократно дадените възможности и отлагане на делото отново за ангажиране на доказателства и за формулиране на доказателствени искания от страна на пълномощника на жалбоподателката, такива не са ангажирани. По отношение оплакванията в касационната жалба относно невключването на сумата от 78 000 лв. правилно е посочено в обжалваното решение декларираното от самия жалбоподател начално салдо в размер на 5000 лв., като това салдо е взето предвид от страна на органите по приходите по 1/2 за всеки от съпрузите. И тука е налице липса на процесуална активност за доказване на твърдените обстоятелства. При така установените данни, правилно съдът е приел оспорения РА за законосъобразен и жалбата като неоснователна и недоказана, е отхвърлена. Решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора, решението следва да бъде потвърдено и в частта на присъдените разноски. За настоящата инстанция в тежест на касатора и в полза на бюджета на ответника по касация се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 1937 лв., според материалния интерес на спора и в минималния размер по Наредба № 1 към ЗА. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, осмо отделение