Решение № 8540 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2026/2018 г.

Решение № 8540 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2026/2018 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на "Нади Груп" ООД, с. Негован, Софийска област, подадена чрез пълномощник, против решение № 688/08.08.2017 г. по адм. д. № 1082/2016 г. на Административен съд София - област в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу АУЗД № 315/04.07.2014 г. на орган по приходите в Община Своге, потвърден с решение № 03/11.11.2016 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" /МДТ/ при общината. Касаторът излага доводи за неправилност на съдебния акт като постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че е уведомен за издаването на оспорения АУЗД, след като е получил покана за доброволно изпълнение на 06.07.2016 г. чрез ЧСИ, поради което счита, че оттогава е прекъсната давността и е започнал да тече нов давностен срок. Сочи, че има издаден последващ АУЗД, който включва задължения, установени с процесния акт. Твърди, че съдът не е обсъдил сочените обстоятелства поотделно и в съвкупност с останалия доказателствен материал. Иска отмяна и постановяване на ново съдебно решение по същество, с което оспореният акт бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира разноски. Ответникът - началникът на отдел "Местни данъци и такси" при Община Своге, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят по фактите. Спорът е по приложението на закона. С оспорения пред първоинстанционния съд АУЗД № 315/04.07.2014 г., издаден от орган по приходите, потвърден с решение № 003/11.11.2016 г. на началник отдел "МДТ" в Община Своге, на "Нади груп" ООД, като собственик на три недвижими имота, находящи се в с. Гара Лакатник, са определени задължения за периода 2007 г. – 2013 г. за ДНИ в размер на 571, 94 лв. и лихви за просрочие 161, 81 лв. Конкретните данни за имотите са съобразени с подадени декларации по чл. 14, ал. 1 и чл. 17 ЗМДТ. По същество съдът е приел, че атакувания административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, изложени са конкретни фактически и правни основания и спазени са процесуалните правила. Приел е, че жалбата е частично основателна и е отменил АУЗД в частта, касаеща задължения за ДНИ за 2007 г. и за 2008 г. В останалата част е отхвърлил жалбата като неоснователна. Приел е, че установените задължения за периода 2009 г. - 2013 г. не са погасени по давност. Решението в обжалваната част е правилно. Съдът е събрал и обсъдил в съвкупност релевантните за спора доказателства. Безспорно е установил, че дружеството е собственик на недвижими имоти, находящи се в с. Гара Лакатник, Община Своге, за които е подал декларация по чл. 14 ЗМДТ. Безспорно е установил, че дружеството не е заплащало данък върху декларираните недвижими имоти на територията на общината. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ЗМДТ в производствата по установяване на задължения за местни данъци и такси служители на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, имат правата и задълженията на органи по приходите. Оспореният АУЗД е издаден от надлежно упълномощен за това служител, който е с правата и задълженията на орган по приходите, поради което съдът правилно е преценил, че актът е издаден от компетентен орган. Съответен на закона е първоинстанционният извод, че оспореният акт е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби. Обоснован е изводът, че публичните задължения за данък недвижими имоти за периода 2009 г. - 2013 г. не са погасени по давност и са дължими. По силата на чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В ал. 2 на същия законов текст е уредена абсолютната погасителна давност - с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. Давността спира, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година, както и когато актът, с който е определено задължението, се обжалва – чл. 172, ал. 1, т. 1 и т. 4 ДОПК. съгласно чл. 172, ал. 2 и ал. 3 ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, като от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Юридическият факт, който води до прекъсване на давността за задълженията за периода 2009 г. - 2013 г. е издаването на акта за установяване на задължения. С издадения АУЗД № 315/04.07.2014 г. давността е прекъсната и е започнало течението на нов давностен срок. При тази законова регламентация правилен е изводът на съда, че към датата на издаването на АУЗД задълженията за процесния период не са погасени по давност по смисъла на чл. 171, ал. 1 ДОПК и правомерно са били предмет на производство по установяване на задължения за данъци и такси по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК. В частта, касаеща определените от органа задължения за годините 2007 г. и 2008 г. процесният АУЗД е отменен и решението в тази част е влязло в сила. Правилно е определен размерът на ДНИ за описаните в акта недвижими имоти. Дължимите суми са определени съобразно Наредбата за местните данъци, такси и цени на услуги в Община Своге за релевантния период. Съдът е възприел в изводите си и заключението на вещото лице по приетата като неоспорена съдебна експертиза. Предвид изложеното, като частично е отхвърлил жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд