Решение № 7605 от 10.7.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Б. Стоименов чрез процесуален представител адв. Н. Боянина, против Решение 2226/29.12.2022 г., постановено по адм.д. 510/2022 г. по описа на Административен съд- Благоевград. С постановеното първоинстанционно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор против Заповед 996/16.05.2022 г. на кмета на община Благоевград, с която е наредено премахването на незаконен строеж: гараж с идентификатор 04279.625.357.1 по КККР на Благоевград. В изложението на касационната жалба са развити доводи за незаконосъобразност на решението поради противоречия с материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, като моли настоящата съдебна инстанция да отмени съдебния акт ведно със законните последици. Ответната страна по жалбата- кметът на община Благоевград, в срока по чл. 213, ал. 4 АПК представя отговор, в който изразява становище за законосъобразност на съдебното решение и моли оставянето му в законна сила. Прокурорът при Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на решението. Върховният административен съд, второ отделение приема касационната жалба за процесуално допустима- подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество намира същата за неоснователна по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по жалба на Б. Стоименов срещу Заповед 996/16.05.2022 г. на кмета на община Благоевград, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 и чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж гараж с идентификатор 04279.625.357.1, изграден в имоти с идентификатори 04279.625.356 и 04279.625.357 по КККР на гр. Благоевград. С оспорваното решение жалбата е отхвърлена като неоснователна. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че заповедта на кмета е валидна- издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му, и законосъобразна- при спазване административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Съгласно мотивите на решението, които се споделят изцяло от настоящата инстанция, обектът гараж отговаря на характеристиките за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, като е правилно квалифициран и от административния орган като такъв от V (пета) категория по чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ за допълващо застрояване, доколкото представлява спомагателна, второстепенна постройка за паркиране на МПС под покрив. Строежът не попада сред изключенията по чл. 151, ал. 1 ЗУТ и за неговото изграждане е необходимо издаване на разрешение за строеж, каквото не е представено в хода на производство и към настоящия момент. Обективният факт за липса на строителни книжа е достатъчно основание да се приеме, че е налице незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Несподелими са касационните доводи, че процесният обект следва да се квалифицира като преместваем такъв по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ. За да е налице преместваем обект по чл. 56, ал. 1 ЗУТ, се изследва както начина на изграждане, така и предназначението му. Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗУТ преместваеми са обектите за увеселителни, търговски и други обслужващи дейности. Според нормата на § 5, т. 80 ДР, от друга страна, същите следва да са конструирани по начин, по който преместването им в пространството да не води до загубване на индивидуализацията и годността им за ползване по предназначение, като монтажа, респективно демонтажа следва да не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на терена. Видно от приетото заключение по съдебно-техническата експертиза гаражът представлява обемна стоманобетонова клетка, поставена върху предварително излята на място бетонна настилка и допълнително заварена към клетката метална гаражна врата, като само част от процесния обект, а именно гаражната клетка, може да бъде преместена в пространството без да се наруши конструктивната й цялост и физическата индивидуализация. В допълнение следва да се изтъкне, че гаражът не попада и в нито една от законоустановените хипотези за допустимо предназначение по чл. 56, ал. 1 ЗУТ. От съвкупния анализ на доказателствата по делото нареденият за премахване строеж не може да бъде квалифициран като преместваем обект по смисъла на цитираната разпоредба, както по конструкция, така и по предназначение. Правилно съдът е приел, че строежът не е търпим по смисъла на § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ, поради което подлежи на премахване. Режимът на търпимост е приложим само в случаите, при които строежът е извършен в собствен имот или чужд имот при наличието на ограничено вещно право на строеж, учредено от собственика. От събраните доказателства по делото безпротиворечиво е установено, че обектът стоманобетонен гараж е изграден в имоти с идентификатор 04279.625.356 и 04279.625.357, като последните са чужда собственост и по делото липсва представен договор за учредено право на строеж. Предвид това обстоятелство анализ относно времевия период на изграждане на постройката е безпредметен. Досежно изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,