Решение № 7581 от 30.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11286/2011 г.

Решение № 7581 от 30.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11286/2011 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Румяна Ангелова Янъкова от гр. София срещу заповед рег. № К-7487/18.07.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР и чл. 228, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР й е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година". По изложените доводи за незаконосъобразност на издадената министерска заповед се иска отмяната й. Основните възражения са за липса на извършено нарушение на служебната дисциплина съобразно вменените с длъжностната характеристика на жалбоподателката функции и задължения. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. За да се произнесе, настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от активно легитимирано лице. Разгледана по съществото й по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът я намира за неоснователна. Жалбоподателката Янъкова заема длъжността младши разследващ полицай в РУ - СДВР, група "Разследване на икономически престъпления" та сектор "Досъдебно производство" към 09 Районно управление "Полиция" при СДВР, категория Г - III степен. Наказана е за това, че на 08.06.2011 г. около 17.10 часа в 09 РУП не е изпълнила служебните си задължения, произтичащи от разпоредбите на чл. 17, ал. 1 и чл. 35 от Инструкция рег. № Iз-1711/10.09.2009 г. за оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица в структурите на МВР и реда в тях, като е оставила задържано лице без охрана, в резултат на което лицето е избягало от коридора на третия етаж и е напуснало сградата на районното управление. За това й поведение, квалифицирано като деяние, съставляващо нарушение на служебни задължения, довело до бягство на задържано лице, което е установено от извършената проверка, на основание чл. 224, ал. 2, т. 2, чл. 226, ал. 1, т. 4 и чл. 228, ал. 1 от ЗМВР във връзка с чл. 228, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР й е наложено наказанието "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година". Установява се, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в изискуемата се писмена форма. Видно от съдържанието й тя съдържа реквизитите по чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, а именно описание на извършителя, времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено, правното основание за конкретно наложеното наказание, както и това пред кой орган и в какъв срок заповедта може да се обжалва. Съображенията на дисциплинарнонаказващия орган са изложени в документите по преписка рег. № Я-14268/22.06.2011 г., към които е налице изрично позоваване в акта. Не са допуснати и нарушения на регламентираната процедура, които да са попречили на реализиране правото на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. Извършването на служебна проверка е разпоредено със заповед № 182/09.06.2011 г. на началника на 09 РУП - СДВР, като тричленната комисия е приключила разследването на случая със справка рег. № 21350/16.06.2011 г., с която жалбоподателката е запозната на същата дата срещу подпис. Следва предложение от 22.06.2011 г. на директора на СДВР до министъра на вътрешните работи, както и писмени обяснения на Янъкова, които са депозирани на 11.07.2011 г. и с които дисциплинарнонаказващия орган се е запознал на 15.07.2011 г. Заповедта съответства и на материалния закон. Видно е от доказателствата по административната преписка, както и от допълнително събраните в хода на съдебното производство, че в 15.30 ч. задържаното за 24 часа със заповед по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР лице е изведено от ареста лично от Янъкова срещу подпис в книгата за извеждане и се е намирало в кабинета й за предявяване на постановление за привличане в качеството на обвиняем и на постановление за задържане за 72 часа по реда на НПК. Следствените действия са извършени във времето от 16.10 - 16.40 часа в присъствието и на служебен защитник, определен от САК. Няма спор, че Янъкова не е изчакала служител от конвойното звено, за да му предаде лицето, нито го е придружила до кабинета на този служител на горния етаж. Оставила го е на пейката пред кабинета си, докато е изпращала служебния защитник към изхода на управлението, като междувременно е предала личната карта на задържания на служителя от конвойното звено и го е уведомила, че той е на пейката на четвъртия етаж и следва да бъде конвоиран до следствения арест. През това време лицето е избягало и след проведени оперативно-издирвателни мероприятия около 01.30 часа на 09.06.2011 г. е задържано отново. Както се посочи, в заповедта са цитирани документи, съставени в хода на проверката, чиито мотиви следва да се считат за фактически основания за налагане на наказанието. В случая на база на събраните доказателства, описаните в справката и предложението факти и обстоятелства, следва извода, че в качеството си на разследващ полицай Янъкова не е изпълнила служебните си задължения, като е оставила задържаният реално без охрана и надзор за определен период от време, с което е създала необходимите предпоставки за бягството на същия. При това положение тя е нарушила чл. 17, ал. 1 от цитираната в заповедта инструкция, според който задържаните в структурите на МВР лица се охраняват непрекъснато, както и чл. 35 от същата, съгласно който за осигуряване охраната на задържаното лице при придвижването му в района на структурата на МВР се вземат необходимите мерки за недопускане бягство на лицето. Независимо от възражението на жалбоподателката, че функционалното задължение по конвоиране и охрана на тези лица е вменено на други служители, въпреки позоваването на чл. 17, ал. 2 от Инструкцията и на графика за дежурства на процесната дата, безспорно е, че в случая проявената лично от нея небрежност представлява неизпълнение на служебни задължения, вменени от длъжностната й характеристика, последен абзац, а именно: изпълнява и други задачи и разпореждания на компетентните ръководни органи, свързани с професионалната функция и в съответствие с разпоредбите на НПК, АПК и ЗМВР, както и свързаните с тях подзаконови актове. Така че конкретното нарушение правилно е преценено за виновно извършено и съставомерно по чл. 228, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР, за което се предвижда наказанието "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок до три години". Предвид изложеното липсват основания по чл. 146 от АПК за отмяна на оспорената заповед и жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение