Решение № 6744 от 4.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9769/2019 г.

Решение № 6744 от 4.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9769/2019 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Г. КУПАНДОЛСКИ – ГРИШАСМИЛ" ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Дупница, ул. "Метоха" № 4 срещу Решение № 192 от 18.07.2019 г., постановено по адм. дело № 7/2019 г. по описа на Административен съд – Кюстендил. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на търговеца срещу отказ на изпълнителния директор на Агенция по заетостта (А3/Агенцията), обективиран в писмо № ДОб-ВЗЛ-08-01-880#19 от 12.06.2018 г., да изплати сума в размер на 29 070 лева, представляваща 85 % от стойността на 19 броя ваучери за обучение по професионална квалификация за трета степен по професия "Техник по транспортна техника", специалност "Пътно – строителна техника". По оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и присъждане на разноски. Касаторът излага доводи за незаконосъобразно постановен отказ за изплащане стойността на ваучери за успешно завършилите обучението представители на целевата група. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е отказал извършването на проверка за законосъобразността на писмо ДОб-2-3#23/05.04.2018 г., с което е прекратено действието на Споразумение № ДОб-2-3#1/07.11.2016 г., сключено с Агенцията по заетостта. Счита, че съдът е следвало да се произнесе по оспорването му, тъй като същото е предявено в законоустановения срок. В тази връзка акцентира, че в съдържанието на писмото липсва законоустановеният с нормата на чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК реквизит и поради това за него е приложимо правилото на чл. 140 АПК. Поддържа становище за необоснованост на извода на първоинстанционния съд за липса на възражения срещу законосъобразността му, като счита, че въпросът относно действителността, респ. правните последици на това волеизявление, се явява преюдициален по отношение фактическото основание за издаване на обжалвания акт. По отношение на административния акт, изрично въведен като предмет на съдебното производство, мотивира теза за незаконосъобразност с твърдения за липса на посочени конкретно фактически и правни основания за издаването му, както и липса на съответствие между тях. Акцентира, че в съдържанието му липсва регламентираната в чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК разпоредителна част, както и не е посочен срок за обжалване (чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК). Доколкото касаторът счита, че и Споразумение № ДОб-2-3#1/07.11.2016 г. е следвало да бъде разгледано по отношение на неговата законосъобразност в първоинстанционното производство, в жалбата излага съображенията си относно пороците на съобщението за прекратяването му, като в тази връзка намира извода на съда за наличие на фактическо основание за прекратяването за необоснован. Сочи, че по делото са налице доказателства, че обучението е провеждано, като счита, че при продължителност на същото от 960 часа за 6 месеца, констатирането на два случая на непровеждане не води до извод, че извършеното прекратяване е правилно. В тази връзка излага доводи, че съдът необосновано и в противоречие на събраните по делото писмени доказателства – протоколи за извършени проверки, е приел за извършено твърдяното нарушение. Сочи, че дори в хипотезата на допуснато нарушение, последното се явява незначително и при констатирането му служителите на Агенцията по заетостта е следвало да приложат друг ред, вместо прекратяването, а именно - да предоставят срок за отстраняване. Отделно излага, че в съобщението за прекратяването е демонстрирано едно бъдещо намерение, което още не е реализирано, поради което споразумението е запазило правното си действие и към момента. Посочва, че не е налице твърдяното неизпълнение, доколкото от една страна, лицата, получили ваучери и започнали обучение, са задължени да присъстват на 80 % от учебните занятия, а от друга, същите са завършили успешно курса, положили са финалния изпит и са се дипломирали. Касационният жалбоподател твърди, че съдът е сезиран с жалба, в която са изложени аргументи, обвързващи го да разгледа и действието на споразумението, а в решението липсва такова произнасяне. Доколкото този въпрос е с преюдициално значение, счита, че необсъждайки го, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение. Намира, че съдът е ограничил правото му на защита, тъй като не е изяснил всички факти и обстоятелства по извършените проверки и констатираното неизпълнение на задълженията към АЗ, а по отношение на тях е възприел единствено изводите на административния орган. Във връзка с обжалвания административен акт посочва, че разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от Постановление № 280 на МС от 15.10.2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на ваучери за обучение на безработни и заети лица по Приоритетна ос 1 по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 г. (ПМС № 280/2015 г.) не предвижда отказ от плащане в случай на едностранно прекратяване на договор, още повече, че такова не е налице по изложените аргументи и това представлява основание за незаконосъобразност на акта. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество с отмяна на оспорения индивидуален административен акт, както и присъждане на разноски. Ответникът – изпълнителният директор на Агенцията по заетостта, чрез процесуалния си представител в представен по делото писмен отговор оспорва подадената касационна жалба. Моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирана страна и в срок. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на ЕТ "Г. КУПАНДОЛСКИ – ГРИШАСМИЛ" срещу отказ на изпълнителния директор на Агенция по заетостта, обективиран в писмо № ДОб-ВЗЛ-08-01-880#19 от 12.06.2018 г., да изплати сума в размер на 29 070 лева, представляваща 85 % от стойността на 19 броя ваучери за обучение по професионална квалификация за трета степен по професия "Техник по транспортна техника", специалност "Пътно – строителна техника". За да постанови този правен резултат съдът е приел от фактическа страна, че на 07.11.2016 г. на основание чл. 7, ал. 7 ПМС № 280/2015 г. Агенцията по заетостта в качеството на възложител е сключила Споразумение № ДОб-2-3#1 с лице от изготвения списък на отговарящите на условията по чл. 9 ПМС № 280/2015 г. доставчици на обучение, а именно - ЕТ "Г. КУПАНДОЛСКИ – ГРИШАСМИЛ". Реализацията на предвидените по проекта обучения се осъществява чрез предоставяне на поименни ваучери на лицата от целевата група – тези, които имат сключен трудов договор с предприятие извън държавната администрация и притежават средна или по-ниска степен на образование, като Агенцията изплаща 85 % от конкретно посочената сума в съответствие с номиналната стойност на ваучера. Със споразумението са уредени условията и редът за разплащане с ваучерите, както и правата и задълженията на страните, свързани с тях. В раздел V са предвидени условията за прекратяване на споразумението, като в чл. 5, ал. 1, т. 2 изрично е уредена възможността за едностранно прекратяване от страна на възложителя при неизпълнение на задълженията на доставчика на обучение (ДОб), в който случай прекратяването настъпва от датата на получаване на писменото предизвестие. В раздел ІV, чл. 4, ал. 3 са регламентирани основанията, при които ДОб няма право да получи стойността на ваучерите, сред които са случаите, когато същият не е изпълнил задълженията си (т. 1). Съгласно раздел VІ неразделна част от споразумението са Общите условия (ОУ), чийто чл. 6, т. 6. 1 предвижда, че доставчикът няма право да получи паричната равностойност на номинала на ваучера, когато не е изпълнил някое от задълженията по Споразумението. Раздел II от "Процедура по прекратяване на сключено споразумение между одобрен доставчик на обучение и Агенцията по заетостта", утвърдена от изпълнителния директор на Агенцията (Процедурата), наречен "Предприемане на действия по прекратяване на Споразумение с ДОб в случаите по чл. 5, ал. 1, т. 2", установява реда за извършване на проверки от възложителя. Безспорно установено е по делото, че на жалбоподателя са извършени проверки на място по относно процесното обучение, при които е установено, че обучение не се провежда и не са открити нито обучаваните лица, нито преподавателят. Описаните обстоятелства са отразени в съставени КП № 43/01.03.2018 г.; КП № 54/16.03.2018 г. и КП № 66/22.03.2018 г. С писмо рег. № ДОб-2-3#23 от 05.04.2018 г. изпълнителният директор на АЗ е уведомил ЕТ "Г. КУПАНДОЛСКИ – ГРИШАСМИЛ", че едностранно прекратява споразумението поради констатираните нарушения, считано от датата на получаване на уведомлението. Писмото е получено лично от доставчика на обучение на 28.05.2018 г. На 12.06.2018 г. е издаден обжалваният отказ, обективиран в писмо № ДОб-ВЗЛ-08-01-880#19 от 12.06.2018 г., да се изплати сума в размер на 29 070 лева, представляваща 85 % от стойността на 19 броя ваучери за обучение по професионална квалификация за трета степен по професия "Техник по транспортна техника", специалност "Пътно – строителна техника". Въз основа на установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на общностно и национално ниво, решаващият съд е приел, че оспореният отказ на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта представлява индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му. По наведените от жалбоподателя доводи за наличие към момента на издаването на обжалвания отказ на действащо споразумение между страните, съдът е приел, че по отношение на акта за прекратяването му е приложим срокът по чл. 140, ал. 1 АПК, който в конкретния случай е изтекъл в хода на производството и представлява обстоятелство от значение за спора. Прилагайки чл. 142, ал. 2 АПК, съдът е приел, че към момента на постановяване на съдебното решение е налице стабилен индивидуален административен акт, обективиран в писмото за прекратяване. Доколкото обаче е преценил, че възражения по отношение на неговата законосъобразност не са наведени в подадената жалба, като липсва и формулиран петитум за отмяната му, не е провел контрол за законосъобразност на този акт. При направеното заключение за прекратяване на сключеното между страните споразумение, послужило като фактическо и правно основание за постановения отказ, съдът е формирал решаващ извод за неоснователност на подадената от ЕТ "Г. КУПАНДОЛСКИ – ГРИШАСМИЛ" жалба. Решението е валидно, допустимо и правилно. В съответствие с установените фактически обстоятелства и относимата правна уредба, съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт, постановен след прекратяване на споразумението между страните, съставляващо основание за постановяване на отказ от изплащане на сумите по предоставените ваучери. Развитите от първоинстанционния съд мотиви се споделят от касационната инстанция и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК (Доп. ДВ, бр. 77/2018 г.) не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорните въпроси се концентрират в наличието на възприетото от органа основание за постановяване на отказ за изплащане на сумата по ваучерите, респ. прекратено ли е към тази дата правното действие на споразумението между страните, посочени ли са надлежно фактите и обстоятелствата, послужили като основание за издаване на акта, както и дали непроизнасянето на първоинстанционния съд относно законосъобразността на писмото от 05.04.2018 г. представлява съществено процесуално нарушение. Оспореният пред съда акт на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта е издаден във връзка с изпълнението на договор за безвъзмездна финансова помощ, сключен между Агенцията по заетостта и Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020 г. " по проект BG05 M90 P001-1. 016 "Ваучери за заети лица". Договорът е сключен въз основа на процедура чрез директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на Агенцията по заетостта по смисъла на чл. 43, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, а конкретните бенефициери на помощта се определят въз основа на регламентирани в договора критерии. В съответствие с условията на проекта заети лица, отговарящи на определените изисквания, могат да придобият нови или да разширят знанията и уменията си чрез придобиване на квалификация и ключови умения като Агенцията по заетостта изплаща 85 % от стойността на обучението, а заетото лице съфинансира 15 %. За финансирането от Агенцията за заетостта се издава ваучер в размер на конкретно посочена сума, представляваща стойността на обучението в зависимост от неговия вид. Доколкото конкретната фактическа и правна рамка касае дейност, състояща се в предоставяне на ваучери за обучение на безработни и заети лица по Приоритетна ос 1 по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 г., то приложима за нея е регламентацията, специално предвидена в Постановление № 280 на МС от 15.10.2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на ваучери за обучение на безработни и заети лица по Приоритетна ос 1 по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 г. Процедурата по одобряване на доставчик е уредена в чл. 7 ПМС № 280/2015 г. Предвижда се доставчиците на обучение, включени в списъка, одобрен от изпълнителния директор на Агенция по заетостта, да подписват споразумение с Агенцията по заетостта по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика или упълномощено от него длъжностно лице, като споразуменията се подписват от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта или от упълномощено/упълномощени от него длъжностно лице/длъжностни лица. В случая споразумението между Агенцията и касатора е сключено на 07.11.2016 г. Регламентацията на правоотношенията, възникнали между Агенцията и доставчикът на обучение по смисъла на чл. 7 ПМС № 280/2015 г. се съдържа в разпоредбите на постановлението, а за неуредените случаи или такива, при които нормативният акт е предоставил изрично правомощия да бъдат уреждани допълнително – в постигнатото споразумение, както и Общите условия към него. В случая споразумението е прекратено на 28.05.2018 г., с получаване на писмото от 05.04.2018 г. Съгласно чл. 5. 1. от Общите условия към споразумението, доставчикът на обучение има право да поиска плащане на ваучери от възложителя, само след окончателно и успешно приключване на обучението на лицата – приносители на ваучерите, включително и при едностранно прекратяване на споразумението без предизвестие, с изключение на случаите на чл. 5, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 5 и т. 7, Раздел V от Споразумението. Съгласно чл. 6.1.1 от Общите условия, доставчикът няма право да получи паричната равностойност на номинала на ваучера, когато не е изпълнил някое от задълженията по споразумението. Доколкото в случая е отказано плащане поради прекратено споразумение на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 – виновно неизпълнение от страна на доставчика, изразяващо се непровеждане на обучения за придобиване на професионална квалификация в пълен обем, то отказът е законосъобразен тъй като основанието за прекратяване на споразумението попада сред тези, при които плащане не се дължи. Съдържащите се в жалбата до първоинстанционния съд оплаквания въвеждат като предмет на съдебен контрол единствено законосъобразността на писмото, с което е постановен отказ за изплащане на процесната сума. Съдът дължи проверка относно наличието на валидно прекратено споразумение към този момент доколкото последното обстоятелство представлява материалноправна предпоставка за постановяване на отказа, но не и проверка на законосъобразността на акта за прекратяване. Ето защо, неоснователни са доводите на касатора за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалния закон, състоящи се в необсъждане законосъобразността на писмото за прекратяване на споразумението и липсата на изрично произнасяне по този въпрос. В тази връзка и всички твърдения за неспазване на съдържащия се в Процедурата ред за прекратяване, както и за липса на реквизити по чл. 57 АПК в писмото от 05.04.2018 г., са неотносими към предмета на настоящото производство. Първоинстанционният съд е стигнал до правилен извод, че обжалваният административен акт е законосъобразен, тъй като в съответствие с чл. 35 АПК в съдържанието му са изброени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Спазено е и изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК – в акта е цитирано е основанието, което дава право на органа да откаже изплащане стойността на ваучерите, а именно – чл. 5. 1. от Общите условия (при едностранно прекратяване на споразумението). В мотивите си органът се е позовал на уведомително писмо от 05.04.2018 г., получено от доставчика на обучение на 28.05.2018 г., в което подробно са изложени констатираните нарушения, касаещи самото прекратяване. Обсъждането на допуснатите нарушения, наложили прекратяването, касаят писмото от 05.04.2018 г., а не отказът за плащане, базиран на него, поради което е неоснователно твърдението на касатора, че обжалваният акт е незаконосъобразен с оглед липсата на точно изложение на допуснатите нарушения. Неоснователно е и твърдението, че тъй като към момента на постановяването на отказа не е бил налице стабилен, влязъл в сила акт за прекратяването, то фактът на прекратяване не е настъпил все още. Съгласно чл. 5, ал. 2 от споразумението, уведомяването на съконтрахента - бенефициер (с получаване на писмото) съставлява правопрекратяващ споразумението факт. Правните изводи за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт са направени след анализ на всички доказателства, при вярно установена фактическа обстановка и правилно приложение на законовите разпоредби. Обжалваното решение е обосновано и при постановяването му не се допуснати твърдените нарушения на съдопроизводствените правила. По изложените съображения следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение