Решение № 11332 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5815/2009 г.

Решение № 11332 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5815/2009 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Младен Мартинов и Диана Мартинова от гр. Велико Търново срещу решение № 47 от 25.02.2009 г. по адм. д. № 733/2008 г. на Административен съд - Велико Търново. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед. Ответниците началник на РДНСК - Велико Търново и кмета на Община Велико Търново не ангажират становище по касационната жалба. Ответникът Георги Маречков, в писмено възражение излага доводи за обоснованост и законосъобразност на решението и моли за оставяне на същото в сила. Останалите ответници - физически лица не ангажират становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, видно от пощенското клеймо и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящите касатори срещу заповед № ДК-02-ВТ-09/ 28.06. 2007 г. на началника на РДНСК - Велико Търново, с която на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 222 ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, съставляващ " постройка на допълващо застрояване" в УПИ III, кв. 3743, по плана на гр. Велико Търново, извършен от Младен Мартинов и Диана Мартинова без необходимите строителни книжа. Прието е, че е налице безспорно доказан незаконен строеж, извършен през 2006 г. без строителни книжа , който подлежи на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ. Изложени са подробни мотиви във връзка с връчване на адресатите на съставените в производството констативни актове и процесната заповед, тъй като това е единствения довод за незаконосъобразност по жалбата до АС. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативни актове от 13.06.2006 г. не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателя както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, съставляващ " постройка на допълващо застрояване" в УПИ III, кв. 3743, по плана на гр. Велико Търново. Процесния незаконен строеж не попада в изключителната хипотеза по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, предвид годината на изграждане. Следователно и при липса на регламентирана в ЗУТ възможност за узаконяване след 23.01.2004 г., е налице безспорно незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. Неоснователен е доводът за нарушена процедура по § 4, ал. 1 от ДР на ЗУТ, както правилно е приел административният съд. Съгласно § 4, ал. 1 от ДР на ЗУТ съобщенията от компетентните органи на заинтересуваните лица по този закон и актовете по неговото прилагане, когато не е указано друго, се правят по реда на АПК. Второто изречение на посочената разпоредба предвижда ред за уведомяване, чрез залепването на съобщение на недвижимия имот и на видно място в общината по отношение на отсъстващи лица. За да намери приложение този ред на уведомяване на заинтересуваните лица е необходимо да са налице доказателства за това, че лицето е "отсъстващо" по смисъла на § 4, ал. 1, изр. второ от ДР на ЗУТ и по отношение на него не е могъл да се приложи редът за уведомяване по АПК. В административната преписка са налице безспорни данни за издирване на Младен Мартинов и Диана Мартинова и на двата известни административни адреса Освен изложеното, следва да се има предвид и това, че дори и да е налице нарушение на процедурата по връчване на констативния акт, то това не съставлява съществено нарушение. Констативният акт е подготвителен документ за установяване на обстоятелства, имащи значение и подготвящи издаването на крайния, завършващ административната процедура адм. акт - обжалваната заповед. С надлежното съобщаване на заповед № ДК-02-ВТ-09/28.06. 2007 г. на началника на РДНСК - Велико Търново и приемане на жалбата срещу нея за процесуално допустима от съда, адресата реализира в правото си на защита срещу тази заповед, в т. ч. и срещу констативният акт, въз основа на който тя е издадена. Следователно правото на защита срещу констативния акт, чрез навеждане на факти и обстоятелства и представяне на доказателства е реализируемо и в производството по обжалване на последващата заповед пред съда. Именно поради това неспазването на изискванията по § 4 ал. 1 от ДР на ЗУТ за съобщаване на констативния акт на жалбоподателя не съставлява процедурно нарушение от категорията на съществените, което да води до незаконосъобразност на заповедта само на това основание, респ. до нейната отмяна без произнасяне по същество. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение