Решение № 9146 от 23.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 410/2023 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от БестСолар ЕООД срещу решение 5977/19.10.2022 г. по адм.дело 1952/2022 г. на Административен съд София град /АССГ/. Дружеството касатор твърди, че решението е неправилно и необосновано, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли да бъде отменено. Оспорва извода на съда, че решението на КЕВР е прието от компетентен орган при спазване на процедурата предвидена в закона и принципите залегнали в АПК. Счита, че то е издадено при липса на мотиви и в противоречие с Решение за справяне с ценовата криза на електроенергията от 16.12.2021 г. на Народното събрание, с което е наложен мораториум върху цената на електроенергията. Претендира сторените разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът Комисията по енергийно и водно регулиране /КЕВР/ се представлява от юрисконсулт Райков. Моли да бъде отхвърлена подадената касационна жалба, като счита, че решението на АССГ е правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Фонд Сигурност на електроенергийната система, редовно призован, не се представлява. Прокурорът от Върховна прокуратура дава, писмено и в съдебно заседание, заключение, че касационната жалба е допустима, но е неоснователна, а първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, в настоящия състав на Трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Производството пред АССГ е образувано по жалба на БестСолар ООД срещу Решение Ц-2/01.01.2022 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), в частта по Раздел І,т. 1, подт.2.10, във връзка с Решение Ц-18 от 20.06.2011г. на КЕВР с което, считано от 01.01.2022 г., КЕВР се изменя прогнозната пазарна цена на базов товар и съответно прогнозната пазарна цена по групи производители и премиите на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници /ВЕИ/ с обща инсталирана мощност 500 kW и над 500 kW, определени от решение на КЕВР Ц-25/01.07.2021г. По същество на спора съдът е посочил, че Решение Ц-2 от 01.01.2022 г. е прието от компетентен административен орган, в съответствие с правомощията му. Прието е при наличието на кворум с изискуемото мнозинство, от състав на комисията, който съответства на изискванията на закона и е подписано. Констатирал е, че решението е издадено и при спазване на изискването за форма, установено в разпоредбата на чл.59 от АПК, съдържа подробни мотиви, като са посочени фактическите и правните основания за издаването му и е спазена законовата, поради което е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Решение Ц-2 от 01.01.2022 г. От фактическа страна е установено, че жалбоподателят БестСолар ООД притежава и експлоатира фотоволтаична електрическа централа Карлово находяща се в землището на с. Дъбене, община Пловдив, с инсталирана мощност 5 МВт, която е присъединена към съответната електрическа мрежа. Преференциалната цена, която е била приложима към централата на жалбоподателя е в размер на 485,60 лв./MBтч, съгласно Решение Ц-18/20.06.2011 г. на КЕВР. Жалбоподателят на 05.11.2019г. сключва договор с Фонд Сигурност на електроенергийната система за компенсиране с премия ВЕИ-107/31.10.2018 г. за произведените от централата количества електрическа енергия до размера на определеното за тази категория производители нетно специфично производство на електрическа енергия. Към датата на сключване на Договора за изкупуване в сила е било Решение Ц-18/20.06.2011г. на КЕВР. С решение Ц-25 от 01.07.2021г. в частта по т.ХІХ, КЕВР е определила за периода 01.07.2021 г. - 30.06.2022 г. премии за електрическа енергия от възобновяеми източници (ВИ), произведена от централи с обща инсталирана електрическа мощност 500 kW и над 500 kW. Цената, определена с Решение Ц-2 от 01.01.2022 г.за централата, собственост на жалбоподателя, е 485,60 лв./МВтч, с премия 210,64 лв., като разлика между преференциалната цена и определената от КЕВР за регулаторния период от 01.07.2021г. до 30.06.2022 г. Съдът е приел,че е налице обективният факт на съществено изменение между определената прогнозна цена на борсов товар за този период, спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар и това изменение е в размер над 180%. Анализирал е разпоредбите на закона и възражението на жалбоподателя, че решението на КЕВР е в противоречие с наложения мораториум върху цените на електрическата енергия съгласно Решение на НС от 16.12.2021 г. и е обосновал извод, че сделките които се сключват от производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, какъвто се явява БестСолар ЕООД, се осъществяват на организиран борсов пазар, а не на регулиран пазар, поради което решението на НС е неприложимо по отношение на акта на КЕВР. Съдът е направил извод, че решението стимулира повече производители на електрическа енергия да търсят реализация на произвежданата от тях енергия на свободния пазар, което не само не ограничава конкуренцията, а напротив - създава предпоставки за намаляване на цената на електрическата енергия. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изложил обосновани мотиви, които се споделят от касационната инстанция. Първо следва да се разгледа възражението на касатора, че Решение Ц-2 от 01.01.2022 г. на КЕВР е постановено при изначална липса на компетентност, поради обстоятелството, че според дружеството, мандатът на двама от членовете на Комисията е бил изтекъл още през 2020 г. Мандатността е въведена в Конституцията и е относима за законодателната, изпълнителната и съдебната власт за осъществяване на предоставените властнически правомощия по изпълнение на държавната политика в определена област на обществените отношения. Тя е механизъм, установен от Конституцията или от закон, за демократично конституиране, устройство и функциониране на държавните органи чрез предоставянето им на определени правомощия за определен период от време. Самият срок може да бъде абсолютно или относително определен. Мандатът бива индивидуален и мандат на органа. Изтичането на мандата на колективен орган прекратява мандата на всички членове на органа, с изключение на случая на продължаване на осъществяването на функции след изтичане на срока т. нар. удължаване на мандата . (цит. мотиви на Решение 13 от 15.12.2010 г. на Конституционния съд по КД 12/2010 г. ). Съгласно чл. 13, ал. 1 вр. чл. 11 от Закона за енергетиката КЕВР е колегиален (състоящ се от 9 члена), постоянно действащ орган, включително председател, които се избират и освобождават от Народното събрание с мандат от пет години, с право на не повече от два пълни последователни мандата. Съгласно чл. 11, ал. 5, предл. второ ЗЕ членовете на Комисията продължават да изпълняват функциите си и след изтичането на мандата им до встъпване на длъжност на новите членове. Обстоятелството, че не е изпълнено условието на чл. 11, ал. 5, изр. 1 ЗЕ изборът на новите членове на комисията да се произведе не по-рано от три месеца и не по-късно от един месец преди изтичането на мандата на действащите членове не дерогира волята на законодателя членовете на Комисията продължават да изпълняват функциите си и след изтичането на мандата им до встъпване на длъжност на новите членове, каквато хипотеза развива касаторът. Следователно, изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен държавен колективен орган, на когото са възложени функции по регулиране на дейностите в енергетиката, във водоснабдяването и канализацията, в рамките на законовите му правомощия е обоснован и законосъобразен. Не е налице нищожност. Неоснователно е възражението на касатора, че решението на КЕВР е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Правилно от административния съд е установено, че Решение Ц-2 от 01.01.2022 г. е мотивирано от административния орган с повишаването на цените на електрическата енергия на свободния пазар, като със заповед З-Е-319 от 07.12.2021 г. на председателя на КЕВР е формирана работна група, със задача да анализира изменението между определената прогнозна цена за базов товар за периода 01.07.2021 г. - 30.06.2022 г. спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода, на организиран борсов пазар на електрическа енергия и ако това изменение е съществено, да извърши анализ по отношение на изменението на определените с Решение Ц-25 от 01.07.2021 г. на КЕВР премии за електрическа енергия от възобновяеми източници, произведена от централи с обща инсталирана електрическа мощност 500 kW и над 500 kW. Работната група приключила дейността си с изготвянето на Доклад с вх. Е-Дк-1271 от 08.12.2021г., който е приет от КЕВР с решение по т.1 от Протокол 287 от 13.12.2021г. Със същото решение, с което е приет доклада, КЕВР е приела и проект на решение относно изменение на определените с Решение Ц-25 от 01.07.2021г. премии. Така, с решението по Протокол 287 от 13.12.2021г., по т.2 от същото, КЕВР е открила процедура по изменение на премиите, определени в Решение Ц-25 от 01.07.2021г., в частта по т.3, при условията на чл.31б, ал.2 от ЗЕ, което да се осъществи при съкратена процедура и срокове за нейното провеждане. Със същото решение - т.2.1. КЕВР е определила дата за провеждане на открито заседание за разглеждане на приетия по т.1 Доклад и дата за провеждане на обществено обсъждане на проект за решение 15.12.2021г. Определила е срок за представяне на становища по доклада и по проекта на решение 17.12.2021г.-17.00 часа. С т.2.3 от решението е определена и дата на провеждане на закрито заседание на КЕВР за приемане на решение 01.01.2022г. С т.3 от решението по Протокол 287 от 13.12.2021г. КЕВР е приела и проект на решение относно изменение на определените с Решение Ц-25/01.07.2021г. на КЕВР цени на производителите на ел.енергия от ВИ с обща инсталирана електрическа мощност 500 kW и над 500 kW. С решението е насрочено и открито заседание за разглеждане на доклада на 15.12.2021г. ( т.4), което да се проведе по реда на т.8 от Решение по Протокол 175/05.08.2020г., като разпоредила (т.6) приетите доклад и проект на решение, датите и часовете на откритото заседание и общественото обсъждане, да бъдат оповестени на интернет страницата на КЕВР. На 13.12.2021г. в секция Новини на интернет страницата на КЕВР е било публикувано съобщение за покана за провеждане на обществено обсъждане на проект на решение относно изменение на определените с Решение Ц-25 от 01.07.2021г. на КЕВР премии на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност 500 kW и над 500 kW. Откритото заседание на КЕВР за обществено обсъждане на проекта за решение, така както е посочено в решение по Протокол 287 от 13.12.2021г. на КЕВР - на 15.12.2021г. от 10 часа, с участието на заинтересовани страни, е проведено на оповестената дата 15.12.2021г., като за резултата от него е съставен протокол от същата дата. В заключителната част на протокола от 15.12.2021г. отново е посочен срока за писмени предложения по проекта за решение 17.12.2021г., както и датата на провеждането на закритото заседание на КЕВР 01.01.2022г. В резултат на проведеното обществено обсъждане, до КЕВР са постъпили становища от Асоциация на търговците на електроенергия в България, от Българска фотоволтаична асоциация, от Българска ветроенергийна асоциация, от М. Б. С. У. П., ЕООД Скай солар България Ко ЕООД, както и от още 12 други ЮЛ, подробно посочени в оспореното решение на КЕВР. На 01.01.2022 г. на основание чл.31б, ал.2 от Закона за енергетиката и §28, ал.3 от ПЗР на ЗЕВИ, обн. ДВ,бр.9 от 2021 г., чл.14, ал.1 от ЗЕ, чл.40, ал.2 от Наредба 1 за регулиране на цените на електрическа енергия (Наредбата), КЕВР приела оспореното Решение Ц-2/01.01.2022 г., с което са изменени определените с Решение Ц-25/01.07.2021 г. премии на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност 500 kW и над 500 kW. Тъй като прогнозната пазарна цена не превишава определената и приложима за жалбоподателя преференциална цена за електрическа енергия, произведена от електрически централи с фотоволтаични модули, се изчислява премия от 210,64 лв./МВтч. Трябва да се отбележи, че през 2021 г. пазарът на електроенергия е либерализиран. Затова цената на произведеното количество енергия от възобновяеми източници се определя по различен механизъм. От 1 юли 2021 г. крайните снабдители не изкупуват електрическа енергия по преференциални цени от производители на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, произведена от централи с обща инсталирана електрическа мощност от 500 кW до 1 MW, съгласно § 28, ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗЕ. От този момент Българската енергийна независима борса /БЕНБ/ е задължителният канал, през който производители с инсталирана мощност равна и над 500kW трябва да продават своята електроенергия на свободен пазар. Производителите следва да изберат една от трите платформи за търговия Пазар ден напред, Пазар в рамките на деня и Двустранни договори, които платформи се поддържат от БЕНБ и на които пазарни сегменти борсата има различни правомощия. Освен че продават произведената ел.енергия на свободния пазар, производителите на ел.енергия от ВЕИ подписват договор за компенсиране с премии с Фонд Сигурност на електроенергийната система. НС е наложило мораториум върху цената на електрическата енергия, ВиК услугите и топлинната енергия на регулиран пазар на нивата от 16 декември 2021 г., като срокът на неговото действие е до 31 март 2022 г. Премията е разликата между определена с решение на КЕВР преференциална цена, приложима за съответната централа, и определяна също от КЕВР прогнозна пазарна цена на ел.енергия за всеки регулаторен период за групата производители, към която се отнася този производител. Следва да се има предвид, че по силата на чл.100, ал.4 от ЗЕ сделките, които се сключват от производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, с обект с обща инсталирана мощност 0,5 MW и над 0,5 MW, се осъществяват на организиран борсов пазар на електрическа енергия по свободно договорени цени. Следователно тези сделки, се осъществяват по свободно договорени цени извън регулирания пазар. Предвид изложеното, решението на НС за налагане на мораториум върху цената на електрическата енергия на регулиран пазар не е приложимо по отношение на акта на КЕВР. Предвид наличието на съществено изменение между определената прогнозна пазарна цена за базов товар за този период спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар на електрическа енергия, Комисията е открила процедура за изменение на премиите, съгласно чл. 31б, ал.2 от ЗЕ, като след вземане предвид на стойностите на фючърсните сделки към началото на м. ноември 2021г., прогнозната цена спрямо старата прогнозна цена е с отклонение от над 180%. В крайна сметка, значението на премията за всеки производител е различно, в зависимост от това как е преценил да продава произведената от него ел.енергия. Ако производител сключи договор с фиксирана цена /и към нея се прибави премията/ финансовият резултат ще е различен от крайната цена на производител, който продава по пазарни цени на борсата и получава премията. Поради това, независимо че размерът на премията е еднакъв за производителите, за някои от тях този размер може да е удовлетворяващ, а за други - да е нисък. От това следва извод, че независимо от еднаквата премия, за всеки производител крайната цена на ел.енергията е различна. Поради това всеки производител има право да прецени правния си интерес от обжалване на акта на КЕВР за определяне на размера на премията. Това обуславя и определянето на характера н оспорвания акт като индивидуален административен акт, съобразно правилата на чл. 21 АПК и чл.36а, ал.1 и ал.2 ЗЕ. Допълнителен аргумент в подкрепа на това становище може да се изведе от анализа на разпоредбата на чл.36а, ал.1 и ал.2 от ЗЕ. Разпоредбата определя, че за енергийните предприятия, доставящи електрическа енергия и природен газ по регулирани цени, Комисията утвърждава цените като пределни цени на всеки лицензиант с решение, което е индивидуален административен акт. Действително производителите на ел.енергия от ФЕЦ не продават енергия по регулирани цени, а на свободния пазар. Но в случая премията, като компонента на крайната им цена, подлежи на регулиране. Определянето на прогнозната цена за базов товар се извършва от КЕВР единствено за целите на определянето на премиите, т.е. не се регулират цени по смисъла на чл.30, ал.1 от ЗЕ, прогнозната цена за базов товар не попада в цените подлежащи на регулиране от КЕВР по реда на чл.30, ал.1 от ЗЕ. Премията, която получават производителите на ел.енергия от ВЕИ е определена в закона като компонента от цената на ел.енергията. Съгласно чл.30, ал.1, т.17 ЗЕ на регулиране от Комисията подлежи компонентата от цена, чрез която всички крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система, включително операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи, участват в компенсиране на разходите по чл.35, а именно - предоставяне на премии за електрическа енергия от възобновяеми източници. Върховният съд в свои решения вече е посочил, че след като законът определя акта на Комисията, с която се утвърждават регулираните цени, като индивидуален административен акт, то и регулираната с акт на КЕВР компонента на цената, следва да се определя с акт, който да е индивидуален административен акт. Подкрепя се преценката на административния съд, че при приемане на процесното решение Комисията е спазила законоустановената процедура. Подробно съдът е проследил всички етапи на процедурата и изводите на съда са законосъобразни. Обективният критерий на закона, уреден в пар.1 т.16а от ДР на Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия, е бил спазен и КЕВР е следвало да приеме обжалваното решение. Настоящата инстанция споделя изводите на АССГ, че определеният размер на премиите е въпрос на целесъобразност. Принципно е положението, че начинът на предоставяне на преференциите на производителите от ВЕИ, чрез продажби по свободно договорени цени и премии от ФСЕС, не би следвало да доведе до резултати, противоположни на целите за насърчаване на използването на енергията от ВЕИ. В този смисъл, тричленният състав на ВАС, Трето отделение намира касационната жалба за неоснователна, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. На КЕВР следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,