Решение № 1804 от 15.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3950/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител юрк. Василева против решение 126 от 24.02.2023г. по адм. д. 1046/ 2022 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което по жалба на " Росагро - БГ" ЕООД е отменено негово уведомително писмо с изх. 02 - 260 - 2600/3391 от 10.03.2022г. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Навеждат се доводи, че съдът е извършил неправилен анализ на представените по делото доказателства, тълкувал е превратно същите и не е изяснил в пълнота спорния предмет. Излага съображения, че от представената по делото административна преписка, безспорно се установяват фактическите основания на органа, довели до издаване на акта, както и че по делото е представено становище от 11.11.2022г. на заместник изпълнителния директор на ДФ " Земеделие", в което са изложени конкретни мотиви, както и констатации на органа от извършените административни проверки и проверки на място, които са взети предвид при произнасяне по заявлението. Излага подробни съображения по приложението на материалния закон и неправилното му тълкуване от страна на съда. По подробни развити доводи в касационната жалба, иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу оспорения административен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответната страна - " Росагро - БГ" ЕООД, чрез процесуален представител адв. Н. Колев, в представен по делото писмен отговор и и писмени бележки оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението като правилно да остане в сила. Претендира разноските за касационната инстанция. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд Хасково е образувано по жалба на " Росагро - БГ" ЕООД, против уведомително писмо изх. 02-260- 2600/3391 от 10.03.2022 год. на заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие София, в частта, с която е извършено намаление на исканото финансово подпомагане за кампания 2020 г. по схема/мярка - Специално плащане за култура памук (Памук) в размер на 35 861.43лв., в частта, с която е извършено прихващане на сума в размер на 106 380.67лв. по СЕПП и в частта, с която по схемите базирани на площ, съгласно чл.19 от Делегиран Регламент 640/2014 на Комисията за 2020г. са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания по схема Специално плащане за култура - памук в размер на 35 100.81лв. За да се произнесе по спора, АС - Хасково е приел, че обжалваното УП е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, но при неспазване изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за посочване на фактически и правни основания за неговото издаване. Установил е, че от поясненията към колона 3 "Намаления" не е възможно да се установи еднозначно каква е действителната воля на административния орган, посочени са няколко хипотези за намаляване на субсидията, без да е конкретизирано, коя от тях е относима в случая или дали приложение намират всички изброени. Според съдът в оспореното УП не е налице позоваване на резултати от извършени проверки на дружеството, а направените в докладите за проверка на площи констатации, не дават яснота относно волята на административния орган. АС е счел, че нарушението на изискването за спазване на законоустановената форма на УП е съществено, доколкото препятства както преценката на съда за съответствието му с материалния закон, така и възможността на оспорващия да изгради адекватно защитата си и представлява самостоятелно основание за отмяната му по чл.146, т.2 от АПК и връщане на преписката за ново произнасяне при спазване указанията на съда, дадени в мотивите на решението. Решението е правилно. Уведомително писмо на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК. Правилно първоинстанционният съд е стигнал до извод, че оспореният акт не отговаря на изискаването за съдържание, поради липсата на изложени конкретни фактическите и правни основания за издаването му. Както правилно е отбелязал АС - Хасково, видно от съдържанието на УП в него са посочени исканите суми по отделните схеми/мерки, оторизираните суми и намаленията за кампания 2020г. В разясненията към таблицата - колона "Намаления" са посочени пет хипотези, в които е възможно намаление на исканата субсидия като са изписани дословно съответните разпоредби. Така изписаните възможни пет хипотези не съставляват конкретни фактически и правни основания, въз основа, на които са извършени намаления на исканите суми за подпомагане по всяка конкретна мярка, включително и по схема/мярка Специално плащане за култура - памук (Памук). Посочването на приложими законови разпоредби и то няколко на брой не представлява мотиви на органа за извършените намаления и не може да замести съображенията му, които са го мотивирали да откаже или намали исканата сума. Неоснователно е позоваването на касатора в касационната жалба на представеното становище изх. 02 -260 - 2600/3391 от 11.11.2022г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и твърдението, че в случая мотивите към административния акт са изложени в това становище, което изхожда от издателя на акта. Цитираното становище е представено с придружително писмо от 16.11. 2022г., с което административната преписка е изпратена на АС - Хасково и видно от съдържанието му е изготвено във връзка с постъпилата в АС - Хасково жалба на 03.11.2022г. срещу издаденото УП. Съгласно Тълкувателно решение 16/ 1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите на административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в препроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая конкретни съображения обаче за постановения отказ не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи, защото към придружителното писмо от 16.11.2022 г, действително е приложено писмено становище изх. 02 -260 - 2600/3391 от 11.11.2022г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" , което изхожда от издателя на оспорения административен акт, но то не може да санира липсата на мотиви в първоначалния административен акт, защото не е в процедура по обжалване пред по - горестоящия административен орган. Същото е представено в отговор на вече постъпилата жалба до АС - Хасково срещу УП от 10.03.2022г., поради което не изпълнява изискванията на посоченото тълкувателно решение. Допълнително изложени мотиви, след издаване на акта трябва да доведат до знанието на адресата съображенията на административния орган, което подпомага страната в избора на защитните средства и проверката за законосъобразност на акта, но е недопустимо да се излагат мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба. Поради това настоящият съдебен състав не споделя защитната теза на касатора за наличие на предпоставките за прилагане на ТР 16/ 1975 г. Налице е съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо, което е препятствало жалбоподателя да организира защитата си. Предвид изложеното решението като правилно следва да се остави в сила. Съобразно изхода на спора и направеното искане на ответната страна следва да се присъдят претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., доказани с представения по делото договор за правна защита и съдействие от 05.04.2023 г. Възнаграждението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото и реално осъщественото процесуално представителство от адв. Колев, изготвен отговор на касационната жалба и писмени бележки, както и разпоредбата на чл.9, ал.3 от Наредба 1 от 09.07.2022г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ, бр.88 от 2022г.) Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение