Решение № 11006 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14326/2015 г.

Решение № 11006 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14326/2015 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на С. И. И., от гр. Ш., подадена чрез пълномощника адвокат С. С. против решение № 83/6.11.2015 г. по адм. дело № 133/2015 г. на Административен съд Ш. В жалбата се поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост във връзка с изчисляване размера на пенсията му и несъобразяване на обстоятелството, че задължението му за внасяне на осигурителни вноски за периода 2000 г. е погасено по давност. Твърди се, че в случая са налице предпоставките за приложение на чл. 70 от КСО. Иска се отмяна на решението, отмяна на оспорения административен акт и изпращане преписката на административния орган с указание за определяне пенсията в действителния размер. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - гр. Ш. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 83/6.11.2015 г. по адм. дело № 133/2015 г. Административен съд Ш. е отхвърлил оспорването на С. И. срещу Решение № Реш-45/10.06.2015 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Ш., с което е оставено в сила Разпореждане № ОП-В-8290#5/25.02.2015 г. на Ръководител по пенсионно осигуряване. С разпореждането на основание чл. 98, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 3 от КСО е отказано определяне действителния размер лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на С. И., с мотива, че не са представени доказателства за осигурителен доход за 2000 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Законосъобразно органите по социално осигуряване са приели, че размерът на пенсията на жалбоподателя следва да бъде определена в минимален размер на основание чл. 10, ал. 2 от НПОС, вр. чл. 70, ал. 7 от КСО въз основа на наличните редовни документи, тъй като административният орган не е разполагал с всички данни за осигурителния му стаж и доход за спорните периоди поради непредставяне на необходимите документи за това. Решението е правилно. Касационните доводи за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. Първоинстанционният административен съд е установил правилно фактите по делото, а правните изводи са изложени ясно и последователно. Установено е по делото, че със заявление № ОП-В-8290/3.11.2014 г. Иванов е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е приложил документи за осигурителен стаж и доход. С декларация от 18.11.2014 г. е декларирал, че не може да представи заверена осигурителна книжка за 2000 г., тъй като няма да внесе сумите за годишното данъчно изравняване, поради изтекла давност. През периода 1.01.2000 г. - 31.12.2000 г. И. е упражнявал трудова дейност като самоосигуряващ се и като такъв е подлежал на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО във вр. с чл. 1, ал. 5, т. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващи се лица, български гражданина работа в чужбина и морски лица. Авансово са внесени осигурителните вноски върху минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица. Не са внесени дължимите осигурителни вноски по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО върху разликата между окончателния размер на осигурителния доход и дохода, върху който помесечно авансово са внасяни осигурителни вноски, поради което за 2000 г. осигурителната книжка не е заверена. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица. Определяне действителният размер на пенсията по чл. 70 от КСО, респективно доходът, от който се изчислява пенсията, изисква да са налице всички данни за осигурителния стаж и осигурителния доход на лицето. Съгласно чл. 41, ал. 1 от НПОС, осигурителният стаж на самоосигуряващите се лица се установява с осигурителна книжка, в която се посочва времето, през което лицата са били осигурени и доходът, върху който са внесени осигурителни вноски. За да може да послужи за установяване на осигурителния стаж, осигурителната книжка, която го удостоверява, трябва да е надлежно оформена и своевременно заверена от длъжностното лице в ТП на НОИ, съгласно чл. 7 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, Не се спори по делото, че осигурителната книжка на Иванов не е заверена за осигурителен стаж и доход за 2000 г. След като не е водена съобразно изискванията на чл. 7 от горецитираната Наредба, осигурителната книжка не е годно доказателство за установяване на придобит осигурителен стаж за спорните периоди и правилно първоинстанционният съд е приел, че този период не може да бъде зачетен за осигурителен стаж на жалбоподателя. Липсата на данни за целия осигурителен доход, върху който се дължат и внасят осигурителни вноски за период след 1.01.1997 г. и конкретно за дейността на лицето в периода 1.01.2000 г. до 31.12.2000 г., включително, прави обективно невъзможно изчисляването на индивидуален коефициент за определяне реалния размер на пенсията за ОСВ. Неоснователни са оплакванията, че в случая първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че дължимите осигурителни вноски за процесните периоди, които не са зачетени за осигурителен стаж, са погасени по давност. Това обстоятелство е без правно значение. Безспорно в случая правото на органите на НОИ да съберат по принудителен ред тези дължими осигурителни вноски е погасено по давност. Но съществува възможност за лицето е да ги внесе и да се ползва от осигурителния стаж и доход при изчисляване на отпуснатата му пенсия. Невнасянето на осигурителните вноски е санкция за лицето при изчисляване осигурителният стаж и доход за тези периоди и същите няма да бъде зачетени и изследвани досежно възникването на правото на ЛПОСВ и определянето на нейния размер. Това е съдържанието на правилото за поведение, закрепено нормативно от законодателя при самоосигуряващите се лица. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение