Решение № 11806 от 4.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5717/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ТД Митница Варна, чрез юрк. Роева, срещу Решение 1925/22.03.2024 г., постановено по адм. дело 3715/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на В. В. Ш., В. В. К., С. И. Б., М. П. К., Г. В. С., В. С. В., М. А. С. и Ю. П. Ч. е отменено Решение към Декларация за временно складиране (ДВС) 22BG002007002676U7/11.08.2022 г., статии 23, 24, 25, 27, 29, 30, 31 и 44, издадено от директора на ТД Митница Варна. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради противоречието му с материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение е оспорен решаващият извод на административния съд, според който митническото решение е издадено в нарушение на административнопроизводствените правила поради неспазване изискването на чл. 22, § 6, б. е във вр. с чл. 24, б. ж от Регламент (ЕС) 952/2013. В тази връзка се сочи, че лицата, получатели на стоките, нямат посочен адрес за уведомяване в Украйна, като е информирано дружеството, извършило транспорта, което в указания срок не е пристъпило към поставяне на автомобилите под митнически режим или реекспорт. Иска се обжалваното решение да бъде отменено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответниците В. Ш., В. К., С. Б., М. К., Г. С., В. В., М. С. и Ю. Ч., чрез пълномощника адв. Атанасов, в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорват основателността на касационната жалба и молят за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирани страни и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на обжалване пред административния съд е било Решение към Декларация за временно складиране 22BG002007002676U7/11.08.2022 г., статии 23, 24, 25, 27, 29, 30, 31 и 44, с което, на основание чл. 198, пар. 1, б. а от Регламент (ЕС) 925/2013, вр. чл. 19, ал. 1 и ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ), вр. чл. 15, ал. 2, т. 8 ЗМ, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) 952/2013, е постановено отнемане в полза на държавата и продажба на стоки - леки автомобили по ДВС 22BG002007002676U7/11.08.2022 г., статии 23, 24, 25, 27, 29, 30, 31 и 44. По делото е установено, че украинските граждани В. Ш., В. К., С. Б., М. К., Г. С., В. В., М. С. и Ю. Ч. са закупили 8 броя употребявани автомобили от САЩ (подробно описани в административния акт л. 28), чрез проведен търг. Корабът, превозващ автомобилите, не е могъл да акостира в пристанището на град Одеса, поради войната в Украйна и наличието на морски мини в района. Автомобилите са разтоварени в пристанището на град Поти, Грузия, откъдето след това са натоварени и пристигнали на Митническо пристанище Варна ферибот. С ДВС 22BG002007002676U7/11.08.2022 г., подадена от превозвача Параходство Български морски флот АД, на МП Варна ферибот са представени стоки за временно складиране, описани в общо 170 статии. Установено е, че в 90-дневния срок, регламентиран в чл. 149 от Регламент (ЕС) 952/2013, изтекъл на 11.11.2022 г., стоките по статии 23, 24, 25, 27, 29, 30, 31 и 44 от посочената ДВС, не са поставени под съответен митнически режим и не са били реекспортирани. С Писмо 32-389346/14.11.2022 г., получено на 18.11.2022 г., Параходство Български морски флот АД е уведомено, че стоките по горепосочените статии, не са поставени под митнически режим, съответно не са реекспортирани, в рамките на 90-дневния срок, поради което и на основание чл. 79, § 1, б. аот Регламент (ЕС) 952/2013 за тях възниква вносно митническо задължение. На 28.11.2022 г. е получен отговор, в който дружеството е посочило, че е превозвач на процесните стоки и е изпълнило всички свои ангажименти във връзка с тях. Уведомило е получателите за пристигането на стоките, но няма обратна връзка от тях. С докладна записка от 12.01.2023 г. началникът на Митнически пункт Варна ферибот е уведомил директора на ТД Митница Варна, че: 90-дневният срок по чл. 149 от Регламент (ЕС) 952/2013 по отношение на процесните стоки е изтекъл на 11.11.2022 г.; получателите на стоките нямат посочен адрес за уведомяване в Украйна, по коносамент, фактура и договор, поради което не могат да бъдат предприети действия по уведомяване и предоставяне на възможност да се представят доказателства за даване на нужното направление. Състоянието на процесните автомобили е установено при извършена проверка от служители на ТД Митница Варна, резултатите от която са обективирани в констативни протоколи от 24.01.2023 г. и от 07.02.2023 г. Първоинстанционният съд е приел, че жалбата, подадена от физическите лица е допустима, тъй като митническото решение засяга техните права и законни интереси с оглед качеството им на собственици на процесните стоки. За да отмени оспореното митническо решение, административният съд е приел, че същото е издадено в нарушение на чл. 22, § 6 и § 7 от Регламент (ЕС) 952/2013, както и при несъобразяване военната ситуация в Украйна в контекста на разпоредбата на чл. 24, б. ж от Регламент (ЕС) 952/2013, уреждаща специфични случаи, във вр. с чл. 22, § 6, ал. 2, б. е от Регламента. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил точно и пълно относимите към предмета на спора факти, въз основа на които е формирал мотивирани правни изводи по приложението на материалния и процесуалния закон. Съгласно чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя, митническите органи му съобщават мотивите, на които ще се основава решението, и му предоставят възможност да изрази своето становище в определен срок от датата, на която го е получил или се счита, че го е получил. След изтичане на този срок заявителят се уведомява в подходяща форма за решението. В конкретния случай опитите на административния орган за уведомяване на лицата се изчерпват с писмо от 14.11.2022 г., адресирано до Параходство Български морски флот АД. В постъпилия от дружеството отговор е посочено, че същото е единствено превозвач на процесните стоки и е изпълнило всички свои ангажименти, като е уведомило получателите за пристигането на стоките. Въпреки това, административният орган, вместо да изиска данни за кореспонденция с осемте украински граждани, е пристъпил към издаване на спорното решение за изземване в полза на държавата на процесните автомобили. Правилно административният съд е съобразил, че в представените коносаменти, въпреки че не фигурират адреси за кореспонденция с лицата, е посочено името на грузинското дружество посредник при осъществения внос на автомобили от САЩ Caucasus Autoimport LTD. От страна на митническите органи не са предприети каквито и да е опити за уведомяване на лицата, въпреки че това е било възможно по линия на два източника чрез данни от Параходство Български морски флот АД и чрез Caucasus Autoimport LTD. Липсата на проявена активност за уведомяване на собствениците на декларираните автомобили по реда на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 обосновава правилност на извода на АССГ за допуснато съществено нарушение на процесуалния закон, представляващо основание за отмяна на акта. Правилно е съобразена и съдебната практика на ВАС, формирана по аналогични случаи, в т.ч: Решение 5976 от 15.05.2024 г. по адм. дело 10133 / 2023 г., Решение 2596 от 06.03.2024 г. по адм. дело 9381 / 2023 г., Решение 2836/11.03.2024 г. по адм. дело 7985/2023 г. Единствено за пълнота на изложението следва да се посочи, че доводите на касатора за осъществен контакт с украинския гражданин Д. З. при посещението му в ТД Митница Варна са неотносими към предмета на спора по настоящото дело. Посоченото лице не е страна в съдебното производство, не е адресат на спорния акт и не е сред лицата, чиито права и законни интереси са засегнати със същия. По гореизложените съображения обжалваното съдебно решение, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора и навременната претенция на ответниците, подкрепена с доказателства, Агенция Митници следва да бъде осъдена да им заплати разноски за касационната инстанция в претендирания размер от 2 500 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение. Съгласно представен договор за правна защита и съдействие сумата следва да се присъди в полза на Ю. П. Ч.. Възражението за прекомерност е неоснователно с оглед обема на предоставената авдокатска помощ такава е осигурена по отношение на 8 лица, чуждестранни граждани, както и с оглед проявената процесуална активност от пълномощника. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,