Решение № 186 от 27.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2488/2019 г.

Решение № 186 от 27.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2488/2019 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молбата на Ц. Д. Ц. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 358199/12.03.2018 г., постановено по гр. д. № 35014 г. по описа на Софийски районен съд, Първо ГО, 49 състав, с което е признато за установено по предявения от З. С. В. срещу Ц. Д. Ц. иск с правно основание чл. 108 ЗС, че З. С. В. е собственик на движима вещ – лек автомобил, марка "Ф. ", модел "В. ", с рег. [рег. номер на МПС] и рама №W. и Ц. Д. Ц. е осъден да предаде на З. С. В. владението на лекия автомобил. Поддържа, че е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като твърди, че е живял на семейни начала със З. С. В. до 2010 г. в [населено място], [жк], [жилищен адрес] където е бил адресно регистриран, но след раздялата е напуснал това жилище, закупил е имот в [населено място], [жк], където живее и ежедневно пътува до София, но тъй като мястото е извън регулация, все още няма административен адрес и не може да се регистрира адресно. Твърди, че от дълги години работи като служител на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в Областна служба "Изпълнение на наказанията" с място на работа ареста на Националната следствена служба и служебен адрес [населено място], [улица], който адрес е посочен и в исковата молба на лист 4, като в исковата молба З. С. В. е посочила изрично и че той не живее на постоянния си адрес, а настоящият му адрес не й е известен. Поддържа, че делото е протекло без да е уведомен за него, тъй като съдът не се е съобразил с тези, съдържащи се в исковата молба сведения, и вместо да разпореди призоваването му от месторабота, неколкократно е нареждал да бъде призован от постоянния му адрес, на който не живее от години, който факт е посочен и от ищцата в исковата молба. Твърди, че по този начин е бил лишен от възможността да участва в делото и моли решението да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. В писмено становище в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК адв. Н. С. Д., в качеството си на процесуален представител на З. С. В., изразява становище, че молбата за отмяна е неоснователна по изложените в становището съображения. С определение № 147/05.07.2019 г. молбата е допусната до разглеждане, като е прието, че същата е подадена в срока по чл. 305, т. 5 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, приема следното: Отмяната на влезлите в сила съдебни актове по реда на чл. 303 и сл. ГПК представлява извънреден извънинстанционен способ за контрол, който може да бъде упражнен от ВКС само в изрично предвидените от закона случаи. По смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК страната е лишена от възможност да участва в делото по причина допуснати нарушения на съдопроизводствените правила по призоваването на страните или по извършването на процесуални действия в открито съдебно заседание, т. е. само когато страната не е била уведомена за датата на провеждане на съдебното заседание и за извършваните в него съдопроизводствени действия, поради което не е могла да вземе участие в производството по делото, или не е била своевременно уведомена, поради което не е могла да организира защитата си. За да се приеме за надлежно и даващо възможност на страната да участва в производството по делото, призоваването за съдебно заседание следва да бъде извършено по предвидения в глава 6 ГПК ред, като съгласно чл. 38 ГПК съобщенията и призовките следва да бъдат връчвани на адреса, който е посочен по делото, а когато адресатът не е намерен на посочения адрес, съобщенията и призовките следва да бъдат връчени на настоящия адрес, а при липса на такъв – на постоянния адрес на лицето. Ако по делото е посочен адрес по местоработата на лицето съдът е длъжен да изпрати съобщенията и призовките на този адрес и само ако адресатът не бъде намерен на този адрес, да разпореди връчването да се извърши по настоящия или постоянния адрес на лицето. В този смисъл и в разпоредбата на чл. 47, ал. 3, изречение 3 ГПК изрично е предвидено, че когато ответникът не се яви да получи книжата по делото при поставено уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, съдът следва служебно да провери и неговата месторабота и да разпореди връчване по месторабота, съответно по местослужене или по мястото на осъществяване на стопанската дейност. Ако така установените в ГПК правила не бъдат спазени, особено в хипотеза, при която адресът по месторабота е посочен в исковата молба, следва да се приеме, че допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила по призоваване и връчване на съобщения, вкл. и по назначаване на особен представител на разноски на ищеца, обосновават наличие на основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. В случая в подадената от З. С. В. искова молба се съдържа деклариране на обстоятелството, че същата няма никакви сведения за настоящето местоживеене на ответника по предявения иск Ц. Д. Ц., както и че лицето не се намира на регистрирания постоянен адрес в[жк]. Посочен е адрес по месторабота [населено място], [улица]. Призовки и съобщения до Ц. Д. Ц. по посочения адрес по месторабота обаче по делото не са били изпращани. Съобщения с препис от исковата молба и определен срок за отговор са изпращани единствено на постоянния адрес на лицето в [населено място], [жк], [жилищен адрес] откъдето са връщани в цялост с отбелязване, че по сведения на живущи на адреса и от настоящия собственик лицето не живее на адреса от 5 години. По реда на чл. 47 ГПК на този адрес е поставено уведомление, като след изтичане на срока за получаване на съдебните книжа и след изпращане на съобщение отново на този адрес, по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК на Ц. Д. Ц. е назначен особен представител на разноски на ищеца. Предпоставките за прилагане на чл. 47, ал. 6 ГПК обаче в случая не са били налице, тъй като съдът не е изпратил съобщението с приложения препис от исковата молба на посочения в исковата молба и известен на съда адрес по месторабота на ответника. Допуснатото при връчването на преписа от исковата молба процесуално нарушение е лишило ответника в производството от възможността да участва в същото и да организира защитата си. Налице е поддържаното в настоящето производство основание за отмяна на постановеното от Районен съд-София решение. Същото следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийския районен съд от фазата по връчване на препис от исковата молба. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ по реда на чл. 307, ал. 3 ГПК решение № 358199/12.03.2018 г., постановено от 49 състав на Първо ГО на Софийския районен съд по гр. д. № 35014/2015 г. на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския районен съд от фазата по връчване на препис от исковата молба.