Решение № 15656 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10589/2020 г.

Решение № 15656 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10589/2020 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Иванов, чрез пълномощника му адв. Н. Свинаров, срещу решение № 97 от 09.07.2020 г., постановено по адм. дело № 195/2020 г. на Административен съд - Шумен, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 3121 К - 3935 от 21.02.2020 г., издадена от министъра на вътрешните работи. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, алтернативно решението се оспорва поради неговата необоснованост и неправилност - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционния съд нарушил правото на справедлив процес, основавайки решението си само на твърденията на АНО и неговите свидетели, без да посочи защо не обсъжда доказателствата и твърденията на жалбоподателя. Излага, че съдът не обсъдил в съвкупност доказателствата, установяващи вменените му нарушения на норми от Етичния кодекс на поведение на държавните служители в МВР (Етичния кодекс), поради което изводите му са необосновани. Иска се отмяна на оспореното решение. Ответникът - министъра на вътрешните работи в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на срока по чл. 211 от АПК, поради което процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на И. Иванов срещу заповед № 3121 К - 3935 от от 21.02.2020 г. на министъра на вътрешните работи, която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, във връзка с т. 13, т. 11, т. 19, т. 20 и т. 56 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение за длъжността - старши разследващ полицай в ОДМВР на отдел "Разследване" към ОДМВР - Шумен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 204, ал. 1, т. 3 от ЗМВР орган и в изискуемата писмена форма, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, съставляващи основания за отмяната й. Мотивирал се е, че ДНО е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР, както и че наказанието е наложено в сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. От доказателствата по делото, в това число снетите в хода на дисциплинарното производство сведения от служители на РСПБЗН и прекия ръководител на служителя В. Димитров, сведенията на полицейски служители Н. Николов и Д. Русев, както и показанията на разпитаните свидетели Х. Кантев и В. Димитров, съдът е приел за доказани, описаните в заповедта като извършени от касатора дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, във вр. с т. 11, 13, 19, т. 20 и т. 56 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, наказуеми на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР с най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и вярно и точно е установил фактите по спора, като е неоснователно възражението в касационната жалба, че не е установена обективната истина и изводите на съда са необосновани. Категорично от доказателствата в дисциплинарната преписка е установено, че на 21.09.2019 г., около 20. 00 ч. на автомагистрала "Хемус" в посока от Варна към София, служителят И. Иванов - старши разследващ полицай към отдел "Разследване" при ОДМВР - Шумен, който бил дежурен на разположение съгласно график, заварил екип на сектор "Пътна полиция" и екипа на РСПБЗН - Шумен. И. Иванов се обърнал с искане към служителите на РСПБЗН да станат поемни лица, но същите отказали и същият започнал да ги обижда чрез използване на нецензурни думи и изрази, както и да ги гони от местопроизшествието, сочейки че няма полза от тях. Служителите от сектор "Пътна полиция" предположили, че Иванов е употребил алкохол и се обадили на дежурния в ОДЧ, който от своя страна докладвал на директора на ОДМВР - [населено място]. Около 21. 00 ч. на мястото пристигнал прекия ръководител на И. Иванов - комисар В. Димитров, който го уведомил, че е отстранен от разследването и срещу него започва дисциплинарна проверка. На въпрос на прекия ръководител дали е употребил алкохол, служителят отговорил положително, но отказал да бъде тестван с техническо средство тип "дрегер". По отношение прекия си ръководител служителят Иванов, отново използвал обидни и нецензурни думи. Изводите на съда за доказаност на вменените на касатора нарушения са последователни и логични и кореспондират изцяло със събраните по делото доказателства. Снетите в хода на дисциплинарното производство сведения от лицата И. Ангелов, П. Троев, Х. Кантев и П. Пенев - служители на РСПБЗН, присъствали на местопроизшествието и са възприели лично и пряко нецензурните и неетични думи, отправени от касатора към тях, което се потвърждава и от сведенията на Д. Ангелов - инспектор в оперативен център на РСПБЗН - Шумен, както и от сведенията на мл. експерт Дойчинов, комисар В. Димитров, Д. Христов и инспектор Г. Георгиев, които са дали сведения за възприятия от очевидци на поведението на служителя, както и показанията на разпитаният по делото свидетел Х. Кантев, който е потвърдил дадените от него сведения пред ДНО. Спазени са изискванията на чл. 195, ал. 2 ЗМВР, чл. 196 ЗМВР, както и процедурата по чл. 207 от същия закон. Дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 207, ал., т. 1 от ЗМВР, с която е определен и дисциплинарно разследващ орган. Иванов запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство и му е дадена възможност да даде обяснения по вмененото му нарушение, като по този начин му е осигурена възможност да упражни правата си, предвидени в чл. 207, ал. 8 ЗМВР. Проведено е дисциплинарно производство, в хода на което са изяснени фактите и събирани доказателства за установяване на нарушението, съгласно чл. 207, т. 3 ЗМВР, като за изясняване на обективната истина са използвани допустимите от закона начини и средства /чл. 206, ал. 3 ЗМВР/. Спазена е разпоредбата на чл. 206, ал. 1 ЗМВР. Служителят е запознат с обобщената справка на 09.01.2020 г., но не се е възползвал от правото си да даде допълнителни обяснения или възражения относно посочената в обобщената справка фактическа обстановка, правната квалификация на деянието и предложеното наказание. В съответствие с материалния закон е и заключението на първоинстанционният съд, че предпоставките на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за санкциониране на жалбоподателя с най - тежкото дисциплинарно наказание са изпълнени. Съгласно цитираният текст дисциплинарно наказание "уволнение" се налага задължително за извършване на деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, с които се уронва престижът на службата. В конкретният случай от доказателствата по делото е безспорно установено, че на 21.09.2019 г. по повод извършване на неотложни действия по реда на чл. 212, ал. 2 НПК, във връзка с възникнало ПТП на автомагистрала "Хемус" в качеството на разследващ полицай -, на разположение съгласно график, касатора Иванов е отправил обидни и нецензурни думи както към служители на РСПБЗН, присъствали на място, така и към прекия си ръководител - комисар Димитров. Поведението на служителя е станало достояние на всички присъствали на ПТП на място, но индиректно и на други служители - дежурен ОДЧ при ОДМВР - Шумен, дежурен оперативен център на РДПБЗН - Шумен, служители от отдел "Разследване" в ОДМВР - Шумен и др. Изводите на съда за доказаност на вмененото на касатора нарушение кореспондират изцяло на събраните по делото доказателства, дадените сведения пред ДНО, както и показанията на разпитаните свидетели В. Димитров и Х. Кантев. Правилно не са кредитирани от съда показанията на свидетелите Г. Атакул и Е. Ваклев, поради това, че не са присъствали и не са преки очевидци на извършеното от касатора нарушение на мястото на ПТП, още повече че показанията им противоречат на всички останали по делото доказателства, както дадените сведения на преките очевидци на нарушението, така и на останалите свидетели, разпитани от съда. Правилни и съответни на доказателствата по делото са изводите на съда за безспорна установеност на вмененото с оспорената заповед дисциплинарно нарушение на служителя по см. на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, представляващо тежко нарушение на служебната дисциплина, което деяние съгласно чл. 203, т. 13 от ЗМВР е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата, за което е предвидено най - тежкото дисциплинарно наказание - уволнение. Деянието е станало достояние на голям брой служители от МВР, така и на граждански - лица Д. Христов - собственик на камион на "Пътна помощ" и обосновава действия, уронващи престижа на институцията и нейното дискредитиране, както правилно са приели ДНО и решаващия съд. Трайно наложените в обществото морално - етични норми на поведение отричат такова, като извършеното от касатора и го свързват с негативен отзвук в обществото, още повече от служител в МВР. Посочените в заповедта като нарушени разпоредби на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, установяват изискване за спазване на принципи на законност на действията, опазване доброто име на институцията, забрана за злоупотреба със служебно положение. Нарушението на цитираните разпоредби е самостоятелно основание по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за налагане на ней - тежкото дисциплинарно наказание, както правилно са счели и съдът и ДНО. Процесното деяние, извършено чрез действия, уронва престижа на службата и представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, за което правилно ДНО е наложил най - тежкото дисциплинарно наказание " уволнение" по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР служебното правоотношение на Христов е прекратено, както законосъобразно е приел първостепенния съд. При определяне вида и размера на наказанието, ДНО е взел предвид тежестта на нарушението, свързано с изпълнение на задълженията на служител в МВР при посещение на тежко местопроизшествие с петима ранени и едно загинало дете на 6 г., настъпилите вреди последици - с поведението си създава впечатление, че може да нарушава законови и етични норми и да не спазва служебната йерархия. Взети са предвид обстоятелствата при които е извършено нарушението, формата на вината - пряк умисъл, защото е съзнавал неправомерния характер на деянието - с отправяне на обидни думи и квалификации към служители от екипа на РСПБЗН, така и към прекия си ръководител. Взето е предвид и цялостното поведение на служителя, обективирано в кадрова справка и обстоятелството, че наложените наказания имат превес над получените награди, както и че Иванов вече е наказван на нарушение на етични норми на поведение през 2017 г. При квалификацията на деянието, ДНО е взел предвид, че извършеното от Иванов е станало достояние на голям брой лица, което се отразява негативно върху престижа на Министерството на вътрешните работи и уронва престижа на институцията. Решението на първоинстанционния съд е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,