Решение № 7982 от 26.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7151/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез процесуален представител, срещу решение 6444 от 15.06.2023 г., постановено по административно дело 2564/2023 г. от Върховния административен съд, тричленен състав на Второ отделение, с което е отменена негова заповед РД-02-15-16/03.02.2023 г. и преписката му е върната за ново произнасяне при съобразяване на дадените указания. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалването на заповедта бъде отхвърлено като неоснователно. Подробни съображения са изложени относно наведените доводи за неправилност на решението като постановено при неправилно приложение на материалния закон, които допълнително са доразвити в представените от процесуалния представител писмени бележки по делото. Ответникът по касационната жалба Бриз 2000 ЕООД, чрез процесуален представител, в представени от последния писмен отговор, писмена защита и допълнителна такава оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна, като излага подробни съображения за неоснователност на наведените доводи за неправилност на обжалваното решение от касационния жалбодател. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), VІІІ- ми петчленен състав, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт, от лице, чийто интереси са засегнати с него. С обжалваното решение тричленният състав на ВАС, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон и неговата цел. Предмет на проверка за законосъобразност пред тричленния състав на ВАС е била заповед РД-02-15-16/03.02.2023 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която е отказано издаването на предварително съгласие по реда на чл. 96, ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) за строителството на обект Курортен комплекс Алепу Бриз Вилидж, попадащ в поземлени имоти с идентификатори 67800.12.420; 67800.12.421; 67800.12.422 и 67800.12.423 по КККР на гр. Созопол. Органът е обосновал акта си с това, че към заявлението за издаване на искания акт Бриз 2000 ЕООД е представило разрешение за ползване СТ -05-118/13.02.2020 г. на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) за строеж Курортен комплекс Алепу Вилидж (етапно строителство) Първи етап Укрепване на свлачище Алепу Вилидж, находящ се в УПИ ІV - 770,799,807,830(ПИ 67800.49.27 по КККР гр. Созопол) м. Алепу, гр. Созопол (свлачище BGS21.67800-03) и технически паспорт рег. 01794/23.01.2020 г. на строежа и еотехническа (вероятно геотехническа) експертиза от м. ноември 2022 г. за ефекта от реализираните укрепителни и отводнителни мероприятия, гарантиращи стабилитета и устойчивостта на имотите в определения териториален обхват. Посочено е, че същото съгласно представено становище от ДНСК вх. АУ17-3(11)/06.01.2023 г. не поражда правни последици, тъй като е издадено за обект, изпълнен въз основа на строително разрешение 100/10.09.2018 г., издадено от главния архитект на Община Созопол, което разрешение е обявено за нищожно с влязло в сила съдебно решение, постановено по адм. дело 1093/2020 г. по описа на АС Бургас. Въз основа на това издателят на писмото е обосновал извод, че предвид така установеното обявяване за нищожност на строителното разрешение се счита за нищожно и издаденото разрешение за ползване на същия обект, при което не е изпълнено изискването на чл. 96, ал. 4, т.1 б. б от Закона за устройство на територията (ЗУТ). За да отмени акта тричленният състав на ВАС приема, че при издаването на същия са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, тъй като от представените по делото писмени доказателства е установено, че основното условие за издаване на исканото предварително съгласие по чл. 96, ал. 4 ЗУТ, което от своя страна е условие за издаването на разрешението за строеж, е осъществяването на геозащитните мерки и дейности, чиято необходимост е осъществена в производството по чл. 96, ал.3 ЗУТ в случая е осъществено. Това е прието за установено от представеното разрешение за ползване СТ-05-118/13.02.2020 г. за геозащитния строеж, изграден в УПИ ІV - 770,799,807,830, отразен в кадастралната карта като имот с ид. 67800.49.27, а годността му да гарантира устойчивостта на терена в установеният в предходна фаза териториален обхват по време на изграждането и експлоатацията на предвиденото в имотите на жалбодателя строежи се обосновава от представената по делото геотехническа експертиза. При наличието на тези доказателства, липсата на обосновка от органа защо не приема същите е прието като допуснато нарушение на административнопроизводствените правила самостоятелно основание за отмяна на акта. Прието е също, че оспорената заповед е постановена в нарушение на закона и неговата цел, тъй като неправилно органът е възприел становището на ДНСК, че разрешението за ползване СТ-05-118/13.02.2020 г. е нищожен административен акт, като издаден въз основа на обявено за нищожно разрешение за строеж, тъй като на първа място същото е стабилен индивидуален административен акт, с правни последици въвеждане в експлоатация на укрепителното съоръжение, посочено в него, а освен това обявяването за нищожно на строителната разрешение няма за правна последица както квалифицирането на укрепителното съоръжение като незаконен строеж, така и нищожността на издаденото разрешение за ползването му. Решението е правилно. Настоящият състав намира, че изводът на тричленния състав за постановяване на акта при допуснати съществени нарушения на предвидените административнопроизводствени правила е правилен, но не по изложените в решението доводи, които сочат на материална незаконосъобразност на акта, още повече, че същите обстоятелства несъобразяване наличието на издаденото разрешение за ползване СТ-05-118/13.02.2020 г. при постановяване на акта е посочено от тричленния състав като неправилно приложение на закона и неговата цел. От доказателствата по делото се установява, че административното производство е започнало по подадено заявление за издаване на предварително съгласие за строителство в свлачищен район по реда на чл. 96, ал. 4 ЗУТ до МРРБ от Бриз 2000 ЕООД ( с едноличен собственик на капитала Главболгарстрой Интернешънъл АД, видно от представеното копие за актуално състояние от Търговския регистър) за обект: Курортен комплекс Алепу Бриз вилидж, състоящ се от апартаментна сграда за сезонно ползване, сграда за персонал, паркинг, ТП, КПП и зони за рекреация с местоположение имоти с идентификатори 67800.12.420; 67800.12.421; 67800.12.422 и 67800.12.423 по действащата кадастрална карта на местност Алепу гр. Созопол, общ. Созопол. Заявителят представя два нотариални акта за покупко-продажба на недвижими имоти, от които се установява, че същият на 22.10.2003 г. е закупил земеделска земя имоти 012133 с площ 13,002 дка и 012236 с площ 0,678 дка и двата с начин на трайно ползване залесена нива, в местността Алепу, в землището на гр. Созопол. Представена е и заповед 94/18.01.2005 г. на Кмета на Община Созопол, с която е одобрен подробен устройствен план (ПУП) с цел провеждане на процедура за промяна на предназначението на земеделска земя, представляваща неурегулирани поземлени имоти с 012133 и 012236 в местността Алепу, землище на гр. Созопол, като същите се урегулират с цел изграждане на вилни сгради за собствени нужди, като се обособяват 4 нови УПИ с І 12133 За ваканционно селище и обекти на КОО, І 12236 За паркинг, ІІ 12236 За трафопост и ІІІ 12236 За обекти на КОО и констативен акт от 18.02.2005 г., издадена от кмета на Община Созопол, че срещу заповедта не са постъпили възражения. В последствие през 2007 г. кметът на Община Созопол одобрява изменение на Плана за регулация на тези ПИ І12133,І 12236, ІІ12236 и ІІІ 12236 по плана на местност Алепу, като същите се преотреждат от За ваканционно селище и обекти на КОО на За курортен комплекс. По делото са представени скици, издадени от Служба по геодезия, картография и кадастър гр.Бургас, в които са отразени имоти с номера 67800.12.420; 67800.12.421; 67800.12.422 и 67800.12.423 с посочен собственик Бриз 2000 ЕООД, всички издадени през 2021 г., както и скици, издадени от Община Созопол през 2017 г., но за имоти ПИ І12133,І 12236, ІІ12236 и ІІІ 12236, но не са представени цитираните в тях заповеди за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, за да се установи идентичност на тези имоти, съответно правото на собственост върху тях, а самите карти не са титул на собственост.. От представените доказателства безспорно се установява, че е осъществен реално строеж Курортен комплекс Алепу Вилидж (етапно строителство) първи етап: Укрепване на свлачище Алепу Вилидж с местоположение УПИ ІV-770,779,807,830 (ПИ 67800.49.27 по КК) в местността Алепу, землище на гр. Созопол с възложител ГБС- Турс ЕАД, като именно за този строеж са представени