Решение № 1105 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9252/2011 г.

Решение № 1105 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9252/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ - гр. Пловдив против решение № 977/3.06.2011 г., постановено по адм. дело № 2234/2010 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отменено решение № 279/4.10.2010 г. на директора на РУСО и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на отдел "Пенсии". В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против административните актове. Ответникът по касационната жалба - Стоянка Грозданова Николова от гр. Пловдив, представлявана от пълномощника адв. Стефан Свиленов, оспорва жалбата. В писмен отговор и писмена защита от пълномощника се излагат съображения за правилност на решението и се претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното. С обжалваното решение на Административен съд гр. Пловдив е отменено решение № 279/4.10.2010 г. на директора на РУСО - гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 5508033517/20.08.2010 г. на ръководителя на отдел "Пенсии" в ТП на НОИ, постановяващо Стоянка Грозданова Николова да възстанови неправилно изплатената й сума за пенсия в размер на 4751,01 лв., в това числа главница - 4002,76 лв. за периода от 1.11.2006 г. до 30.11.2009 г. и лихви по чл. 113 КСО в размер на 748,25 лв., начислени към 6.08.2010 г. За да постанови това решение съдът е приел, че не е налице недобросъвестност на лицето по смисъла на чл. 114, ал. 1 КСО при получаване на пенсиите за посочения период, поради което и неправилно е разпоредено възстановяване на сумата. В тази връзка съдът е посочил, че сумите са изплатени на основание подадено заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност въз основа на експертно решение /ЕР/ на ТЕЛК от 1.12.2006 г., което е отменено с решение на НЕЛК от 8.01.2010 г. и преписката е върната за ново произнасяне на ТЕЛК, при което производството пред ТЕЛК е прекратено с ЕР № 1383/18.06.2010 г. поради неявяване на лицето на преглед. Предвид това решение на ТЕЛК е прието, че липсва акт на медицинската експертиза на работоспособността, установяващ трайно намалена работоспособност над 50 %, поради което е разпоредено връщане на получената сума за пенсия за инвалидност. Съдът е обосновал извода, че административният орган не е установил дали действително се касае за недобросъвестност от страна на Николова. В тази връзка е изложил съображения, че нито в Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността /НМЕР/, нито в КСО е предвидено основание за прекратяване на процедурата по призоваване пред ТЕЛК, а тъкмо обратното - в чл. 40, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи е предвидено, че в случаи като процесния ТЕЛК се произнася само по документи. Според съда в случая е налице неприключило административно производство, като ЕР на ТЕЛК от 18.06.2010 г. не може да обоснове извода, че процедурата по освидетелстване на Николова е преустановена поради нейни недобросъвестни действия. Наред с това съдът е приел, че по делото няма данни за надлежно уведомяване на Николова както за решението на НЕЛК, така и за последващото решение на ТЕЛК. По подробни съображения в посочения смисъл съдът е направил извода, че не са констатирани никакви недобросъвестни действия от страна на Николова, които да обосноват приложението на чл. 114, ал. 1 КСО. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно, че Стоянка Грозданова Николова е подала заявления от 11.12.2006 г. с искане за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, като към тях е приложила ЕР на ТЕЛК № 2558/1.11.2006 г., удостоверяващо 72,4 % трайно намалена работоспособност, с дата на инвалидизиране - 1.11.2006 г. и срок на инвалидността - 1.12.2009 г. Решението на ТЕЛК е обжалвано пред НЕЛК по реда на чл. 98, ал. 6 КСО от председателя на медицинската комисия при РУСО, като с ЕР № 0009/8.01.2010 г. на НЕЛК решението на ТЕЛК е отменено и преписката е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване. От ТЕЛК при МБАЛ"Пловдив"АД е издадено ЕР № 1383/18.06.2010 г., с което е направена констатация, че ТЕЛК се произнася по повод неявяване на лицето на преглед след НЕЛК, лицето е призовано с обратна разписка и не се е явило, поради което ТЕЛК не може да излезе с ЕР и прекратява процедурата по призоваване. Междувременно, с разпореждане № 5508033517/2.02.2007 г. е спряно административното производство по подадените от Стоянка Николова заявления за отпускане на пенсия до приключване на производството по обжалване на ЕР на ТЕЛК, а с разпореждане под същия номер от 13.08.2009 г., предвид измененията в КСО и по-конкретно - приемането на ал. 7 на чл. 98 КСО и разпоредбата на § 22м ПЗР КСО, е възобновено административното производство и с друго разпореждане със същия номер и дата - протокол № 01069, са отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност в размера по чл. 98, ал. 7 КСО, считано от 1.11.2006 г. до 1.12.2009 г. С разпореждане № 5508033517/6.08.2010 г., издадено на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО е отменено разпореждането от 13.08.2009 г. и е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност. Въз основа на това разпореждане и на основание чл. 98, ал. 1 и чл. 114, ал. 1 КСО е издадено разпореждане № 5508033517/20.08.2010 г., потвърдено с обжалваното пред съда решение № 279/4.10.2010 г. на директора на РУСО гр. Пловдив. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 КСО, посочена като правно основание за издаване на оспореното разпореждане от 20.08.2010 г. за възстановяване на суми, е предвидено, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Следователно, недобросъвестността на лицето, което е получило осигурителните плащания е предпоставка за възстановяване на получените суми. Недобросъвестността не се предполага, а следва да бъде доказана по общите правила на чл. 170, ал. 1 АПК от органа, издал административния акт, съдържащ позоваване на недобросъвестност. Предвид събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка, обоснован и правилен е извода на първоинстанционния съд, че не е доказано недобросъвестно получаване на сумите от Стоянка Николова, адресат на административния акт и ответник в настоящото производство. Недобросъвестността предполага лицето, което е получило осигурителното плащане да е знаело или да е било длъжно да знае за съществуването, респективно за несъществуването, на определени факти от обективната действителност, които са пречка за получаване на съответното осигурително плащане. В случая е прието, че лицето е недобросъвестно, тъй като не се е явило за преглед пред ТЕЛК, след връщането на преписката за ново произнасяне, съгласно ЕР № 0009/8.01.2010 г. на НЕЛК. В резултат на това е постановено ЕР № 1383/18.06.2010 г. на ТЕЛК, с което /според съдържанието на раздела "Констатации" в ЕР/ е прекратена процедурата по призоваване, тъй като лицето не се е явило на преглед след НЕЛК, за което е редовно призовано с обратна разписка. Доколкото това решение на ТЕЛК е послужило като основание за обосноваване на извода за недобросъвестност на лицето и респективно - за издаване на разпореждането за възстановяване на сумата, то правилно първоинстанционният съд е обсъдил въпроса дали това решение е влязло в сила. По делото липсват доказателства, от които да се установява, че ЕР на ТЕЛК от 18.06.2010 г. е връчено редовно на Стоянка Николова, от което следва, че за същата не е започнал да тече срок за обжалването му по реда на чл. 112 КСО и съответно не може да се приеме, че това решение е влязло в сила. Не може да бъде споделено становището, изразено в касационната жалба, че за административния орган /в случая за длъжностните лица на РУСО - гр. Пловдив/ не съществува нито задължение, нито нормативно предвидено право за подлагат под съмнение проведената от ТЕЛК процедура по уведомяване на Ст. Николова. След като ЕР на ТЕЛК от 18.06.2010 г. е послужило като основание за издаване на разпореждането от 20.08.2010 г., то компетентният административен орган да издаде това разпореждане е следвало да провери дали ЕР на ТЕЛК е влязло в сила, и едва след като констатира по положителен начин този релевантен факт би имал основание да съобрази съдържанието му и да обоснове с него издавания административен акт. Наред с това в конкретния случай, първоинстанционният съд обосновано е посочил, че самото съдържание на ЕР на ТЕЛК от 18.06.2010 г. не обосновава недобросъвестност на Стоянка Николова при получаване на сумите по осигурителните плащания. Неявяването на лицето за освидетелстване пред ТЕЛК през 2010 г. във връзка с преценка на състоянието на това лице през 2006 г., само по себе си не може да обуслови извод за недобросъвестност. В този смисъл настоящият съдебен състав възприема изложените от първоинстанционния съд доводи и съображения относно съдържанието и значението на ЕР на ТЕЛК от 18.06.2010 г. именно във връзка с преценката дали лицето е било недобросъвестно при получаване на осигурителните плащания, а не като произнасяне по законосъобразността на това експертно решение. Съдът правилно е приел, че не е налице приключила процедура по освидетелстване на Стоянка Николова, след като ЕР на ТЕЛК от 18.06.2010 г. не е редовно съобщено на лицето и същото не е влязло в сила. Освен това, въпросът относно недобросъвестността следва да бъде преценяван с оглед момента на подаване на заявлението и съответно - получаване на осигурителните плащания, а не с оглед на последващо поведение на лицето, каквото е неявяването пред ТЕЛК няколко години след първоначалното освидетелстване. Отделно от изложеното следва да се има предвид, че относно разпореждане № 5508033517/6.08.2010 г., с което е отменено разпореждането от 13.08.2009 г. и е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност на Стоянка Николова, също няма данни да е влязло в сила към датата на постановяване на разпореждането от 20.08.2010 г. за възстановяване на неоснователно получени суми. Предвид това сумите са изплатени на основание разпореждането от 13.08.2009 г., издадено на основание чл. 98, ал. 7 КСО, което не е било отменено. По изложените съображения настоящият състав намира, че правилно първоинстанционният съд е отменил обжалваното решение на директора на РУСО гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане за възстановяване на суми на основание чл. 114, ал. 1 КСО. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна и решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е основателно. От представените по делото доказателства се установяват направени разноски за касационното производство в размер на 300 лв. за изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 12.07.2011 г., поради което следва да бъдат присъдени разноски в този размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,