Решение № 14780 от 30.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1326/2020 г.

Решение № 14780 от 30.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1326/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 237 и чл. 239, т. 2 от АПК. Д. Димитров моли на основание чл. 239, т. 2 от АПК да бъде отменено решение № 948/24.04.2019 г. по адм. д. № 472/2019 г. на Административен съд - Пловдив, оставено в сила с решение № 17535/19.12.2019 г. по адм. д. № 7313/2019 г. на Върховен административен съд, VIII отделение. Поддържа, че съдебните състави на АС-Пловдив и ВАС са извършили престъпни действия като не са се съобразили с настъпилата 10 годишна давност за задължението за заплащане на данък върху превозните средства. Моли решение да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане. Ответникът по молбата за отмяна Директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Пловдив, не изразява становище по молбата. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени данните по делото и доводите на страната, приема за установено следното: Молбата за отмяна е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С решението, чиято отмяна се иска, е отхвърлена жалбата на Д. Димитров срещу акт за установяване на задължения по декларация № 843/06.11.2018 г. на Дирекция "МДТ" при Община Пловдив, с който на лицето са установени задължения за данък върху превозните средства за периода 1.01.2013 – 31.12.2018 г. За да отхвърли жалбата, съдът е приел за неоснователни доводите на Димитров за изтекла абсолютна погасителна давност за посочените задължения. Решението е оставено в сила с решение № 17535/19.12.2019 г. по адм. д. № 7313/2019 г. на Върховния административен съд. В искането за отмяна се поддържа, че всички административни и съдебни актове в производството са нищожни, невалидни и недействителни, тъй като потвърдените с тях задължения са присъдени след изтичане на абсолютната погасителна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК, поради което е трябвало служебно да бъдат отписани. Като основание за отмяна на решението на АС-Пловдив Димитров поддържа, че съдебните състави на АС-Пловдив и ВАС са извършили престъпни действия, като не са се съобразили с настъпилата 10 годишна давност. По чл. 239, т. 2 от АПК на отмяна подлежи актът, когато по съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото. Съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК решението има сила за страните по делото. С влязло в сила съдебно решение е установено, че към момента на постановяването му не е изтекла абсолютната погасителна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Според чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България при осъществяване на съдебната власт съдиите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. В молбата не се излагат обстоятелства за извършено умишлено престъпление от общ характер, които да съставляват основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по чл. 239, т. 2 от АПК. В молбата за отмяна на решението се поддържа, че съставът на АС-Пловдив (както и на ВАС в потвърждаващото решение) е извършил престъпни действия като е постановил решението в условията на явна необоснованост и в противоречие с доказателствата, от които се установявало, че за спорното задължение е изтекла 10 годишна давност. Доводите за постановяване на решението в отклонение от доказателствата относно давността и за необоснованост са доводи за неправилност на решението, които не са отменителни основания по чл. 239 от АПК. Молбата за отмяна като неоснователна на посоченото в нея основание по чл. 239, т. 2 от АПК, следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,