Решение № 11682 от 5.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5240/2015 г.

Решение № 11682 от 5.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5240/2015 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив против решение № 590/21.03.2015 г., постановено по адм. д. № 876/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив, второ отделение, 12-ти състав, като се иска отмяна на същото и да се потвърди изцяло ревизионният акт. Ответникът по жалбата взема становище за неоснователност на жалбата. Заключението на прокурора е, че жалбата е основателна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С касираното решение Пловдивският административен съд е обявил за нищожен Ревизионен акт № 131303928/29.11.2013 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от Николай Жеков Колев, на длъжност Началник сектор "Ревизии", възложил ревизията и Мария Генова Динева на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 198 от 25.02.2014 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите, в частта, с която на "ФОКС 2012" ЕООД, представлявано от управителя Емилия Иванова Давидкова, не е признато правото на данъчен кредит в размер на 44 205,10 лв., и са определени съответните лихви за несвоевременно разчитане с бюджета в размер на 6 220,04 лв. За да постанови решението си, съдът е приел, че предвид липсата на заповед за определяне на компетентен орган, съобразно правилото на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в сила до 01.01.2013 г., и липсата на предоставяне на правомощията по издаване на ревизионен акт по силата на самия закон на органите по приходите, издали процесния ревизионен акт, се следва изводът, че оспореният ревизионен акт е издаден от материално некомпетентен орган, което води до извод за неговата нищожност, която следва да бъде обявена от съда. Решението е правилно. Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1203687/25.07.2012 г. на компетентния за това орган Галена Иванова Недкова, Началник сектор "Ревизии", Дирекция "Контрол" при ТД на НАП гр. Пловдив, било образувано ревизионно производство, насочено към установяване на публични задължения на оспорващото дружество за данък върху добавената стойност за периода 24.04.2012 г. - 30.06.2012 г. В срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК бил съставен и Ревизионен доклад № 1205153/14.04.2012 г. от ревизиращите органи по приходите, овластени, съгласно посочените заповеди за възлагане на ревизия. Срещу така съставения ревизионен доклад е постъпило възражение на основание и в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК с вх. № 32/03.01.2013 г. Със Заповед за определяне на компетентен орган /ЗОКО/ № К 1205153/18.12.2012 г. компетентният за това орган определил съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК /в редакцията до изм. с ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г./ компетентния да издаде ревизионния акт орган по приходите, а именно един от органите по приходите, съставил ревизионния доклад главен инспектор по приходите М. Динева. Въз основа на цитирания ревизионен доклад, в срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК, определеният за това компетентен орган издал и Ревизионен акт /РА/ № 131205153/17.01.2013 г. В срока по чл. 152, ал. 1 ДОПК този РА, е обжалван пред Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, като в срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК заместник-директорът на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив е постановил и Решението си под № 400/18.04.2013 г., с което отменил този ревизионен акт, в частта му относно установените на данъчно задълженото лице публични задължения по ЗДДС за данъчен период м. 06.2012 г., ведно с прилежащите лихви, като преписката е върната в тази й част на органа по приходите, издал заповедта за възлагане на ревизия, за извършване на нова данъчна ревизия и издаване на нов ревизионен акт на "Фокс 2012" ЕООД в отменената част по ЗДДС. В срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК бил съставен и Ревизионен доклад № 1303928/29.10.2013 г. от ревизиращите органи по приходите, овластени с посочените ЗВР, връчен на ревизираното лице на 01.11.2013 г. Не се констатира да е постъпило възражение от ревизираното лице на основание и в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК против така съставения Ревизионен доклад. Въз основа на така съставения ревизионен доклад, в срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК, е издаден и оспореният в настоящото производство Ревизионен акт № 131303928/29.11.2013 г. от Николай Жеков Колев, Началник сектор "Ревизии", възложил ревизията и Мария Генова Динева на длъжност главен инспектор по приходите ръководител на ревизията, чиято компетентност е приета, че произтича от нормата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК /в редакцията й в сила от 01.01.2013 г./. По делото няма спор, че процесният РА е издаден при повторно извършена ревизия, след отмяна на предходен РА и възлагане на нова ревизия, както и приложимост на разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК преди изменението й, съгласно преходната разпоредба на § 35 от ПРЗ на ЗИД на кодекса - в сила от 01.01.2013 г. Няма доказателства, а и не се твърди от административния орган, че е издавана заповед за определяне на компетентен орган за съставяне на РА след повторната ревизия. В случая на повторна ревизия, след отмяна на предходно издаден РА, не започна ново ревизионно производство, а продължава вече образуваното с първоначално издадената заповед за възлагане на ревизия (№ 1203687/25.07.2012 г. ). Съгласно чл. 155, ал. 6 ДОПК производството за издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за частичната отмяна на акта, от което следва, че се възстановява висящността на ревизионното производство по отношение на същия данъчен субект и за посочените данъчни периоди. Повторната ревизия следва да се счита продължение на първата, като производството е висящо до влизане в сила на ревизионния акт. Издаването на нова заповед за възлагане на ревизията след връщането на преписката на възложилия ревизията орган не поставя началото на ново производство, а създава определеност в процесуалните правоотношения. Тя е насочена към отстраняване на незаконосъобразното действие, послужило като основание за отмяна. Допълнителен аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 113, ал. 3 ДОПК. По време на висящността на ревизионното производство са извършени законодателни промени в ДОПК, обнародвани в ДВ, бр. 82/2011 г., в сила от 01.01.2013 г., част от които касаят органите, издаващи ревизионния акт и съответната процедура за това. Разпоредбата на чл. 119 ДОПК в редакцията преди изменението предвижда след издаването на ревизионния доклад писмено уведомяване на органа, възложил ревизията. Последният с нарочна заповед определя органа по приходите, който е компетентен да издаде ревизионния акт. С изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК е предвидено, че ревизионният акт се издава съвместно от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията. Съгласно § 35, ал. 1 ПЗР ЗИД ДОПК, всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. Под "досегашния ред" се има предвид както регламентираната преди изменението процедура по издаване на ревизионния акт, така и компетентният орган. Ревизионното производство по издаване на процесния ревизионен акт е висящо към момента на изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК и съгласно приложимия досегашен ред за довършването му компетентният орган по приходите, който следва да издаде ревизионния акт, се определя с нарочна заповед на възложителя на ревизията. Обстоятелството, че оспореният РА е издаден от органи по приходите по смисъла на чл. 7, ал. 1 ДОПК, не обосновава извод за компетентност, след като тези органи не са определени по правилото на чл. 119, ал. 2 ДОПК в предходната му редакция. Ето защо, законосъобразно и обосновано Административен съд - Пловдив е приел, че ревизионният акт е издаден от лица, които не са имали материална компетентност за това, поради което е нищожен. По изложените съображения обжалваното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - второ отделение