Решение № 7517 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9570/2014 г.

Решение № 7517 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9570/2014 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на едноличен търговец (ЕТ) "Универс - Милко Михайлов", с ЕИК 123055074, със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора, ул. "Ген. Гурко" № 20, ап. 30, срещу Решение № 54 от 3.02.2014 г. на Министерския съвет (Решение № 54) на Република България (МС на РБ) за отчуждаване на части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път I-5 Летище "Стара Загора" - АМ "Тракия" от км 236+323 до км 241+203.53" на територията на област Стара Загора, в частта му относно определеното обезщетение за отчуждаваната част от следния имот, находящ се в землището на с. Загоре, ЕКАТТЕ 30119, а именно имот № 13002, селскостопанска територия, начин на трайно ползване - нива, с обща площ от 9,300 дка, от които подлежащи на отчуждаване 0,488 дка, с определено парично обезщетение в размер на 128,00 лв. По подробно изложени в жалбата съображения жалбоподателят поддържа, че размерът на дължимото обезщетение е определен в противоречие със закона и е неравностойно. Твърди, че неправилно обезщетението е определено само за част от имота, тъй като след изграждането на магистрала целият имот ще бъде негоден за ползване по предназначение. Наред с това излага съображения, че обезщетението следва да е съобразено с промяната на предназначението на земята с оглед изграждане на национален инфраструктурен обект. Като се поддържа становище за незаконосъобразност на решението по отношение размера на обезщетението, се иска изменение на Решение № 54, в обжалваната част, и справедливо увеличаване на обезщетението. В съдебните заседания жалбоподателят се представлява от редовно упълномощен адвокат, който от негово име поддържа жалбата. По същество иска нейното уважаване. Навежда доводи за нищожност на обжалваното решение по причина издаването му в нарушение на изискванията за форма по чл. 59, ал. 1, т. 5 АПК. При условията на евентуалност, иска изменение на решението, в частта на обезщетението, като бъде съобразен от съда вариант втори от допълнителното заключение на приетата по делото съдебно - техническа експертиза (СТЕ) и бъде определено обезщетение в размер на 3862,00 лв. В съдебното заседание представя писмени бележки. Претендира присъждане на разноски в размер по представен списък и приложени доказателства. Ответникът МС на РБ, чрез упълномощен процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата в придружителното жалбата писмо. По същество иска нейното отхвърляне. При условията на евентуалност иска да бъде съобразен вариант първи от приетото в съдебното заседание на 25.05.2015 г. заключение на СТЕ. Заинтересованите страни министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" също искат отхвърлянето на жалбата или кредитиране на посочения от процесуалния представител на ответника вариант на заключението на СТЕ. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след проверка на допустимостта на жалбата, приема, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС (предвид доказателствата за подаването й по пощата), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. В обжалваната му част, Решение № 54 постановява отчуждаване на част от имот, находящ се в землището на с. Загоре, ЕКАТТЕ 30119, с № 13002, селскостопанска територия, начин на трайно ползване - нива, с обща площ от 9,300 дка, от които подлежащи на отчуждаване 0,488 дка, при определено с обжалвания акт парично обезщетение в размер на 128,00 лв. За частите от имоти, предмет на отчуждаване по Решение № 54, е изготвен Оценителски доклад от "Бачовска и синове" ЕООД в изпълнение на Договор № Д-14 от 3.04.2012 г. Относимият период по § 1а, т. 2 ДР на ЗДС е 3.04.2011 г. - 3.04.2012 г. По т. 1 от доклада е определено равностойното парично обезщетение при отчуждаване на имоти поземлен фонд - частна собственост, засегнати от ПУП-ПП и попадащи в сервитута/обхвата на обекта. Съгласно т. 1.2.2. от оценката, касаеща землище на с. Загоре, за определянето на средна пазарна цена са ползвани шест пазарни аналози, като в таблица № 2-4 е изведена оценката на имотите - селскостопанска територия - постоянни отчуждения, съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ЗДС. Във връзка с оспорване размера на определеното обезщетение по искане на жалбоподателя ЕТ "Универс - Милко Михайлов" по делото е допусната и приета съдебно-оценителна експертиза (СОЕ), която дава основно заключение и допълнителна СОЕ, която дава заключение в четири варианта, първият от които е даденият по основното заключение. Заключенията са изпълнени от вещо лице, което съответства на изискванията за "оценител на имоти", посочени в § 1а, т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДС. Основното заключение на СОЕ се кредитира от настоящия състав доколкото е изготвено при ползване на три относими пазарни аналози, които отговарят на изискванията на ЗДС. Съгласно него приетата от експертизата осреднена пазарна цена на декар, съответно равностойно парично обезщетение, е в размер на 416,67 лв./дка и въз основа на нея е изчислено обезщетението за отчуждаваната част от 0,488 дка от имота - 203,00 лв. Предвид това, определеното с оспореното Решение № 54 обезщетение за отчуждаемите части от посочените имоти следва да бъде изменено, като се увеличи съобразно кредитираното от съда основно заключение на СОЕ. Административният орган е определил обезщетението при използването на представените по делото пазарни аналози, но се е основал и на сделки, неотговарящи на законовите изисквания, изрично посочени в основното заключение на СОЕ (т. V), които следва да бъдат изключени. Това са Постановление за възлагане на частен съдебен изпълнител от 14.06.2011 г., видно от което се установява, че длъжникът - собственик на имотите и лицето, на което тези имоти са възложени (приобретателят) са физически лица. Освен това постановлението касае идеални части от имоти. Така също съобразеният аналог - сделка, обективиран в Нотариален акт № 20 от 16.09.2011 г. касае сделка с идеални части от нива. Продажбата на идеални части от имоти не е типична за пазара сделка и не е от вида на предвидените от закона сделки, тъй като не позволява изчисляването на пазарна цена за единица площ. Освен това част от имота, предмет на сделката, е отчужден, съгласно описанието му в нотариалния акт и в този смисъл няма подобни характеристики с отчуждавания имот. Ето защо посоченото постановление и нотариален акт не представляват годни пазарни аналози по смисъла на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Нотариален акт от 12.09.2011 г., който обективира сделка с три имота, от които два в землището на с. Загоре и един в с. Маджерито, не съдържа информация относно цената на имота в с. Маджерито, при което не може да бъде съобразен като пазарен аналог за сделка с имоти (тези в землището на с. Загоре), намиращи се в близост до отчуждавания по смисъла на разпоредбата на § 1а, т. 4, б. "в" от ДР на ЗДС. Предвид всичко изложено, като се основава на кредитираното заключение на СОЕ, съдът намира, че равностойното парично обезщетение за отчуждаваната част от имота е 203,00 лв., при определена по спорното Решение № 54 - 128,00 лв. Настоящият състав не възприема заключението на допълнителната СОЕ в трите допълнителни варианта, обозначени в експертизата като втори, трети и четвърти варианти. Съобразно посоченото от вещото лице, първият от тях (посочен като втори вариант) е изготвен при съобразяване на пазарни аналози относно землището на с. Загоре, но въз основа и на сделка за продажба на идеални части от поземлен имот, и сделка за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот по договор за синдикиран револвиращ банков кредит (вж. таблицата към заключението). Както се посочи по- горе, продажбата на идеални части от имоти не е типична за пазара сделка и не е от вида на предвидените от закона сделки, тъй като не позволява изчисляването на пазарна цена за единица площ. Предвид това тази сделка не следва да бъде съобразявана като относим пазарен аналог, а и по съображенията, изложени по - горе във връзка с описанието на имота в нотариалния акт. Така също не следва да бъде съобразена сделката, обективирана в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 155 (посочен в експертизата с № 179) от 20.12.2011 г. доколкото предвид описанието по пункт II от акта, предмет е поземлен имот, ведно със съществуващи към момента на сделката постройки, а и бъдещи такива. В този смисъл той не е с характеристики, подобни на отчуждавания. По така изложените причини този вариант от допълнителното заключение не може да бъде съобразен с оглед определяне равностойното парично обезщетение на отчуждаваната част от имота на жалбоподателя. В този смисъл искането на адв. Дашина именно този вариант да бъде взет предвид от съда при разрешаване на спорния по делото въпрос, е неоснователно. По следващия изготвен вариант от допълнителното заключение на СОЕ (посочен като трети вариант) са съобразени сделки за имоти в землищата на с. Загоре и с. Маджерито, поради което той не отговаря на изискванията на § 1а, т. 4, б. "в" от ДР на ЗДС. По последния четвърти вариант от допълнителното заключение на СОЕ са съобразени сделки с имоти от землищата на с. Загоре и с. Маджерито, сделката с обща цена, както и сделка за продажба на идеални части от поземлен имот, и посочения по-горе Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 155 (посочен в експертизата с № 179) от 20.12.2011 г. Предвид това по изложените вече по - горе съображения и този вариант не се кредитира от съда. С представените в последното съдебно заседание писмени бележки процесуалният представител на жалбоподателя иска отмяната на отчуждаването по Решение № 54 изцяло относно частта от имота на жалбоподателя. Отделно от това прави довод за нищожност на решението поради несъобразяване на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК, във вр. с чл. 34б, ал. 1 ЗДС. Искането за отмяна на Решение № 54 относно отчуждаването на частта от имота на жалбоподателя, като незаконосъобразно, не следва да се разглежда, доколкото е предявено едва с писмените бележки извън срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС. В този срок посоченото решение е обжалвано само в частта на определеното обезщетение, с искане за неговото увеличение. Доводът за нищожност на обжалваното решение, може да бъде разгледан по аргумент от чл. 149, ал. 5 АПК, но е неоснователен. Решението е издадено от компетентен административен орган съгласно чл. 34а, ал. 1 ЗДС и в кръга на неговите правомощия и има съдържанието, регламентирано в чл. 34б, ал. 1 ЗДС. Съгласно чл. 34б, ал. 1 ЗДС в решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 се посочват държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собствениците на всеки от имотите. В административното решение, предмет на контрол, изрично е посочена държавната нужда, за която се отчуждават частите от имоти, като последните са подробно описани в приложението към решението по вид, размер, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици (т. 1 от Решение № 54). Последното е неразделна част от решението. Предвид това неоснователен е доводът на жалбоподателя за твърдяната нищожност на това основание на Решение № 54. Наред с това, обявяване нищожността на административния акт предпоставя засягането му от особено съществен порок в изискванията за законосъобразност съгласно чл. 146 АПК. Не всяко нарушение, допуснато при издаването на акта обуславя неговата нищожност. Това са само някои особено тежки пороци, които правят последиците от издадения акт нетърпими за правовия ред. В случая наличието на такива нарушения не се констатира, а на възраженията във връзка със спазването на предвидената в закона форма съдът даде отговор по - горе в решението. Актът съдържа фактическите и правни основания за издаването му, и е издаден въз основа на правно основание от действащото към момента на издаването му законодателство. При определяне размера на равностойното парично обезщетение следва да се съобрази основното заключение на СОЕ, с което се определя такова за отчуждаваната част от имота. Възраженията на жалбоподателя, че неправилно обезщетение се определя само за част от имота, като следва да се има предвид невъзможността целият имот да се използва по предназначение след изграждането на автомагистралата, са неоснователни. Съгласно § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС равностойното парично обезщетение е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на ЗДС. Доколкото съгласно чл. 32 и сл. ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение, не е налице основание за определяне на обезщетение на части от имоти, които не се отчуждават за задоволяване на държавни нужди. Също така по аргумент от чл. 32, ал. 2 ЗДС, неоснователно се иска при определяне на обезщетението да се съобрази промяната на предназначението на земята с оглед изграждане на национален инфраструктурен обект. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане и представените доказателства, на ЕТ "Универс - Милко Михайлов" следва да се присъдят направените разноски. Сторените от него такива възлизат на сума в размер на 600,00 лв., от които адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. по Договор за правна помощ от 28.03.2015 г. и внесен депозит за вещо лице в общ размер на 300,00 лв. Министерският съвет на РБ следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сума в общ размер на 600,00 лв. - направени разноски по делото. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на трето отделение,