Решение № 2304 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15140/2009 г.

Решение № 2304 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15140/2009 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). Милчо Дончев Найденов, от гр. Плевен е подал касационна жалба срещу решение № 512 от 1.10.2009 г. по адм. д. № 496/2009 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № з-1371/14.05.2009 г. на директора на Областна дирекция на МВР - Плевен за налагане на принудителна административна мярка по чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС). По доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснато нарушение на материалния закон при постановяването му, се претендира неговата отмяна на основание чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК. Ответникът - директор на Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - Плевен, не ангажира становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е постановено при липса на основания за касиране. Върховният административен съд, седмо отделение, като провери правилността на атакувания съдебен акт, с оглед направеното касационно оплакване, намира жалбата за неоснователна. За да постанови оспореното решение, Административният съд е установил, че с искане № 46-00-184/15.04.2009 г. на публичен изпълнител при Териториална дирекция на НАП - Враца, на основание чл. 182, ал. 2, т. 2а от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е направено предложение на касатора в качеството му на управител на "Екоплам-ПМ" ЕООД, със седалище в гр. Враца, да се наложи принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 75, т. 5 от ЗБДС. Срещу дружеството са били образувани изпълнителни дела № 01862/20.11.2007 г. и № 01086/20.08.2008 г. за задължения в размер над 50 000 лева, установени с влезли в сила данъчни ревизионен актове (ДРА) № 600538/2007 г. и № 800826/2008 г., които не са обезпечени. Въз основа на искането било образувано административно производство, за което Найденов е уведомен с писмо, получено на 8.05.2009 г. (л. 14 от делото). Със заповед № з-1371/14.05.2009 г. директорът на ОДМВР - Плевен, на основание чл. 75, т. 5 от ЗБДС е наложил на Милчо Найденов забрана за напускане на страната поради наличието на задължение над 5000 лева, установено с ДРА № 600538/2007 г., влязъл в сила на 22.08.2007 г. и ДРА № 800826/2008 г., влязъл в сила на 17.07.2008 г., за които не е представено обезпечение. На базата на така установените факти, съдът е приел административният акт за законосъобразен. Счел е, че действайки при условията на обвързана компетентност, директорът на ОДМВР - Плевен е издал акта в съответствие с чл. 75, т. 5 от ЗБДС, който предвижда налагането на ПАМ в случаите, когато има направено искане по чл. 182, ал. 2, т. 2, б. "а" и по чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "а" и "б" от ДОПК. Съгласно чл. 221, ал. 6, т. 1 б. "а" и "б" ДОПК публичният изпълнител има право да поиска от органите на МВР да не се издава паспорт или издадения да се отнеме на лица, които лично или като членове на управителни или контролни органи на юридически лица имат задължения над 5000 лева и имуществото им не покрива задълженията. Възражението на жалбоподателя, че не е данъчно задължено лице, т. к. с договор от 11.05.2007 г. е прехвърлил дяловете от капитала на дружеството на "Зет Електроникс" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Враца, е счетено за неоснователно. Съдът се позовал на изискването на чл. 15, ал. 3 от Търговския закон за уведомяване на кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне, което не било спазено и затова отчуждителят следвало да отговаря за задълженията на предприятието солидарно с правоприемника. По тези съображения Административният съд е отхвърлил подадената жалба. В касационната жалба се прави оплакване за неточно приложение на материалния закон с оглед направеният извод, че Найденов е данъчно задължено лице. Твърди се още, че с постановление изх. № 2355-2/15.03.2007 г. на публичен изпълнител при ТД - НАП, Плевен е наложен запор на банковите сметки на дружеството, поради което не са налице предпоставките за налагане на ПАМ. Решението е правилно. Изводът на първоинстанционния съд, че обжалваната заповед е била издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, делегирани от министъра на вътрешните работи, съгласно заповед № Iз-1003/19.08.2008 г., е верен. Решаващият съд не е допуснал нарушение и като е приел, че заповедта съответства на материалния закон. Мярката за административна принуда по чл. 75, т. 5 от ЗБДС се прилага по отношение лица, задължени за публични държавни вземания, за които е поискана забрана по реда на ДОПК. В случая административният орган се е позовал на искането на публичен изпълнител при ТД на НАП, Враца, което съставлява и основание за наложеното ограничение. При наличието му органът е бил длъжен да издаде заповед, с която да забрани на посоченото лице да напуска страната. В този аспект и т. к. заповедта съдържа мотиви за наложеното ограничение, вкл. с препращане към съдържанието на искането, съдът законосъобразно е приел, че при издаването й не е нарушен закона и установените производствени правила. Основание за налагане на ПАМ по чл. 75, т. 5 от ЗБДС е искането по чл. 182, ал. 2, т. 2, б. "а" ДОПК и по чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "а" и "б" ДОПК, направено от органите по приходите или от публичен изпълнител. Сезиран с такова искане, административният орган налага ограничение за напускане на страната на лицето, което е посочено в искането, без да е длъжен да разглежда каквито и да е правоизключващи или правопогасяващи възражения, свързани със задължението. Отделно от това, както е посочил и решаващият съд, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права, ако няма споразумение с кредиторите, за каквото липсват данни по делото. Не са представени и доказателства, че прехвърлянето е вписано в търговския регистър, за да произведе правно действие. Противно на твърденията на касатора, по делото липсват надлежни доказателства, че задълженията на "Екоплам-ПМ" ЕООД, предмет на описаните в писмо изх. № 46-00-184/15.04.2009 г. ДРА са надлежно обезпечени. В хода на първоинстанционното производство главно и пълно доказване на фактът за наличие на обезпечение на дълга не е било проведено, поради което релевантните за преценката на административния орган факти не са оборени и жалбата правилно е била приета за неоснователна. Противно на доводите на касатора, наложените на основание чл. 121, ал. 1 ДОПК предварителни обезпечителни мерки не изключват възможността за прилагане на ПАМ по ЗБДС. Освен, че наложеният запор третира вземането по първия от ДРА, видно от данните по делото в запорираните сметки няма достатъчно авоари (л. 8). С оглед установените факти, по чието съществуване страните не спорят, Административен съд - Плевен правилно е приложил материалноправните норми и констатациите му, че посоченото в заповедта правно основание субсумира релевантните юридически факти, се подкрепят от доказателствата по делото. Предвид изложеното не са налице релевираното с касационната жалба отменително основание - противоречие с материалния закон, поради което решението, с което е отхвърлена жалбата на Милчо Дончев Найденов срещу заповедта за налагане на ограничителна мярка, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,