Решение № 11396 от 23.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1440/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Винзавод АД, гр. Асеновград против решение 2241 / 11.12.2023 г. по адм. дело 1283 / 2023 г. на Административен съд Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 404, ал.1, т.12 от Кодекса на труда (КТ) и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Претендира се и недопустимост на съдебното решение, детерминирана от неизчакване приключването на преюдициален за производството спор по търговско дело 621 / 2023 г. по описа на Окръжен съд Пловдив. Ответникът по касационната жалба Дирекция Инспекция по труда Пловдив, чрез юрисконсулт Тодоринска изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмено становище и претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена в срок, от надлежна страна и при наличието на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване на правото на касационно оспорване и отсъствието на отрицателните такива, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение 2241 / 11.12.2023 г. по адм. дело 1283 / 2023 г. Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на Винзавод АД, гр. Асеновград срещу т.2 от протокол за извършена проверка изх. ПР2309773/29.03.2023 г. на Дирекция Инспекция по труда Пловдив, с който е разпоредено жалбоподателят да изплати на П. А. М. неизползван платен годишен отпуск за 122 работни дни. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл.404, ал.1, т.12 КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 КТ по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки и в частност да дават задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения. По делото няма спор, че издадените предписания са за вземане от неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 122 работни дни, в съответствие с изискванията на чл. 224, ал.1 КТ. Съобразен с доказателствата по делото е и извода на съда за безспорна установеност на вземането. Правилно първоинстанционният съд е приел, че по делото не са представени доказателства за изплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал.1 КТ, който предвижда, че при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение. Изводите на съда намират подкрепа и в заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която законосъобразно е ценена като неоспорена от страните и компетентно изготвена. Възраженията на жалбоподателя и касатор в настоящото производство, че обезщетението за неизползван платен годишен отпуск не е изплатено на П. А. М., поради наличието на насрещно негово вземане подкрепя дължимостта на първото. Контролните органи на Дирекция Инспекция по труда Пловдив нямат юрисдикционни функции, за да установяват ликвидността и изискуемостта на насрещните вземания на работодателя. Техните правомощия са свързани с установяването на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения и в случая са ги реализирали в предвидения от закона обем и в съответствие с действащите материалноправни разпоредби. Неоснователни са доводите за недопустимост на първоинстанционното съдебно решение, поради отказано от съда спиране на производството във връзка с наличието на преюдициален спор между страните по съществувалото трудово правоотношение. Съгласно чл. 229, ал.1, т.4 ГПК вр. с чл. 144 АПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Има се предвид обусловеност между делата, която се основава на връзката между субективните права и правопораждащите ги факти, като съдържание на конкретните правоотношения. По смисъла на цитираната норма такава обусловеност е налице когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване се явява предпоставка за съществуването на спорното материално право, предмет на обусловеното дело. Спорът по търговско дело 621 / 2023 г. по описа на Окръжен съд Пловдив касае неоснователно получени трудови възнаграждения и не е преюдициален за предмета на настоящото дело. Административният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение