Решение № 13029 от 26.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6891/2017 г.

Решение № 13029 от 26.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6891/2017 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на община Пазарджик, подадена чрез кмета на общината, срещу решение № 230 от 05.05.2017 г., постановено по адм. дело № 123 от 2017 г. по описа на Административен съд Пазарджик. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - М. С., чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски за настоящата инстанция. Ответникът – специалист "Синя зона" при община Пазарджик, не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд - седмо отделение, намира касационната жалба на община Пазарджик за недопустима в частта, с която се обжалва решението относно отменената принудителна административна мярка (ПАМ). Община Пазарджик не е ответник по жалбата срещу ПАМ, следователно не е страна в съдебното производство, поради което и на основание чл. 215, т. 1 АПК касационната жалба срещу тази част от съдебното решение е недопустима и следва да се остави без разглеждане. В останалата си част касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. С обжалваното решение Пазарджишкият административен съд е отменил наложената от специалист "Синя зона" при община Пазарджик, принудителна административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач" лек автомобил марка "Фиат", модел "Пунто" рег. [рег. номер на МПС], наложена на 03.02.2017 г. в гр. Пазарджик по отношение на М. С., като незаконосъобразна и е осъдил община Пазарджик да заплати на М. С. сумата от 50 лв., представляваща претърпени имуществени вреди - заплатени такси за освобождаване на лекия и автомобил от наказателния паркинг. За да постанови този резултат, съдът е приел, че принудителната административна мярка е незаконосъобразна. Изводът на съда за незаконосъобразност на наложената ПАМ е обосновал и основателността на исковата претенция за заплащане на сумата 50 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, настъпили в резултат на заплащането на тази сума за освобождаване на лекия автомобил от т. нар. "наказателен паркинг", стопанисван от общината. Налице са материалноправните предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за уважаване на претенцията. Решението в частта, с която е била отменена като незаконосъобразна наложената ПАМ, като необжалвано е влязло в сила. Решението в частта, с която община Пазарджик е осъдена да заплати обезщетение за причинени от незаконосъобразен административен акт вреди, е правилно. За да се ангажира отговорността на държавата или общината по реда на чл. 203 и сл. АПК, следва да са налице точно определените от законодателя в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган на държавата/общината или длъжностно лице; 2. незаконосъобразните актове, действия или бездействия да са извършени при или по повод административна дейност; 3. в резултат на актовете, действията или бездействията на административните органи или длъжностните лица да са причинени вреди на граждани или юридически лица; 4. вредите да са в пряка причинна връзка с незаконосъобразното поведение на администрацията. Целта на закона е да защити физическите и юридическите лица от недобросъвестно и незаконосъобразно осъществяване на правомощията на органи на администрацията, когато от това са произтекли вреди. В конкретния случай е била наложена ПАМ от оправомощено от кмета на община Пазарджик лице при и по повод осъществявана от него административна дейност, изразяваща се в съставяне на актове за установяване на административни нарушения и налагане на ПАМ. Мярката е била отменена с обжалваното в настоящото производство решение. Същото, както вече беше отбелязано, не е било обжалвано от издателя на акта като единствено легитимиран да подава жалба срещу решение, с което е отменен издаден от него акт, поради което решението в тази част е влязло в сила. Оттук следва изводът за отменен по съответния ред незаконосъобразен административен акт. Доказването на настъпилите от този акт вреди и причинно-следствената връзка между тях и отменения незаконосъобразен акт е в тежест на претендиращия ги. От представените от ищцата писмени доказателства безспорно е установено, че същата е заплатила сумата 50 лв. за репатрирането на автомобила и за освобождаването му от наказателния паркинг. Обосновано съдът е приел, че плащането на тази сума е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с принудителното преместване на МПС, като поради отмяната на акта, с който е наложена ПАМ, заплащането й се явява недължимо. Налице е имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от отменената ПАМ, поради което и същата следва да се обезщети. По изложените съображения касационната жалба срещу решението в частта, с която е отменена като незаконосъобразна наложената ПАМ, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в тази част следва да се прекрати. В останалата част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноските по делото са в тежест на касатора. Представени са доказателства за заплащане на сумата 500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по силата на сключен договор за правна защита и съдействие между ответника по касационната жалба - М. С. и адв. Р. Венчев, изплатени изцяло и в брой. Разноските са своевременно поискани, поради което община Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати на М. С. от [населено място] сумата от 500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 215, т. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд - седмо отделение,