Решение № 4663 от 15.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12350/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на СИНКРОНО ЕООД, [ЕИК] чрез адв. Л. Костадинов, против Решение 1748/19.10.2023 г., постановено по адм. д. 2615 по описа на Административен съд - Пловдив за 2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт Р-16001621006385-091-001 от 29.06.2022г., издаден от В. Ангелова и К. Николова - органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение 430 от 19.09.2022 г. на директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /Д ОДОП / - гр. Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите, в частта за допълнително начислен ДДС в размер на 1 558.30 лв. и отказан данъчен кредит в размер на 37 734.27 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 90.30 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалвания първоинстанционен акт, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за отмяна на решението и отмяна на установените с ревизионния акт задължения. Претендират се разноски за касационната инстанция. Ответникът - Директорът на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Панова, в подадена писмена защита оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е частично основателна поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Пловдив е бил Ревизионен акт /РА/ Р-16001621006385-091-001 от 29.06.202 г., издаден от В. Ангелова и К. Николова - органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение 430 от 19.09.2022 г. на директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /Д ОДОП / - гр. Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите, в частта за допълнително начислен ДДС в размер на 1 558.30 лв. и отказан данъчен кредит в размер на 37 734.27 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 90.30 лв. Правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, с мотива, че не обективират реално осъществени доставки на стоки между посочените в данъчния документ доставчик и получател. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, първоинстанционният съд е описал подробно фактическата обстановка по извършване на ревизията, констатациите на органа по приходите и заключенията по назначената ССчЕ. Приел е, че процесните фактури, издадени от Густами ЕООД, Империя.ком ООД и Долмаг ЕООД, с предмет на доставката: сладкиш панетоне, течни перилни препарати, омекотители и етикети, 6 бр. климатици с марка Star Light ACM-12-FOWF, софтуер и др., не обективират реално възникнали данъчни събития. Този извод е обоснован, след като съдът е приел, че представените по делото доказателства, не са достатъчни да удостоверят извършено приемо предаване на предмета на доставките. По отношение на фактура 3/30.07.2021 г., издадена от Фаматек ЕООД, с предмет на сделката - авансово плащане за доставка на Asics Miner S19 PRO 110 съдът е приел за безспорно установено, че няма издадена фактура за приключени сделки от това дружество и реално прехвърляне на стоки от него. Относно допълнително начислен ДДС за извършен ВОД към Logi4World S.R.L. с VIN IT16601291006, съдът е счел, че след анализ на представените доказателства оспорващият не притежава не само редовно съставен транспортен документ, но и потвърждение за получаване на стоките /по смисъла на чл.45 т.2, б. а от ППЗДДС/. При тези и други подробни съображения, съдът е приел, че реалността на доставките не е доказана, поради което предвид съвкупната преценка на събраните по делото доказателства следва извод за законосъобразност на РА. Решението е частично правилно и обосновано. Основателни са оплакванията в касационната жалба относно непризнатия данъчен кредит по фактурите, издадени от Густами ЕООД, Империя.ком ООД и Долмаг ЕООД. По делото са представени достатъчно доказателства както относно естеството на доставките, така и по отношение на договореностите между страните по тях и фактическото изпълнение на доставките. Представени са множество доказателства освен процесните фактури, в т.ч. договори, приемо- предавателни протоколи, документи, установяващи плащанията по доставките, писмени обяснения и т.н. При извършените насрещни проверки извършените доставки са потвърдени и от тримата доставчици, които са представили изисканите им документи, включително и извлечения от счетоводните им такива, както и доказателства за предходни доставчици. От представената от страна на ТД на НАП - Пловдив по първоинстанционното дело информация по чл. 192 от ГПК е видно, че дължимият ДДС по реализираните към ревизираното лице доставки е изцяло внесен от доставчиците на последното. Предмет на доставката са родово - определени вещи, собствеността върху който, съгласно правилото на чл. 24 от ЗЗД преминава върху приобретателя, когато бъдат предадени. С изготвянето на приемо-предавателния протокол стоката е индивидуализирана и по този начин е преминала в собственост на жалбоподателя. По отношение доставения софтуер за търговски обект също са представени договори, приемо предавателни протоколи, доказателства за плащания, писмени обяснения от страните по договорите. Фактът, че представените доказателства са частни документи не означава, че съдът не следва да ги кредитира. Същите следва да се обсъдят и преценят с оглед на останалите доказателства по делото, още повече, че не те не са били оспорени по реда на чл. 193 от ГПК. Потвърдено е и транспортирането на стоката за сметка на доставчиците и приемането им на мястото на разтоварване. Невярна е и констатацията на съда, че не са представени документи от Агенцията по безопасност на храните относно производство на сладкарски продукти, при условие, че Дружеството е представило препис Удостоверение за регистрация на обект за производство на храни 02021/21.08.2019 г. както в хода на административното производство, така и повторно в първото O.C.3. по адм. д. 2615/2022 г., проведено на 09.12.2022 г. Основателни са и оплакванията на касатора относно аргументите на приходните органи за недоказаната обезпеченост на доставчиците Густами ЕООД, Империя.ком ООД и Долмаг ЕООД. Липсата на последната би могло да бъде основание за непризнаване на данъчен кредит единствено в хипотеза на доказано участие на претендиращото приспадане на ДДС лице в данъчна измама или знание за такава, каквато е и постоянната практика на ВАС и СЕС. В частта му относно допълнително начислен ДДС за извършен ВОД към Logi4World S.R.L. с VIN IT16601291006 и по отношение непризнатия данъчен кредит по фактура 3/30.07.2021 г., издадена от Фаматек ЕООД, решението е правилно. По отношение авансовото плащане е установено, че няма издадена фактура за приключени сделки от това дружество и реално прехвърляне на стоки от него. И в касационната жалба не са посочени никакви доводи за опровергаване на тази констатация на приходните органи и първоинстанционния съд. По отношение извършения ВОД решаващият съдебен състав, обсъждайки събраните доказателства, обосновано е приел, че ревизираното лице не е изпълнило всички кумулативни изисквания за признаване на процесните доставки за вътреобщностни такива, защото не е доказано изпращането на стоки от територията на България и транспортирането на стоката до територията на друга държава членка, нито получаването на въпросните стоки на територията на друга държава-членка. Липсата дори и само на една от кумулативните предпоставки за признаване на конкретна доставка за вътреобщностна такава има за последица невъзможност тази доставка да бъде третирирана като ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, облагаема с нулева ставка, съобразно чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Наличието на редовно издадена фактура, съдържаща всички законови реквизити, правилното и отразяване във воденото от издателя на фактурите счетоводство не представлява изпълнение на всички кумулативно изискуеми предпоставки, за да се приеме, че процесната доставка е в същността си ВОД. По отношение на останалите възражения в касационната жалба в тази и част настоящата инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, съгласно изрично предвидена възможност, визирана в разпоредбата на чл. 221, ал. 2 АПК. Решението като частично правилно следва да бъде отменено в гореописаната част и оставена в сила в останалата. Предвид изхода на спора на страните следва да се присъдят разноски за двете инстанции съобразно уважената част от жалбата. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение