Решение № 2105 от 13.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5198/2012 г.

Решение № 2105 от 13.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5198/2012 г., VIII о., докладчик председателят Цветанка Табанджова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "МОНОЛИТ" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Овча купел", бл. 525, вх. г., ет. 6, ап. 107, подадена чрез пълномощника адв. Валери Стойков, срещу решение № 1077 от 29.02.2012 г., постановено по адм. д. № 5464/2009 г. по описа на Административен съд - София град, I отд., 5 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 2000805233/17.02.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП в частта, в която е потвърден с решение № 931/13.07.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" София. Твърди се, че решението е неправилно и необосновано по съображения, че изводът на съда за нереалност на доставките по фактурите, по които е отказано правото на приспадане на данъчен кредит, не съответства на доказателствата по делото, както и на закона. Иска се решението да бъде отменено и спорът да се реши по същество, като се отмени обжалвания ревизионен акт. Претендират се направените разноски. Ответникът - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. София при ЦУ на НАП в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли съда да остави решението в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намери жалбата за допустима, като подадена в срок от легитимирано лице и при наличие на правен интерес. След като обсъди наведените касационни основания, доводите на страните и направи проверка на първоинстанционния съдебен акт съобразно изискванията на чл. 218 АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АССГ ревизионен акт в частта, с която е потвърден с решение на горестоящия административен орган, е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на ревизираното дружество по ф-ра № 191 от 29.10.2007 г., издадена от "Вива Строй Инженеринг" ЕООД с предмет "СМР по договор" и ф-ри № 61/25.10.2006 г., № 197/29.11.2006 г., № 237/30.03.2007 г., № 240/30.04.2007 г., № 1...01/6.04.2007 г. и № 245/30.05.2007 г., всички издадени от "Капитол Дизайн" ЕООД, с предмет СМР по договори за разкривно подготвителни работи и изграждане на вътрешно-кариерни пътища на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 9 ЗДДС е чл. 65, ал. 4, т.4 от ЗДДС (отм.), тъй като е направен извод, по тези фактури не са осъществени реални, респ. облагаеми доставки. За да отхвърли жалбата срещу РА в тази част първоинстанционният съд е приел, че въпреки счетоводното отразяване на доставките по процесните фактури, не са ангажирани доказателства за реално осъществени доставки по тях, като е изложил съображения за липсата на материално-техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците за изпълнение на възложената им работа. По отношение "Вива Строй Инженеринг" ЕООД е установено, че този доставчик е издал ф-ра № 191/29.10.2007 г. с предмет "СМР по договор", в която дължимия ДДС е посочен на отделен ред. Установено е от първоначалното и трите допълнителни заключения на изслушаната ССЕ, че данъкът е начислен от по сметка № 453 "Разчети за ДДС" - 453/2 "Начислен данък за продажбите" в хронологична ведомост за м. 10.2007 г., където е осчетоводено дължимото и платено ДДС в размер на 79 000 лв. и фактурата е отразена в дневника за продажби и подадените справки-декларации по ЗДДС и е извършено разплащане, като са взети счетоводни записвания по дебита на с/ка 401 "Доставчици" срещу кредитиране на с/ка 501 "каса в лева" (обща фактурна стойност). Установено е също, че е възникнало облигационно правоотношение по силата на договор за строителство между "Монолит" АД, в качеството му на възложител и "Вива Строй Инженеринг" ЕООД, в качеството му на изпълнител, с който първият възлага, а вторият приема да извърши СМР на обекти на възложителя на свой риск срещу възнаграждение, като цените и срока на изпълнение се договарят за всяка отделна поръчка по видове СМР, описани в приложение № 1 (количествено- стойностна сметка), като приемането на изработеното се извършва с ППР, подписан и подпечатан от двете страни. Договорените СМР касаят преустройство и реконструкция на хотелски комплекс "Волга" гр. Благоевград. За установяване изпълнението на договорените видове и обеми СМР са представени съответно приложение № 1 (л. 1907), протокол № 1 (л. 1913) и сметка обр. 22 (л. 1901) за разплащане на извършените СМР на основата на протокол № 1, всички на стойност 395 000 лв. и ДДС на стойност 79 000 лв. Съгласно договора за строителство и приложението към него, както и идентичния по съдържание протокол № 1 за приемане-предаване на работата е установено, че за изпълнението на възложената работа е следвало да бъдат вложени значително като количество различни видове материали, които по договора между страните е следвало да се доставят от "Вива Строй Инженеринг". При извършената насрещна проверка на дружеството, последното в обяснителна записка с вх. № 18-53-06.466/8.01.2009 г. е декларирало, че не е закупувало материали за обекта, а те са доставени на място от възложителя "Монолит" АД. В хода на ревизията и в съдебното производство ревизираното дружество не е ангажирало доказателства за закупуване на строителни материали за процесния обект. ССЕ не е установила извлечения от хронологични регистри, които да касаят разчети с доставчици на дружеството по дебита и кредита на сметка 401 "Доставчици", материални сметки от група 30, разходни сметки от група 60, сметка "Материали" за да се установи придобиване и осчетоводяване на материали за изпълнение на договорените СМР. Установено е, че изпълнителят по договора за строителство е разполагал общо с 14 работници по отношение на които не е установено, че са командировани да работят на обекта в гр. Благоевград. За доказване на материалната обезпеченост за изпълнение на СМР-тата "Вива Строй Инженеринг" ЕООД е представило договор от 2.07.2007 г. с "Войс Инфо Систем" ООД (л. 269), съгласно който второто дружество предоставя на първото строителна механизация, съгласно приложения № 1 и № 2. От декларацията на управителя на дружеството изпълнител обаче е установено, че техниката е предадена на 30.11.2007 г. и е върната на 27.12.2007 г., т. е. след издаване на процесната фактура за разплащане на СМР-тата по договора с "Монолит" АД, като при извършената насрещна проверка на "Войс Инфо Систем" ООД дружеството е представило пътните листове за 2007 и 2008 г. на машините, сред които няма отразени курсове свързани с дейността на "Вива Строй Инженеринг". По отношение на втория доставчик - "Капитол Дизайн" ЕООД също е установено, че между страните има сключени договор от 7.02.2006 г. и анекси към него с предмет извършване на разкривно-подготвителни работи за добив на блокове на обекти на възложителя - кариери, находящи се в с. Върбешница, с. Горна Кремена и с. Манастирище, всички област Враца. Установено е също, че доставчикът е издал процесните фактури, начислил е дължимия ДДС, фактурите са осчетоводени, като са заверени съответните сметки. За установяване изпълнението на договорената работа са представени двустранно подписани протоколи и протоколи за въвеждане в експлоатация на завършения обект. По отношение изпълнението на договорената работа обаче е установено, че дружеството изпълнител има 2-ма работника, наети по трудов договор и 10 - по граждански договори и няма материално-техническа обезпеченост с необходимата техника. За доказване такава обезпеченост е представен договор от 29.05.2006 г., сключен от "Капитол Дизайн" ЕООД с "Електра ойл" ООД за доставяне на строителна механизация за срок от една година. Извършена е срещна проверка на "Електра ойл" ЕООД видно от ПИНП № 14-53-00/833/06.022007 г. като управителят Валентин Александров е потвърдил сключването на договора, но е заявил, че не е отдал под наем техниката си и екипажите към нея, а в рамките на срока по договора дружеството е било на разположение да извърши договорената услуга, като след извършване на съответната работа е издавало фактура. За периода обаче е издадена само една фактура № 766/30.06.2006 г. с начислен ДДС 1 850.00 лв., поради което не може да се приеме, че работата е извършена и от това дружество в изпълнение на договора с "Капитол Дизайн" ЕООД. С оглед на така установеното от фактическа страна правилно съдът е приел, че изпълнението на формалните изисквания за счетоводно отразяване на процесната фактура не е достатъчно за да е налице право на приспадане на данъчен кредит. Предпоставките за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит са положителни факти с правно значение, поради което в тежест на ревизираното лице е да докаже в хода на съдебното производство възникването и съществуването им по всяка конкретна доставка. В случая, по отношение на издадените фактури и от двамата доставчици, с оглед мотивите на които е отказано правото на приспадане на данъчен кредит, ревизираното лице не е установило при условията на пълно главно доказване действителното извършване на договорените работи от тези доставчици и предаването им на възложителя, а оттам и че процесните фактури обективират действително възникнало данъчно събитие. Съдът, след като е обсъдил доказателствата по делото, е направил обоснован извод, че договорените с тези доставчици услуги, не са извършени реално от тях, в резултат на което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният административен съд, осмо отделение