Решение № 12638 от 10.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7528/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Университетска многопрофилна болница за активно лечение Царица Йоанна ИСУЛ ЕАД против решение 2512 от 14.04.2021 г., постановено по адм.д. 8761/2019 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски без присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът главният архитект на Столична община, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Трудово лечебно стопанство ЕООД, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София град отхвърля жалбата на Университетска многопрофилна болница за активно лечение Царица Йоанна ИСУЛ ЕАД против разрешение за строеж 136/06.06.2019 г., издадено от главния архитект на Столична община за обект Преустройство и промяна на предназначението на шивашка сграда в Амбулатория за специализирана извънболнична помощ, мануална терапия и медицинска физкултура, находящ се в ПИ с идентификатор 68134.404.96, УПИ І за болница Царица Йоана", кв. 727, м. ГГЦ-Г-13, район Оборище и одобрените проекти, въз основа на които е издадено разрешението за строеж. За да постанови този резултат съдът приема, че жалбоподателят - Университетска многопрофилна болница за активно лечение Царица Йоанна ИСУЛ ЕАД е заинтересувано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ, доколкото същият е собственик на имота. Излага съображения, че предвиденото пристрояване на външни стълби попадат в застроената площ на сградата съгласно легалното определение на § 5, т. 15 ДР ЗУТ. Констатира, че извън обема на сградата е строителството на две рампи, необходими за хора в неравностойно положение, като прави извод, че по отношение на тях е приложима специалната разпоредба на чл. 184 ЗУТ. Позовава се на нормата на чл. 184, ал. 3 ЗУТ и приема, че в случая предвидената рампа представлява съоръжение за достъпна среда, за чието изграждане или поставяне в имота не се изисква съгласие на останалите носители на вещни права. По тези съображения съдът прави извод за законосъобразност на оспореното разрешение за строеж и одобрените проекти. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Правилно съдът приема, че жалбоподателят е заинтересувано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ, като в решението липсват мотиви в тази насока. От събраните по делото доказателства е установено, че възложителят Трудово лечебно стопанство ЕООД е собственик само на сградата, за която е издадено разрешението за строеж, но не е собственик на имота. Законосъобразен е изводът на съда, че извън обема на сградата е построяването на двете рампи, като от събраните по делото доказателства в т.ч. и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза по несъмнен начин е установено, че при преустройството са проектирани долепени до съществуващата сграда два нови входа от северната и от южната фасада, пред които е предвидено изграждане на стълбища и към тях изграждане на две рампи с обща височина 1.35 м. от средното ниво на прилежащия терен. От тук следва от една страна, че стълбищата и рампите са извън застроения обем на сградата, а от друга страна с промяна на входовете и изграждане на нови площадки със стълбища и рампи се реализира по същество ново строителство в чужд имот. По тези съображения жалбоподателят в първоинстанционното производство е заинтересувано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Незаконосъобразен е изводът на съда за приложимост на чл. 184, ал. 3 ЗУТ. Съгласно чл. 184, ал. 1 ЗУТ съоръженията за достъпна среда на хората с увреждания в съществуващи сгради се изграждат или поставят въз основа на одобрен проект в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 169, ал. 4 и издадено разрешение за строеж или разрешение за поставяне. Нормата на чл. 184, ал. 3 ЗУТ регламентира, че за изграждането или поставянето на съоръжения по ал. 1 в съсобствен имот или в общите части на сгради в режим на етажна собственост не се изисква съгласието на останалите съсобственици в имота, съответно на собствениците на самостоятелни обекти в етажната собственост. В случая Трудово лечебно стопанство ЕООД не е съсобственик на имота, нито е налице етажна собственост, поради което за изграждане на съоръженията е необходимо съгласие на собствениците на имота, което в случая не е налице. Следователно като прави извод за материална законосъобразност на одобрените инвестиционни проекти и издаденото разрешение за строеж, първоинстанционния съд постановява решение в нарушение на материалния закон, което следва да се отмени, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което одобрените инвестиционни проекти и издаденото разрешение за строеж да се отменят. С оглед изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски следва да се осъди Столична община да заплати на Университетска многопрофилна болница за активно лечение Царица Йоанна ИСУЛ ЕАД сумата 420 лв., представляваща заплатени държавни такси за първоинстанционното и касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,