Решение № 7755 от 1.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11138/2011 г.

Решение № 7755 от 1.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11138/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на МП "Нефтопристанище", чрез процесуалния представител юрк. Мая Цончева, срещу решение № 933/7.07.2011 г., постановено по адм. дело № 802/2010 г. по описа на Административен съд - Бургас, 7 състав, с което е отменено решение № 1231 от 22.12-2009 г. към ЕАД08BG001004Н0000943 от 24.11.2008 г., издадено от началника на МП "Нефтопристанище - Бургас, с което "Лукойл Нефтохим Бургас" АД е задължено да заплати ДДС в размер на 542,42 лв., ведно с дължимата законна лихва от датата на възникване на задължението до окончателното му погасяване. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение на всички, визирани в чл. 209, т. 3 АПК отменителни основания. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата на дружеството срещу оспорения от него индивидуален административен акт на митническия орган. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, чрез процесуалния си представител юрк. Иванова, моли да бъде оставено в сила решението на АС - Бургас. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Заинтересованата страна - Директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Бургас при ЦУ на НАП не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, VIII отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение АС - Бургас е отменил решение № 1231 от 22.12-2009 г. към ЕАД08BG001004Н0000943 от 24.11.2008 г., издадено от началника на МП "Нефтопристанище - Бургас, с което "Лукойл Нефтохим Бургас" АД е задължено да заплати ДДС в размер на 542,42 лв., ведно с дължимата законна лихва от датата на възникване на задължението до окончателното му погасяване. Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите и те са следните: В изпълнение на договор № А200801536 от 29.08.2008 г., сключен между Индипендънт Петролеум Рисурсис и "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, последният е осъществил внос на 1 042 841 кг. нормален хексан на стойност 638 018,18 щ. д., която е обективирана във фактура № 08/4.014/016/21.11.2008 г. Стоката е поставена под режим внос с ЕАД08BG001004Н0000943 от 24.11.2008 г. Според записването в коносамент № НFА-2/7.11.2008 г. натовареното количество стока нормален хексан е 1 045,760 м. т. При разтоварване на стоката видно от генерален акт и акт - известие, подписани от митнически служител, след извършеното замерване, е установена разлика в количествата между обявеното количество съгласно коносамента и разтовареното количество в по-малко. Общата фактурна стойност, декларирана в кл. 22 на ЕАД от 24.11.2008 г. е 638 018,18 щ. д., намалена пропорционално на количествата измерени при вноса. Приета е митническа стойност в размер на 971 625,13 лв. и е определен и платен ДДС - 193 782,61 лв. При извършена повторна проверка по реда на чл. 84 от ЗМ, митническият орган е констатирал посочената разлика между декларираната митническа облагаема стойност и действително платена цена по фактурата, въз основа на констатираната разлика в натовареното и разтоварено количество стока. Въз основа на тези констатации, органът е приел, че има основание за определяне на нова митническа облагаема стойност на основание чл. 35 от ЗМ. За да отмени процесното митническо решение, АС - Бургас се е позовал на разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ППЗМ, както и на чл. 29, § 1 от Регламент № 2913/92, тълкуван във вр. чл. 145, §, изр. II от Регламент № 2454/93 г. Съдът е приел, че количеството на внесения нормален хексан при разтоварването е по-малко от количество, натоварено от доставчика и за получената частична загуба не възниква вносно митническо задължение. Решението е правилно. Правилно съдът се е позовал на нормата на чл. 29, § 1 от Регламент /ЕИО/ на Съвета № 2913/92 и правилно е приел за приложима в случая тази на чл. 145, § 1, изр. второ от Регламент № /ЕО/ на Комисията № 2454/93. Съгласно последната, която е специална по отношение на първата, когато стоки, декларирани като предназначени да бъдат пуснати в свободно обръщение, представляват част от по-голямо количество от същите стоки, закупени в рамките на една търговска операция, цената, действително платена или подлежаща на плащане по смисъла на чл. 29, § 1 от Кодекса, се изчислява пропорционално в зависимост от съотношението между декларираните количества и цялото закупено количество. Също така се прилага пропорционално разпределение на действително платената или подлежаща на плащане цена в случай на частична загуба или в случай на повреждане преди пускането в свободно обръщение на стоката, подлежаща на оценяване. По същността си цялата разпоредба на чл. 145 от Регламента за прилагане на Митническия кодекс на Общността урежда хипотези на изменение на митническата облагаема стойност, определена по принципното правило на чл. 29, § 1 от МКО като действително платената или подлежаща на плащане цена за стоките. Посочената разпоредба от регламента за прилагане държи сметка и за целта на разпоредбите, регламентиращи определянето на митническата облагаема стойност - да се облагат действително внесени в страната стоки. Доколкото във фактическия състав на една от тези хипотези е предвидена частична загуба на стоката, правилно административният съд е приел, че поради констатираната загуба на нормален хексан е осъществен състава на чл. 69, ал. 1 от ППЗМ, съответстващ на чл. 145, § 1, изр. II от Регламент № /ЕО/ на Комисията № 2454/93. В случая не е било спорно, че при разтоварването на стоката, нейното количество е било по-малко от това при натоварването, което е установено и с генерален акт и акт-известие, подписани от митнически служител. Ясно е, че при превозването на стоката тази разлика може да се дължи единствено на частична загуба преди допускане на стоката за свободно обръщение. В същото време разпоредбата на Регламент № 2454/93 не изисква установяване на произхода на загубата. Затова, съвсем правилно жалбоподателят е декларирал стойността на разтовареното количество и на тази база е заплатил дължимия ДДС, за корекции на което е липсвало основание при установените факти по случая. Допълнителен аргумент в полза на липсата на основание за корекция на декларираната митническа облагаема стойност, доколкото с процесния акт са определени само задължения за ДДС и лихви е и разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула. Към посочения в нормата момент липсва спор относно разтовареното на пристанището количество стока. Доводите на касатора за липса на последваща корекция на платената фактурна цена и за липса на проведено рекламационно производство между страните по договора за доставка, засягат вътрешните отношения между договарящите, а тези отношения не могат да влияят на императивни правни норми относно определянето на митническата облагаема стойност. Предвид изложеното, съдебното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определено по реда на чл. 8, във вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, VIII отделение,