и технически паспорт, протокол за установяване на годността за ползване на строежа, обяснителна записка относно извършване на режимни наблюдения на изградена пиезометрична мрежа, част от контролно измервателна система, издадена от Аква тера консулт ЕООД. Същевременно искането на Бриз 2000 ЕООД е за издаване на предварително съгласие като следващ етап по реда на чл. 96, ал. 4 ЗУТ, доколкото цитираната разпоредба изисква съгласно т.1, б. б разрешение за ползване на въведените в експлоатация геозащитни строежи, осигуряващи устойчивостта на територията в определения териториален обхват по ал. 3, т. 4 и гарантиращи нормално функциониране на предвиденото с подробния устройствен план застрояване в определения обхват, но за обект Курортен комплекс Алепу Бриз Вилидж, за който по делото липсват данни дали е същия като този с възложител ГБС Турс ЕАД, но с променено наименование или друг. В случай, че се касае до следващ етап на същия обект, при посочен друг възложител следва да се установи и в какво качество действа това дружеството предвид разпоредбата на чл. 96, ал. 4, т.1 ЗУТ, предвиждаща, че предварителното разрешение за строителство в свлачищни райони се издава по искане на възложителя, който следва да представи и документ за собственост или друг акт, удостоверяващ право на възложител върху имота. При това, като не е събрал доказателства за посочените по горе обстоятелства, които са посочени като необходими процесуални предпоставки за издаване на искания акт, органът е постановил акта си при допуснато нарушение по чл. 35 АПК, тъй като не е изяснил в пълнота всички факти и обстоятелства от значение за случая, с което е допуснато нарушение на предвидените административнопроизводствени правила отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. Неоснователни са наведените доводи, че неправилно съдът не е извършил инцидентен контрол за действителност на представеното разрешение за ползване СТ-05-118/13.02.2020 г. за геозащитния строеж, изграден в УПИ ІV - 770,799,807,830, отразен в кадастралната карта като имот с ид. 67800.49.27, обосновано с постановеното по т.2 от решение 14 от 04.11.2014 г. по конституционно дело 12/2014 г., тъй като в посоченото решение е постановено единствено, че с въвеждане на необжалваемост на административен акт законодателят не може да изключи възможността засегнатите лица да се позовават пред съда на нищожността на административния акт, а в процесния случай тази хипотеза не е налице. Допълнително в тази насока следва да бъде посочено, че задължението да установи наличието на фактическите и правни основания за постановяване на акта са на органа, а не на оспорващия акта. Правилно в обжалваното решение е прието, че обжалваната заповед е постановена в нарушение на предвидените в чл. 96, ал.4 ЗУТ материалноправни предпоставки при наличие на представено разрешение за ползване на въведените в експлоатация геозащитни строежи, осигуряващи устойчивостта на територията в определения териториален обхват по ал. 3, т. 4 и гарантиращи нормално функциониране на предвиденото с подробния устройствен план застрояване в определения обхват, което е самостоятелен акт, за който при липсата на оспорването му е породил правни последици. Прогласената нищожност на строителното разрешение, въз основа на което е извършен геозащитния строеж не влече нищожност и на разрешението за ползването му, предвид характера на акта, при липсата на твърдения за съставянето му в нарушение на специалните изисквания по Глава единадесета ЗУТ, както и при липсата на доказателства провеждане на процедурите по Глава двадесет и първа ЗУТ. Последното обстоятелство не се установява и от представените в касационното производство писмени доказателства. Предвид така установеното настоящият състав намира, че решението е постановено при правилно приложение на материалния закон. Същото е и обосновано тричленният състав е формирал изводите си въз основа на събраните в хода на производството доказателства, които са изложени аргументирано. При извършената проверка не се установиха допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК администрацията при касационния жалбодател следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 4694 лв., представляващи заплатено от него възнаграждение за един адвокат, което настоящият състав намира, че е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, VІІІ-ми петчленен състав