Решение № 6569 от 4.7.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Сливен, подадена чрез процесуалния представител юрк. Стойчева, срещу решение 200 от 18.10.2021 г., постановено по адм. дело 161/2021 г. по описа на Административен съд - Сливен, с което е отменена Заповед РД-15-2242 от 04.09.2019 г., издадена от Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 44, ал.1, т. 13 от ЗМСМА, чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 124а, ал. 5 от ЗУТ е одобрен подробен устройствен план /ПУП/ - план за застрояване /ПЗ/ за УПИ II - За обществено обслужване, кв. 448, [жк], гр. Сливен, с която в имота се предвижда основно нискоетажно застрояване за обществено обслужване и едноетажно допълващо застрояване, свързано със съществуващото основно застрояване в съседния от юг УПИ III - 21, съгласно плана за застрояване, като незаконосъобразна. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, както и присъждане на съдебни разноски. Ответникът С. Шумналиев изразява становище основателност на касационната жалба. Ответникът С. Фейзула чрез адвокат Д. Орманов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски за настоящото производство. Ответникът Х. Хасанов чрез адвокат Д. Орманов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски за настоящото производство. Ответниците Български пощи ЕАД и Българска телекомуникационна компания ЕАД не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за него съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение, постановено след връщане на делото от Върховния административен съд за ново разглеждане, първоинстанционният съд отменя заповед РД-15-2242 от 04.09.2019 г., издадена от кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 44, ал.1, т. 13 от ЗМСМА, чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 124а, ал. 5 от ЗУТ е одобрен подробен устройствен план /ПУП/ - план за застрояване /ПЗ/ за УПИ II - За обществено обслужване, кв. 448, [жк], гр. Сливен, с която в имота се предвижда основно нискоетажно застрояване за обществено обслужване и едноетажно допълващо застрояване, свързано със съществуващото основно застрояване в съседния от юг УПИ III - 21, съгласно плана за застрояване, като незаконосъобразна. За да постанови този резултат Административен съд-Сливен е приел, че по делото в изпълнение на указанията, дадени от ВАС са събрани доказателства за предвижданията на действащия ПУП - ПЗ по отношение на УПИ III -21, кв. 448 по плана на гр. Сливен, съседен на имота, предмет на разработката. От заключението на допълнителната тройна съдебно-техническа експертиза по делото безспорно се установило, че за УПИ III-21 кв.488 по плана на гр.Сливен има действащ ПУП -ПЗ, одобрен със заповед РД-15- 735/14.08.1995г. на Кмета на Община Сливен, предвиждащ запазване на съществуваща едноетажна жилищна сграда, разположена на северната вътрешно-регулационна граница с УПИ II, предвижда се надстройка на един етаж, от запад на жилищната сграда се предвижда пристройка, разположена на северната вътрешно-регулационна граница с УПИ II, като в ПЗ не е указана височината й. С плана не се предвижда сключване на застрояването между пристройката към жилищната сграда и допълващото застрояване от запад. Очертанията на пристройката в ПЗ са по-малки от очертанията на узаконената жилищна сграда в УПИ III, която е с идентификатор 67338.555.21.1, запазва се съществуващото едноетажно допълващо застрояване, което съвпада с постройките с идентификатори 67338.21.367338.21.4 и 67338.555.21, към постройката с идентификатор 67338.555.21.4 се предвижда пристройка, покриваща калкана на допълващо застрояване в УПИ IV. Видно от заключението, на границата с УПИ II, в УПИ III-21 са разположени едноетажна жилищна сграда 67338.555.21.2, която съгласно ПУП-ПЗ се запазва като елемент на основното застрояване, с предвидено надстрояване на един етаж; в имота е узаконена двуетажна жилищна сграда с 67338.555.21.1, представляваща пристройка от запад на съществуващата едноетажна жилищна сграда, която е елемент на основното застрояване в имота, с дълбочина на застрояване към УПИ II по-голяма от предвидената с ПУП-ПЗ; второстепенната едноетажна постройка, изградена между източната улично-регулационна линия и едноетажната жилищна сграда в УПИ III - 21 не фигурира в ПУП-ПЗ, нито в кадастрална карта и издадени строителни книжа;имотьт на оспорващите - УПИ III-21 е отреден за жилищно строителство, сградите в него съответно с идентификатор 67338.555.21.1 и 67338.555.21.2 са сгради на основно застрояване, северните им страни са били узаконени като фасадни, тъй като към момента на узаконяването с Акт за узаконяване 23/27.04.2004 г. съседния УПИ II е бил зелена площ. С оспорения ПУП се предвижда долепяне на нова постройка на допълващо застрояване към сгради на основно застрояване, собственост на оспорващите, като същите се предвижда да станат калканни. Предвид установеното от вещите лица се налага извод, че сградите с идентификатори 67338.555.21.1 и 67338.555.21.2 по КК на гр. Сливен в този имот са предвидени за запазване. В тази връзка, първоинстанционният съд е счел, че с процесния ПУП - ПЗ е нарушено правилото, предвидено в чл. 42, ал. 2, изр. 2 от ЗУТ, разписващо, че постройка