Решение № 12282 от 21.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6116/2010 г.

Решение № 12282 от 21.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6116/2010 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Румяна Борисова Костова, срещу Решение № 389/23.02.2010 г, постановено по адм. д. № 719/2009 г, на Административен съд - Варна, II отд, 13 с-в. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението, като се иска неговата отмяна. Ответната страна - Михаил Михайлов изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил като неоснователна жалбата на касатора, срещу отказа на гр. архитект на Район "Одесос", Община Варна, за издаване на Удостоверение за търпимост № 1/17.02.2009 г, за строеж: "Пристройка към съществуваща жилищна сграда", находящ се в УПИ VII-14, кв. 552, по плана на ХIV-ти м. р. гр. Варна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, след обстойна преценка на доказателствата по делото, че са налице две пристройки към съществуващата жилищна сграда, за които няма издадени разрешения за строеж. Същите са конструктивно свързани: имат обща стоманобетонна плоча и общо стълбищно рамо. Пристройката - "кухненски бокс" е отразена в кадастралния план от 1989 г, а пристройката - "входно антре и стълбище" е изградена след 1989 г, съгласно заключението на тройната експертиза. След като не е доказано по безсрочен начин, че строежът е изграден преди 07.04.1987 г, съдът е приел, че разпоредбата на § 16 ПР на ЗУТ в случая е неприложима При постановяване на решението не е допуснато нарушение на закона. Съдът е обсъдил обстойно всички доказателства по делото и е достигнал до единствено правилния извод, че не е налице хипотезата на § 16 ПР на ЗУТ. Отказът на гл. архитект е издадена от компетентен орган, като са спазени материалноправните и процесуални разпоредби на закона. На всички оплаквания, които са били предмет и на жалбата, административния съд е отговорил изчерпателно. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,