Решение № 8387 от 15.8.2023 г. на ВАС, III о.

Столична община е подала касационна жалба срещу решение 5416/7.09.2022 г. по адм. дело 12771/2021 г. по описа на Административния съд- град София, с което е осъдена да заплати на Младежка кооперация Ялта със седалище и адрес на управление София обезщетение в размер на 753 566, 56 лева за имуществени вреди, формирани на базата на месечната наемна цена за периода 30.12.2016 г. 8.02.2018 г. за "обект: "Модулен павилион по индивидуален проект", находящ се в УПИ VI-2 в кв. 473, местността Център Зона А-юг" по плана на София, обезщетение в размер на 291 947,91 лева за направените от кооперацията разходи за поддръжката на обект: "Модулен павилион по индивидуален проект" в периода 30.12.2016 г. 21.05.2018 г., обезщетение в размер на 250 000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто име и търговската репутация на кооперацията в периода 30.12.2016 г. 21.05.2018 г., ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от датата на исковата молба 23.12.2021 г. Направени са оплаквания за недопустимост на решението в една част и за неправилност на решението в другата му част поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Поискано е обезсилване, съответно отмяна на решението като неправилно и отхвърлянето на предявените искове или връщането на делото за ново разглеждане. Поискано е присъждането на разноски. Младежка кооперация Ялта със седалище и адрес на управление София е поискала отхвърлянето на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно, тъй като са присъдени обезщетения за вреди, които не са доказани или каквито не са настъпили в резултат на актове, издадени от административни органи на Столична община. Върховният административен съд, като провери допустимостта и правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Младежка кооперация Ялта със седалище и адрес на управление София, с която срещу Столична община са предявени искове за обезщетяване на вреди, причинени от отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни административни актове , издадени от административни органи на Столична община: 1. иск за сумата 753 566, 56 лева за обезщетяване на имуществени вреди, настъпили в периода 23.12.2016 г. 08.02.2018 г., формирани на основата на месечната наемна цена на обект: Модулен павилион по индивидуален проект по договор за наем от 09.11.2016 г., или евентуално, на основата на средния месечен наем за обект: "Модулен павилион по индивидуален проект", изчислен от вещо лице, оценител 2. иск за сумата 291 947,91 лева за обезщетяване на имуществени вреди, изразяващи се в направените от ищеца разходи по поддръжката на обекта за периода 23.12.2016 г. 21.05.2018 г. ; 3. иск за сумата 250 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто име и търговската репутация на дружеството в периода 23.12.2016 г. 21.05.2018 г. Административният съд установил, че Младежка кооперация Ялта със седалище и адрес на управление София е собственик на обект Модулен павилион по индивидуален проект в УПИ VI-2, кв. 473, местността Център, зона А-юг по плана на град София, за който е издадено разрешение за поставяне 223/30.05.2014 г. на главния архитект на Столична община. С писмо РСЦ16-ГР94-1968/04.11.2016 г. кметът на район Средец- Столична община уведомил председателя на кооперацията, че по повод на сигнал е извършена проверка за незаконно строителство в УПИ VI-2, кв. 473, местността Център, зона А-юг, като е установено, че в имота се извършва монтаж на павилион съобразно издаденото разрешение за поставяне 223/30.05.2014 г. Върху обратната стоманобетонова стена на покривната конструкция на сградата на бившия бар Астория, собственост на Младежка кооперация Ялта, били изпълнени седемнадесет фундамента, върху които били закрепени анкерни болтове. Върху тях били поставени метални колони, завършващи с метални ригери. Колоните стъпвали върху бетонна настилка. Монтажните работи се изпълнявали в съответствие с одобрените към разрешение 223/30.05.2014 г. проекти. При повторно посещение на обекта не се извършвали строително-монтажни работи, а се разчиствали строителни отпадъци. При следваща проверка на 07.11.2016 г. длъжностни лица от дирекция Общински строителен контрол при Столична община съставили констативен акт 1/07.11.2016 г., с който констатирали, че поставеният в имота модулен павилион представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, поради което имало основание за спиране на строителството. Проверяващите отбелязали, че одобрените проекти Архитектура и Конструкции се отнасят до извършването на строеж, макар да е издадено разрешение за поставяне на модулен павилион . На 09.11.2016 г. Младежка кооперация Ялта сключила със С. Венева договор за наем на преместваем обект: Модулен павилион по индивидуален проект, находящ се в УПИ VI-2, кв. 473, местността Център, зона А-юг по плана на София. Договорът бил сключен за срок от 5 години, срещу заплащането на месечен наем 7000 евро с ДДС. По договора била издадена една фактура, сторнирана на 17.11.2016 г., към момента, в който вече е било образувано производство за установяване на незаконен строеж, приключило с издаването на заповед РА-30-118/11.05.2017 г. на директора на Дирекция Общински строителен контрол при Столична община. Със заявление САГ16-АХ00-1745/23.12.2016 г. Младежка кооперация Ялта поискала да й бъде издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация на модулния павилион, на основание чл. 80, ал. 1 от Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи на Столична община. С писмо САГ16- АХ00-1745-1/9.01.2017 г. директорът на дирекция Общински строителен контрол в Столична община уведомил Младежка кооперация Ялта, че заявлението ще бъде разгледано след приключване на образувано друго административно производство. След извършена на обекта нова проверка бил издаден констативен акт САГ16-ТК00-3664/13.01.2017 г., с който било констатирано извършването на незаконен строеж. Въз основа на констативния акт била издадена заповед РА-30-118/11.05.2017 г. на директора на дирекция Общински строителен контрол на Столична община, с която, на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ във връзка с чл. 225, ал. 2 ЗУТ, било наредено премахването на незаконен строеж: Модулен павилион по индивидуален проект, находящ се в УПИ VI-2 в кв. 473, местността Център Зона А-юг. Заповедта била отменена като незаконосъобразна с решение 1641 от 13.03.2018 г. по адм. дело 7116/2017 г. по описа на Административния съд-София град, влязло в сила на 21.05.2018 г. Със заповед РА50 864/15.12.2017 г. на главния архитект на Столична община административното производство за издаване на удостоверение за експлоатация на модулния павилион било спряно до приключване на производството по адм. дело 7116/2017 г. по описа на Административния съд-София град. Заповедта била отменена с определение 713 от 30.01.2018 г. по адм. дело 240/2018 г. по описа на Административния съд-София град. С акт от 8.02.2018 г. главният архитект издал поисканото със заявление с вх. САГ16-АХ00-1745/23.12.2016 г. на Младежка кооперация Ялта удостоверение за въвеждане в експлоатация на модулния павилион. По делото било изслушано заключение на счетоводна експертиза, според което месечната стойност на наемната цена за модулния павилион е 9300 лева без ДДС или 4760 евро без ДДС, изчислена по сравнителния метод /методът на пазарните аналози/, при който се анализира информация за сделки със съпоставими имоти. По договора за наем от 09.11.2016г. била издадена фактура Ф1000001971/17.11.2016 г. за сумата 10 039, 93 лв. с ДДС за ползване от 21 дни, сторно фактура 1000001971/17.11.2016 г. за наем по същия договор и за същата сума, както и извадка от главна книга за периода 01.01.2016 г. 31.12.2016г. за клиент С. Венева, от която е виден начинът на осчетоводяване по сметка. По счетоводни данни не са налични данни за извършени плащания за наем по договора от 09.11.2016 г., не са налични и данни за сключване на други договори за процесния имот. В счетоводната документация на Младежка кооперация Ялта не са отразени приходи от имота за исковия период, от което следвало, че такива няма. Разпитаната като свидетел С. Маркова (С. Венева) посочила, че имала подписан договор за наем с Младежка кооперация Ялта от края на 2016 г. за галерия на името на С. Венев, който е неин дядо. Тя имала разрешение да ползва името С. Венева, за да има галерия, която да бъде ползвана не само с идеална цел, а да осъществява и търговска дейност. Свидетелката събрала множество картини, на места ангажирани, за да бъдат запазени от колекционери и галеристи и да започне първата изложба, но не ги ползвала. В момента, в който трябвало да се постави покрива, представляващ стъклен куб, помещението било на ниво "подпокрив". Столична община спряла строежа, като на Младежка кооперация Ялта било забранено да продължи. Свидетелката също спряла да работи по проекта. Свидетелката имала спомен за издадена фактура, по която е нямало плащане, защото нямало дейност. Фактурата била сторнирана, като към този момент строежът бил спрян. Около година по- късно договорът за наем бил развален. Договорът бил подписан през декември, а към февруари следващата година галерията още не е била завършена. След тежката зима имало напукани стъкла, вътре е имало локви, ръжда по някои от металните елементи. Впоследствие С. Маркова не водила нови разговори за наемане на помещението. Тя смятала, че мястото било компрометирано пред хората на изобразителното изкуство, тъй като в нейната работа "имиджът е всичко" . Тя подписала договора с Младежка кооперация Ялта с името С. Венева, защото така била известна в обществото, имала публикации и книги, издадени с това име. При развалянето на договора не са възниквали финансови спорове. Впоследствие не е ходила в помещението и няма представа дали работи като галерия. Знаела, че Младежка кооперация Ялта го ползва за мероприятия. Административният съд приел, че Столична община е легитимирана да отговаря за причинени на ищеца вреди от отмяната на незаконосъобразни актове, издадени при изпълнението на административна дейност, както следва: от мълчаливия отказ по заявление с вх. САГ16-АХ00-1745/23.12.2016 г. и от прогласеното за нищожно писмо с изх. САГ16-АХ00-1745-1/09.01.2017 г. на директора на дирекция Общински строителен контрол, от заповед РА-30-118/11.05.2017г. на директора на дирекция Общински строителен контрол и от заповед РА50-864/15.12.2017 г. на главния архитект на Столична община, които били отменени като незаконосъобразни от съда. Административният орган на Столична община, пред който било направено искане за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на модулния павилион, следвало да се произнесе в седемдневен срок, който изтекъл на 30.12.2016 г. Затова периодите, за които ищецът можел да претендира обезщетение са: от 30.12.2016 г. до 08.02.2018 г. /датата на издаване на удостоверението за експлоатация на павилиона/ - за имуществените вреди и за неимуществените вреди от 30.12.2016 г. до 21.05.2018 г. (датата на влизане в сила на решението за отмяна като незаконосъобразна на заповед РА-30-118/11.05.2017 г. на директора на дирекция Общински строителен контрол, с която на основание чл.225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2 ЗУТ е наредено премахването на модулния павилион). Ищецът понесъл имуществени вреди в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отказа за издаване на удостоверение за въвеждане на преместваемия обект в експлоатация, тъй като бил лишен от възможността да ползва модулния павилион за периода до отмяната на административния акт. Разпоредбата на чл.96 НПОРИМДЕРТСО предвиждала имуществена санкция при неизпълнение на задължението за снабдяване с удостоверение за експлоатация за преместваемия обект. Лишаването на собственика от признатата му от закона правна възможност да извлича полезните свойства на вещта винаги представлявало пропусната полза, съизмерима със средната пазарна наемна цена, установена по делото в размер 9300 лeва без ДДС или 4760 евро без ДДС. В периода, през който ищецът не е могъл да ползва преместваемия обект, той не е имал приходи от наем. По сключения със С. Венева договор за наем била издадена само една фактура, сторнирана на 17.11.2016 г. към момента, в който вече е било образувано производство по установяване на незаконен строеж, завършило с издаването на заповед РА-30-118/11.05.2017 г. на директора на Дирекция Общински строителен контрол Столична община. Съдът кредитирал показанията на свидетелката Маркова, като посочил, че нейното намерение за изпълнение на договора било възпрепятствано единствено от издадените и отменени впоследствие като незаконосъобразни административни актове. От представения протокол споразумение от 23.01.2017 г. било видно, че вследствие на издадените и отменени по съдебен ред административни актове, в частност заповед РА-30-118/11.05.2017 г. на директора на Дирекция Общински строителен контрол-СО и проведеното административно производство по издаването й, Младежка кооперация Ялта претърпяла имуществени вреди от прекратения наемен договор от 31.05.2013 г. Като основание за прекратяване на договора е посочена именно невъзможността за ползване на отдадения под наем обект, чийто авариен вход не можел да се ползва поради спирането на строежа галерия. По тези съображения административния съд присъдил на ищеца обезщетение за имуществени вреди за периода 30.12.2016 г. - 21.05.2018 г. в размер на 753 566, 56 лева или пълната искова сума за обезщетяване на имуществени вреди. За доказани съдът счел и претендираните разходи по поддръжка на модулния павилион за същия период, доколкото по делото са представени разходни документи, удостоверяващи размера и заплащането на посочените в тях суми, с оглед на което присъдил на ищеца пълния размер на обезщетението, възлизащо на 291 947,91 лева . За основателен бил счетен и предявения от Младежка кооперация "Ялта" иск за обезщетяване на неимуществени вреди. Съдът се позовал на решение 206 от 26.03.2019 г. по гр. дело 4762/2017 г., ІІІ г.о. на Върховния касационен съд, според мотивите на което юридическите лица могат да претърпят морални вреди, изразяващи се в уронване на доброто им име и търговска репутация. В случая търговската дейност на ищеца, свързана с отдаването под наем на търговски обекти понесла вреди вследствие на действията на администрацията на Столична община по образуваните административни производства и в хода на образуваните съдебни производства по оспорване на издадените по тях административни актове, създаващи обективна правна несигурност у съконтрахентите на ищеца по аналогични договори. Административният съд се позовал отново на показанията на свидетелката Маркова, която разказала за срещата си с главния архитект на София З. Здравков. По нейно мнение, той имал тенденциозно отношение към Младежка кооперация Ялта. Търговската репутация и доброто име на ищеца били подложени на съмнение вследствие на издадените и отменени като незаконосъобразни административни актове за период от една година, а множеството съдебни производства, в рамките на които дружеството в крайна сметка успешно е упражнило защитата си, създавали впечатление за множество и сериозни проблеми, свързани с упражняването на тази дейност. Ищецът упражнявал активна търговска дейност в продължение на повече от две десетилетия, поради което финансовото изражение на компенсиращото доброто му име и търговска репутация обезщетение следвало да възлиза на пълната искова сума от 250 000 лева. Върховният административен съд намира, че решението на административния съд е недопустимо в частта, в която съдът е присъдил е присъдил законната лихва върху обезщетенията, считано от датата на исковата молба. В тази част решението следва да се обезсили. Присъждането на законната лихва не е поискано от ищеца. Съгласно чл.6, ал.2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните, което изключва произнасянето на съда по непредявени искания. Освен това съдът е присъдил претендираните обезщетения за вреди с начална дата 30.12.2016г., макар исковете да се предявени за период от по-ранна дата - 23.12.2016 г. За част от периода съдът не се е произнесъл, но този недостатък на решението не може да се поправи по реда на касационния контрол. Решението не е недопустимо, както поддържа касационният жалбоподател, по съображения, че общият размер на присъдените от административния съд обезщетения, не съответства на посочената в исковата молба сборна сума на исковите си претенции, възлизаща на 1 003 566, 56 лева. В петитума на исковата молба ищецът е посочил поотделно размера на исковите претенции, по които се е произнесъл първоинстанционният съд. Основателни обаче са оплакването на касационния жалбоподател, че административният съд е уважил изцяло претендираните от ищеца обезщетения при пълна липса на доказателства или при наличието на такива, които не отговарят на изискването за провеждане на пълно и главно доказване, както и в противоречие с материалния закон. При съществено нарушение на съдопроизводствените правила административният съд е присъдил обезщетение в размер на 753 566, 56 лева за пропуснати ползи макар ангажираните от ищеца доказателства да сочат на много по-нисък размер на обезщетението, дори искът да бъде счетен за основателен. Ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди за времето от 30.12.2016 г. до 08.02.2018 г., когато е издадено удостоверението за въвеждане в експлоатация на модулния павилион или за 13 месеца и 9 дни. Размерът на обезщетението въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата по делото оценителна експертиза, при месечна наемна цена от 9300 лева без ДДС, възлиза на 123 690 лева, а този, изчислен на основата на наемната цена по договора от 9.11.2016 г. - на 181 090 лева. От мотивите на представените по делото съдебни решения и документите в приложените административни преписки на Столична община е установено, че изграденият от ищеца модулен павилион представлява метална конструкция, разположена върху съществуващата стоманобетонна плоча на покрива на сградата на бившия бар Астория. Обектът следва да се счита