Решение № 7558 от 8.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3587/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 85, ал. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, подадена чрез процесуалния му представител А. Георгиева. Жалбата е против решение 4859 от 12.02.2025 г., постановено по адм. дело 3791/2024 г. по описа на Административен съд София град, в частта му, с която е отменено решение 4598/20.03.2024г. на настоящия касатор, в частта, в която е отказано предоставянето на хуманитарен статут на М. А. М. и е изпратена преписката в тази й част на председателя на ДАБ при МС за произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради наличието на всички касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваната част от съдебното решение и вместо него да се остави в сила обжалваното решение на председателя на ДАБ при МС. Ответникът М. А. М., гражданин на Сирия, чрез особения си представител адвокат Я. Георгиева, в писмен отговор и в становище, дадено в открито съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна. Моли обжалваното съдебно решение като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Предлага обжалваното решение да бъде отменено. Върховният административен съд, осмо отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба, подадена от М. А. М., гражданин на Сирия, против решение 4598/20.03.2024г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отказано на М. А. М. предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваната част от решението на първоинстанционния съд е отменено решението на председателя на ДАБ, в частта му, с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут на М. А. М. и е изпратена преписката в тази част на председателя на ДАБ при МС за произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. С другата необжалвана в настоящото производство част от същото съдебно решение е отхвърлена жалбата на М. А. М. срещу решението на председателя на ДАБ, в частта му, в която е отхвърлена молбата за предоставяне статут на бежанец. За да постанови този резултат по обжалваната част от съдебното решение, съдът е приел за правилна преценката на административния орган относно основателността на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. По отношение на третото обстоятелство, което обосновава извод за предоставяне на хуманитарен статут, а именно това по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - наличие на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът е приел, че административният акт е постановен при неизяснена фактическа обстановка относно актуалното положение в Сирия, а още по-малко относно конкретната област и населено място, от което идва чужденецът Дейр ез-Зор. Приел е, че при устаноевната актуална обстановка в Сирия преценката на административния орган е необоснована, не кореспондира с наличието или липсата на реална опасност от тежки посегателства спрямо чужденеца и към момента на евентуалното му бъдещо връщане в Сирия. Отчел е също, че към момента на постановяване на решението обстановката в страната на произход на кандидата за хуманитарен статут е претърпяла съществена промяна, която следва да бъде обсъдена при вземане на решение. Решението, в оспорената му част, е валидно и допустимо, но неправилно. Спорът между страните се свежда до това налице ли са предпоставки за предоставяне хуманитарен статут на кандидата съобразно чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца следва да се отбележи, че в случая от негова страна не се твърди в държавата му по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвиждат разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Няма изложени твърдения и за наличие на обстоятелства като предвидените в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ. Противно на възприетото от административния съд, органът е извършил правилна и обоснована преценка относно липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Съгласно чл.9,ал.3 ЗУБ наличието или липсата на реална опасност от тежки посегателства следва да бъде преценявана и на база събитията, настъпили след напускане на страната по произход и към момента на евентуалното връщане в нея. Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква "д" от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15 от последната е преповторен в текста на член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение. В конкретния случай посочените хипотези не са налице. Касационният жалбоподател обосновано поддържа, че нововъзникналите обстоятелства по отношение на ситуацията в Сирийската арабска република след постановяване на процесното решение на председателя на ДАБ по същество не представляват юридически факти, годни да обусловят необходимостта от извършване на нова преценка на молбата за закрила в частта досежно предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. От представените по делото справки на дирекция "Международна дейност" към ДАБ при МС не може да се направи извод, че ситуацията в страната по произход на молителя е претърпяла съществено негативно развитие, което следва да бъде взето предвид при формиране на волята на административния орган. От съвкупните данни, които се съдържат в информационните източници, се формира заключение, че макар да е имало краткосрочна ескалация на военните действия, в резултат на която бившият президент Башар Асад е бил свален от власт, след падането на режима, ситуацията в Сирия всъщност е започнала да се нормализира. В представената пред касационната инстанция справка МД-02-200 от 08.04.2025 г. на дирекция "Международна дейност" към ДАБ е цитиран бюлетин на ВКБООН, според който по оценки на Комисариата от 08.12.2024 г., до 27.03.2025 г. 371 900 сирийски граждани са се завърнали обратно в Сирия от съседни страни, а 926 000 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. От справката става ясно, че е сформирано ново правителство с поставен акцент върху единството за възстановяване на държавата и са обявени основни приоритети в работата на новата власт. От информацията в приложените справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ към МС се установява, че в Сирия е налице вътрешен конфликт и има случаи на насилие, но то не обхваща цялата територия на тази държава. Районът на големите градове са зона, контролирана от правителството. От 2020 г. конфликтът се приема за такъв в застой, при който фронтовите линии остават относително стабилни. Въпреки регистрирани случаи на насилие, тези случаи не могат да бъдат определени за достигащи нивото, разглеждано в Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07. От информациите в справките става ясно, че дори и да се приеме наличие на въоръжен конфликт в Сирия, то същият явно не е повсеместен. Съответно не може да се счита, че със самото си присъствие в дадена провинция, съответно населено място, кандидатът ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие вследствие на въоръжения конфликт. Действително след 27.11.2024 г. и падането на режима, обществено-политическата обстановка е променена, но изводът относно наличието на вътрешен конфликт не е променен. Не се установява спрямо кандидата да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на Сирия той ще бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна на предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Във връзка с горното следва да бъде отбелязано, че съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Преди прилагането на визирания законов текст се изисква оценка на конкретния случай, каквато е извършена от административния орган и правилно е формиран извод, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо ответника. От изложеното следва, че решението на АССГ е неправилно като необосновано и незаконосъобразно. Поради това съдебното решение в обжалваната му част ще следва да се отмени, а вместо него постанови друго, по съществото на спора, изяснен от фактическа страна, с което жалбата на М. А. М. да се отхвърли и в частта срещу решението на административния орган, в която е отказан хуманитарен статут на М. А. М.. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение