Решение № 12888 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12342/2014 г.

Решение № 12888 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12342/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на Таня Янчева Михова, ЕГН **********, чрез процесуалния й представител адв. Илиева против решение № 1423/30.07.2014 на Административен съд - Бургас, постановено по адм. д. № 2644/2013, с което е отхвърлена жалбата й против Ревизионен акт № 021300965/31.07.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № 313/15.10.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие със закона, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира са отмяна на решението изцяло. Моли за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Директорът на дирекция ОДОП гр. Бургас, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени съдържащите се в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна по делото, против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество - тя е неоснователна. Предмет на спора пред Административен съд - Бургас е бил Ревизионен акт № 021300965/31.07.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № 313/15.10.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас. С решението си първоинстанционният съд е изменил ревизионния акт, в частта, с която са определени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ и осигурителни вноски за фонд ДОО и за ДЗПО в за данъчния период 1.01.2009 г. - 31.12.2009 г., като е намалил размера на данъка по чл. 48 от ЗДДФЛ от 1 130.23 лева на 1 055.04 лева и лихвата за забава от 378.62 лева на 353.44 лева, както и размера на вноските за фонд ДОО от 1943.97 лева на 1824.75 и вноските за ДЗПО в УПФ от 747.68 лева на 701.83 лева. В останалата част ревизионният акт е оставен в сила. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка, обсъдил е и приетата по делото ССчЕ. Първоинстанционният съд е приел, че в хода на съдебното производство е било установено, че касаторът дължи данъци по реда на чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, ДОО и ДЗПО, като ревизията е била проведена по реда на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Оспорващата страна не е представила доказателства за получени от нея приходи, които не съответстват на разходите й през годините, липсват данни за спестявания и получени заеми. В мотивите си съдът е приел за недоказано твърдението на жалбоподателката за получена сума в размер общо на 70 000 лв. - дарение от родителите на Михова и спестявания в размер на 15000 лв. Решението на съда е валидно, допустимо, но частично неправилно. Касаторът оспорва изводите на съда за недоказаност на реалното получаване на дарение в размер на 70 000 лв. получени от родителите й, 15 000 лв. спестени средства както и мотивите за законосъобразност на РА относно допълнително определените задължения за осигуровки. В производството по обжалване на РА, при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. В доказателствена тежест на ревизирания е да обори презумпцията, а в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог. В процесния случай, за да се премине към особения вид ревизия, е прието наличие на обстоятелства по на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, поради това, че в хода на ревизията са установени данни за укрити приходи или доходи. Предвид събраните доказателства съдът намира за обоснован изводът, че към момента на започване на производството са били налице данни за укрити доходи и такива, несъответстващи на имущественото състояние на РЛ. Законосъобразно ревизията е проведена по реда за особени случаи. Спорът в случая е дали чрез представените от ДЗЛ доказателства може да бъде прието, че предоставените от дарение 70 000 лв. са реално получени и дали са налични 15 000 лв. спестявания и съответно налице ли е превишение на разходите над приходите през ревизирания период, което да обуславя определянето на данъчни задължения по по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г., 2009 г., и 2011 г. Относно сумата от 70 000 лв. по делото е приложена декларация от Данка Янкова Радева, в която последната сочи, че е предоставила на дъщеря си Таня Михова сумата от 70 000 лева. Представени са също нотариални актове № 191/8.10.2003 г., № 1/25.02.2004 г. и № 14/9.09.2005 г., от които е видно, че Данка Радева заедно с други лица е извършила продажби на недвижими имоти на стойност съответно 15 000 лева, 260 000 и 5 000 лева лева. Размерът на получените от последната суми от продажбите обаче не е установен по делото. Декларациите са частни документи, като не може да се приеме, че с тях се установява по безспорен начин предаването на сумата от дарителя на дарения, а и разпитана в с. з. на 3.06.2014 г., Данка Янкова Радева заявява, че е предоставила на дъщеря си получените от продажбите суми, но в по-нисък от посочения в декларацията размер - 10 000 евро и 5 000 евро. Не е представен договор за дарение на посочената сума, нито някакъв друг писмен документ за предаване на сумата. Правилно е приел първостепенният съд, че от доказателствата по делото не се установява и посоченият от жалбоподателката Таня Михова размер на личните спестявания към 1.01.2007 г. По делото не е спорно, че Михова е осъществявала дейност като ЕТ "Т. Н. М. Озон - Таня Михова" през периода 5.05.1991 г. - 8.04.2003 г. и е декларирала финансови резултати. През този период същата е осигурявана на минималната работна заплата. За времето след м. юни 2003 г. е работила по трудово правоотношение и е получавала възнаграждение в размер, крайно недостатъчен за осигуряване на издръжката и едновременно с това за спестявания в посочения размер. Данни за реализирани други доходи през този период няма по делото. Поради гореизложеното съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила в тази част. Относно определените и потвърдени от съда задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗОО за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г., настоящият състав не споделя мотивите на съда и органа по приходите. Разпоредбата на чл. 124а ДОПК е в сила от 15.02.2011 г. тя не придава ретроактивно действие. В тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбите на чл. 122 и следващите от ДОПК по своята правна същност представляват особени правила, позволяващи прилагането на материалноправните норми на съответен закон при съществена или пълна липса на необходимите доказателства за настъпване на фактическите състави според материалния закон. Нормата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК е материалноправна, тъй като с нея се определя данъчната основа за облагане на ДЗЛ, върху която в съответствие с приложимия материален закон се определя и размера на данъка. При липса на предходна разпоредба, която да придава изрично обратно действие на материалноправна норма, е процесуално недопустимо и във вреда на ДЗЛ да се определя данъчна основа по реда на чл. 124а, вр. чл. 122, ал. 2 от ДОПК за 2007 г., 2008 г., 2009 г. 2010 г., С оглед гореизложеното атакуваното решение на АСВТ в частта на определените ЗОВ за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г., следва да бъде отменено. Разноски: С оглед изхода на спора следа да бъдат присъдени разноски по съразмерност съобразно уважена спрямо отхвърлена част. На касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1558,23 лв. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 161, ал. 1 ДОПК юрисконсултско възнаграждение се дължи еднократно за двете съдебни инстанции, в размер до минималното възнаграждение за един адвокат, или в случая - в размер на 862,30 лв., т.е. размерът на присъдените разноски следва да се намали на 862,30 лв., вместо присъдените 1 557 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,