завършен към 23.12.2016 г., при положение че на тази дата Младежка кооперация Ялта подала заявление с вх. САГ16-АХ00-1745/23.12.2016 г. за издаване на удостоверение за въвеждането му в експлоатация. Съгласно чл.80, ал.1 НПОРИМДЕРТСО собствениците на преместваеми обекти и на рекламни елементи по индивидуален проект са длъжни в седемдневен срок от поставянето им да поискат издаване на удостоверение за въвеждането им в експлоатация от органа, издал разрешението за поставянето им. Удостоверението за въвеждане в експлоатация се издава в седемдневен срок. Разпоредбата на чл.56 от Закона за устройство на територията обаче, уреждайки условията и реда за поставяне на преместваеми обекти, не съдържа изискване за издаването на такъв документ като условие за ползването на обектите. Съгласно чл.56, ал.1 ЗУТ върху поземлени имоти могат да се поставят: 1. преместваеми увеселителни обекти; 2. преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности; 3. преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия; 4. преместваеми обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната. За обектите по ал. 1, т. 1 и 2 се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината. Схемата за поставяне определя пространственото разположение, вида, типа, размерите и предназначението на обекта по ал. 1, т. 1 и 2. Условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация се определят с наредба на общинския съвет, като в наредбата, в зависимост от вида и предназначението на обекта, се поставя изискване за предоставяне на инженерно-техническа част или конструктивно становище. С оглед предвиждането на по-високия по степен нормативен акт, прилагайки правилото на чл.15, ал.1 от Закона за нормативните актове, първоинстанционният съд е следвало да достигне до заключение, че ползването на преместваемите обекти, в частност на модулния павилион, изграден от Младежка кооперация Ялта, не се възпрепятства, ако обектът не разполага с удостоверение за въвеждане в експлоатация. Удостоверението по чл.80, ал.1 НПОРИМДЕРТСО не поражда право на ползване на обекта, при положение, че вече е издадено разрешение за поставянето му. Удостоверението има предназначение да удостовери съответствието на поставения обект със схемата за поставяне и проектната документация. В случая такава проверка е била извършена в рамките на образуваните от органи на Столична община административни производства за незаконно строителство, в които е констатирано, че обектът не е разположен върху поземления имот, както изисква чл.56, ал.1 ЗУТ, а представлява надстройка на съществуваща в имота сграда. Поради това е било отложено издаването на удостоверението за въвеждането на павилиона в експлоатация. Независимо от провежданите административни производства и от издадените в тях административни актове Младежка кооперация Ялта е имала фактическа и правна възможност да ползва модулния павилион, тъй като е разполагала с разрешение за поставяне 223/30.05.2014 г., издадено от главния архитект на Столична община, завършила е изграждането на павилиона преди образуваните административни производства за премахване на незаконен строеж, а подадените от кооперацията жалби срещу утежняващите административни актове, издадени от органи на Столична община, са спрели тяхното изпълнение. От това следва, противно на приетото от административния съд, че Младежка кооперация Ялта обективно не е била лишена от ползването на обекта, поради което не е понесла твърдените от нея имуществени и неимуществени вреди. Административният съд не е направил съответни на процесуалните правила изводи относно доказателствена сила на представения по делото договор за наем, подписан на 09.11.2016 г. със С. Венева. На първо място, съдът не е взел предвид, че в исковата молба договорът от 9.11.2016 г. само е споменат, и то, не в частта, в която се излагат фактите, с които ищецът обосновава възникването на вреди, а в петитума на молбата. Договорът е посочен във връзка с начина, по който да се определят твърдените от ищеца пропуснати ползи -на база месечната наемна цена на обект Модулен павилион по индивидуален проект по прекратен договор за наем с дата 9.11.2016 г. Затова съдът не е следвало да дописва исковата молба и да прави доказателствени изводи относно обстоятелства, които ищецът не твърди. Административният съд е приел, че ищецът е понесъл имуществени вреди от прекратяването на договора, без това да е направено като твърдение в исковата молба. По делото няма доказателства, че договорът е прекратен, както и че изпълнението му е било препятствано по причина на издадените административни актове. Сторнирането на фактурата няколко дни след подписването на договора сочи, че това е станало по волята на страните. Към този момент не е имало издаден административен акт, който да възпрепятства ползването на павилиона, а свидетелката Маркова е посочила, че договорът е "развален" около година след неговото подписване. Административният съд е следвало да съобрази, че договорът за наем от 9.11.2016 г. няма достоверна дата по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК, поради което предхождащото му съставяне не може да приеме по несъмнен начин. Поради това обстоятелствата, свързани с него, не могат да обосноват преценката на съда, че прекратяването на договора довело до пропускането на ползи за ищеца, а наемната цена да се възприема като основа за определяне на твърдените пропуснати ползи. Цената, посочена в заключението на оценителната експертиза, също не може да се ползва на остойностяването на пропуснати ползи. Съпоставените от вещото лице имоти са магазини, а модулният павилион не е магазин. Съгласно чл.56 ЗУТ предназначението на преместваемите обекти не се определя свободно от инвеститора. Както беше посочено по-горе, преместваемите обекти са: преместваеми увеселителни обекти; преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности; преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия; преместваеми обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната. Модулният павилион, който според инвеститора ще се ползва за галерия, не попада в нито една от тези категории. С оглед на тези факти размерът на твърдените в исковата молба имуществени вреди не може да се определи и съобразно заключението на оценителната експертиза. Административният съд е приел, че ищецът е понесъл имуществени вреди, свързани с прекратяването и на друг договор за наем. Договорът е от 31.05.2013 г., което само по себе си означава, че сключен и се изпълнява при условия, настъпили далеч преди издаването на процесните актове на Столична община. Отделно от това, ищецът е направил твърдение, че прекратяването на този договор е свързано с понесените от него неимуществени вреди. За да приеме, че договорът е прекратен, съдът се е позовал на споразумение от 23.01.2017 г., каквото не се съдържа в делото. Няма данни то да е било представено от ищеца нито с исковата молба, нито в хода на производството. Не е ясно и как съдът е определил размера на имуществените вреди, които ищецът е понесъл във връзка с този договор. Присъденото от съда обезщетение от 291 947, 91 лева за направени от ищеца разходи за запазването на обекта, също не е доказано нито по основание, нито по размер. Без каквито и да е доказателства, които да съставляват основание за присъждане на пълния исков размер с административният съд е присъдил на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на направените от ищеца текущи разходи за обекта за периода 30.12.2016 г. 21.05.2018 г. Не е установено, че тези разходи, посочени като данъци, такси, и разходи за поддръжка, имат връзка с отменените от съда административни актове. Младежка кооперация "Ялта" е собственик на така наречения преместваем обект, поради което понася всички разходи, свързани с него. Административният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и нарушение на материалния закон, като е присъдил на ищеца обезщетение за неимуществени вреди. Освен че произнасянето на съда не се основава на каквито и да е доказателства за настъпването им, неимуществени вреди не могат да се присъждат на юридическите лица, които са организационна единица, съставена от имущество и персонален състав. Те нямат психика и съзнание, които могат да бъдат засегнати от неблагоприятни преживявания, характеризирани като морални вреди. Понятието добра търговска репутация, използвано в исковата молба, е условно, със значението на метафора, тъй като присъщи на физическите лица качества се пренасят върху създаден по силата на закона като носител на права и задължения правен субект. Всъщност хората, които ръководят и работят в съответната организационна единица, а не самата тя, могат да изградят добра репутация, с което да допринесат за добрите й стопански й резултати. Решението в останалата част следва да се отмени като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове. С оглед изхода на делото в полза на Столична община следва да се присъдят разноски в размер на 25 900 лева. По изложените съображения и на основание чл.222, ал.1 АПК Върховният административен съд