на допълващото застрояване е допустима да се изгради на вътрешната регулационна граница на УПИ, само ако при изграждането й калканната й стена покрива калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради. Съдът приема, че в конкретния случай е недопустимо допълващото застрояване, предвидено с обжалвания ПУП-ПЗ да се изпълни на калкан към сграда на основното застрояване, каквато е тази на оспорващите. Това е констатирано по делото и от трите изготвени по делото експертизи. Следователно допуснатото допълващо застрояване в УПИ II - За обществено обслужване", може да покрива само калкана на тази жилищна сграда, но не и на сградата с идентификатор 67338.555.21.1 в УПИ III, която не е калканна по смисъла на §5, т.56 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ. Според съда не е изпълнено изискването калканната стена на предвидената постройка на допълващото застрояване да покрива калканна стена на заварена или новопредвидена постройка в съседния УПИ. Не е изпълнено и изискването калканната стена на предвидената постройка на допълващото застрояване да покрива плътна ограда. В изпълнение на указанията, дадени от ВАС от изслушаната допълнителна тройна съдебно-техническа експертиза съдът е установил още, че проектът не е съобразен и с нормите на чл. 18, ал.1, т. 7, чл. 25, чл. 26 и чл. 27 от ЗУТ, тъй като в графичната част на ПЗ няма линии на основното и допълващото застрояване. Същевременно съдът е приел, че, съобразявайки установеното от тройната съдебно-техническа експертиза, че ПУП-ПЗ не изпълнява изискванията на чл. 25 от ЗУТ вр. с чл. 48, ал. 2, т. 1, б. д и б. "е" от Наредба 8/14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове за нанасяне в графичната част към заповедта, а именно не е посочено отстоянието на задължителните линии на основното застрояване в УПИ II от източната улична регулационна линия и не е посочено отстоянието на задължителните линии на основното застрояване в УПИ II от южната вътрешна регулационна линия, като липсват ограничителните линии за основно застрояване. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед издадено от кмета на община Сливен. Обосновано е прието от съда, че с процесния ПУП - ПЗ е нарушено правилото, предвидено в чл. 42, ал. 2, изр. 2 от ЗУТ, разписващо, че постройка на допълващото застрояване е допустима да се изгради на вътрешната регулационна граница на УПИ, само ако при изграждането й калканната й стена покрива калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради. Съдът правилно приема, че в конкретния случай е недопустимо допълващото застрояване, предвидено с обжалвания ПУП-ПЗ да се изпълни на калкан към сграда на основното застрояване, каквато е тази на оспорващите. Това е констатирано по делото и от трите изготвени по делото експертизи. Следователно допуснатото допълващо застрояване в УПИ II - За обществено обслужване", може да покрива само калкана на тази жилищна сграда, но не и на сградата с идентификатор 67338.555.21.1 в УПИ III, която не е калканна по смисъла на §5, т.56 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ. Правилно съдът е приел, че не е изпълнено изискването калканната стена на предвидената постройка на допълващото застрояване да покрива калканна стена на заварена или новопредвидена постройка в съседния УПИ. Не е изпълнено и изискването калканната стена на предвидената постройка на допълващото застрояване да покрива плътна ограда. Обосновано съдът е приел, съобразявайки установеното от тройната съдебно-техническа експертиза, че ПУП-ПЗ не изпълнява изискванията на чл. 25 от ЗУТ вр. с чл. 48, ал. 2, т. 1, б. д и б. "е" от Наредба 8/14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове за нанасяне в графичната част към заповедта, а именно не е посочено отстоянието на задължителните линии на основното застрояване в УПИ II от източната улична регулационна линия и не е посочено отстоянието на задължителните линии на основното застрояване в УПИ II от южната вътрешна регулационна линия, като липсват ограничителните линии за основно застрояване. Неизпълнението на посочените изисквания на чл. 42, ал. 2, изр. 2 от ЗУТ, както и на нормите на чл. 18, ал. 1, т. 7, чл. 25, чл. 26 и чл. 27 от ЗУТ и на чл. 48, ал. 2, т. 1, б. д и б. "е" от Наредба 8/14.06.2001 г., обуславя извод за незаконосъобразно предвиждане на постройката на допълващото застрояване свързано със съществуващите сгради на основното застрояване в УПИ III-21, което е основание за отмяна на оспорената заповед, като постановена в противоречие с императивна разпоредба на закона. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза е обсъдена заедно с останалите доказателства. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Сливен е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника С. Фейзула за присъждане на разноски за тази инстанция, касатора ще следва да бъде осъден да заплати такива, представляващи реално изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. С оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника Х. Хасанов за присъждане на разноски за тази инстанция, касатора ще следва да бъде осъден да заплати такива, представляващи реално изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,